Източноафриканският рифт е една от най-впечатляващите структури на Земята. Вулканичната дейност в Африканския континент е съсредоточена основно по протежение на Голямата рифтова долина, заключена между двата клона на огромен разлом с дължина 6500 km, започващ от Ливан в Азия и стигащ до Мозамбик в Африка. При неговото формиране са създадени най-високите и най-ниските вулкани на континента. По цялата рифтова система са разпръснати около 30 активни и още много спящи и угаснали вулкани, дължащи съществуването си на геоложките катаклизми, формирали тази зона. Придружени са с множество вулканични полета, фумароли, горещи извори, фисури и други вулканични образувания, пръснати на огромна площ по протежение на разлома. Голяма част от всички тези структури са образувани при масивно подземно повишаване на налягането по време на формирането на разлома. Около 80% от африканските вулкани се намират до, или в рамките на Източноафриканската рифтова долина. Те са едни от най-грандиозните и най-известни вулкани на планетата. По-голямата част от тях са стратовулкани. Това са високи, стръмни, конусообразни структури, съставени от пластове втвърдена лава и вулканична пепел, които обикновено изригват експлозивно и нанасят сериозни щети. Една от отличителните характеристики на вулканите тук е устойчивото движение на лава в кратерите им. Континентът е водещ в света по наличие на езера от лава във вулканичните кратери.
Африка е единствения регион, освен Средиземно море, за който съществуват писмени сведения за вулканична дейност преди новата ера. Едно от тях е записано през V век пр.н.е. от картагенски мореплаватели. От друга страна, тук се намират и най-много вулкани, времето на чиито последни изригвания не е уточнено, но за част от тях е известно, че са се случили през холоцена. През последните 150 години в района са наблюдавани повече от 110 изригвания на 18 различни места, а други 112 вулкана са диагностицирани като потенциално активни.
Големите количества пепел, изхвърлени от вулканите, са дали две основни предимства за живот в тяхната околност – създали са плодородни почви за отглеждане на земеделски култури и поддържат богати саванни пасища, които от своя страна привличат разнообразен животински свят. Друго безценно предимство е запазването на важни археологически находки във вулканичната пепел, особено в дефилето Олдувай и Лаетоли, които позволяват на учените да разберат повече за произхода на човека.PBS – The Living Edens
Северни вулкани Вулканите в северната част на рифта се издигат от най-ниските части на рифтовата система на суша и част от тях се намират под морското ниво в депресията Данакил (Афар) в Етиопия. Районът е осеян с голямо количество разнообразни структури, които са характерни и придружаващи вулканичната дейност. Тук, където тектоничните плочи се отдръпват една от друга, се намира вулканичната верига Ерта Але, в границите на която са включени 8 вулкана.Volcano Live/ John SeachEarth Observatory – Activity on the Erta Ale Range В началото на ноември 2008 година, в тази област изригва вулканът Далафила и по склоновете му потичат широки потоци лава. Ерта Але, който е един от малкото вулкани в света с постоянни огнища от жива лава, изригва две години след това – през 2010 година. В района на северните вулкани, в зоната на Етиопия и Еритрея, се издигат още веригите Набро с 3 вулкана, Тат Али – също с 3, Западен Данакил – 11, Северен етиопски рифт – 9 и Южен етиопски рифт – с 15 вулкана, един вулканичен комплекс и допълнителната вулканична верига Корат с 20 кратера.
Вулканична верига Ерта Але Веригата Ерта Але е част от Източноафриканската разломна система, а най-високият вулкан в нея е Але Багу, достигащ до 1013 m над морското равнище. В границите ѝ са включени още вулканите Борале Але, Далафила, Ерта Але, Гада Але и Хайли Губи. Това са предимно щитовидни вулкани с разлятата форма и полегати склонове. Лавата им обикновено е с нисък вискозитет и при разлива си обхваща по-големи територии.
Ерта Але (Erta Ale) е действащ вулкан в североизточната част на рифта в Етиопия. Езерото от лава на върха му е разположено на 500 m надморска височина, а основата на вулкана лежи на 75 m под морското равнище в депресията Данакил. В калдерата му има две кратерни ями, като активна лава се намира в по-малката от тях. От там перманентно се изхвърлят фонтани от базалтова лава, на която са необходими 1100 °С за да се запази в разтопено състояние. Езерото от лава е с площ от 4000 m2 и топлинното излъчване от него е много силно. Това е едно от най-недостъпните места на земята, няма пътища, а температурите са изключително високи. Последното му изригване е през 2010 година и продължава.
Але Багу (Ale Bagu) е най-южният вулкан от веригата и единственият, при който е възниквала могъща взривна активност. На юг застиналата лава от него достига до северните области на вулкана Алайта, а на изток се припокрива с тази от Ерта Але и Хайли Губи. Върхът на вулкана е покрит от пирокластити, състоящи се от цинерит, лапили и слоеве сгурия. Лапилите са с доста разнороден състав – пемза, фрагменти от обсидиан, плагиоклаз, оливин. На връхната част на вулкана, прорязана от фумароли, се намират няколко кратера, най-големият от които е с размери 750 х 450 m.
Далафила (Габули) (Dalaffilla) е малък коничен стратовулкан със стръмни склонове, който изригва за последен път на 4 ноември 2008 година. Това е едно от най-големите ефузивни изригвания в Африка за времето на познатата ни история. Огромното количество потоци от лава обхваща площ от около 300 km2.Volcano Discovery – Dalaffilla volcano
Северен етиопски рифт
Най-старият и най-добре очертан разлом се намира в региона Афар в Етиопия и е познат под името Афарски триъгълник или Етиопски рифт и образува депресията Афар (Данакил). Той е много характерен с трите си разлома, които започват от една точка и сключват помежду си ъгли от 120°. Точката, от която водят началото си се нарича „троен възел“ и се намира в този триъгълник. Двата му клона са заети от Червено море и Аденския залив, а третият минава на юг по суша. Именно този последен клон оформя Северния етиопски рифт.Geology gifts – East Africa's Great Rift Valley: A Complex Rift System В тази зона са разположени вулканичното поле Беру, фисури, маари и 9 вулкана – Адва, Айелу, Асмара, Габилема, Дофен, Коне, Фентале. Маарите представляват фуниевидни или кръгли вдлъбнатини в земната повърхност, образувани при изригване на газове и често превърнати в езера. В зоната се намира и един ненаименуван вулкан на 105 km югоизточно ат Адис Абеба. Представлява поликластичен конус на 1300 m надморска височина.
Адва (Adwa) е стратовулкан, разположен на изток от вулкана Айелу с калдера от 20 km2. На дъното на почти кръглата калдера са разположени няколко конуса, покрити с шлака и сгурия от стари изригвания. Двата вулкана Адва и Айелу лежат на разсед, напречно разположен на основния етиопски разлом. Предполагаеми изригвания са станали през 1828 и 1928 година.
Асмара (Asmara) представлява издут пирокластичен конус на 11 km югозападно от вулкана Дама Али. Конусът е с диаметър 2,3 km в основата и 1 km на върха. Върхът е почти плосък, а скосяването на склоновете е около 35°. Съставен е от оливин и алкални базалтови хиалокластити, продукти на взривната реакция на топлата базалтова лава с водата. Вградени в тях се срещат случайни парчета базалт до десетки сантиметра в диаметър.
Фентале (Fentale) е стратовулкан в близост до село Матахара. Лавата от стари ерупции покрива площ от 100 km2 с приблизително елиптична форма. Горната част на вулкана е доминирана от овална калдера с диаметър около 6 km. По стените на калдерата се наблюдават многочислени фумароли. Фентале е туристическа дестинация в чертите на Националния парк Аваш.
Западен Данакил
В западната част на депресията Данакил (Афар) се намират вулканите Алайта, Афдера, Боравли, Гропо, Дабайра, Дабаху, Дама Али, Куруб, Ма Алалта и Манда Хараро.
Алайта (Alayta) е масивен щитовиден вулкан, покриващ област от 2700 km2 в западната част на депресията Данакил в Етиопия. По северозападните му склонове върху базалтово-трахитната му повърхност се виждат няколко новообразувани кратера. Местността около вулкана е покрита с пресни потоци лава. По източната му страна се наблюдава поредица от пукнатини, през които лавата е заляла западните склонове на съседния вулкан Афдера. Две исторически изригвания, едното от които през 1907 година са били приписвани на Афдера. Оказва се обаче, че всъщност е изригнал вулканът Алайта.
Афдера (Afdera) е стратовулкан на южния бряг на езерото Афрера. Основата му е на 50 m над морското равнище и е съставен главно от риолити. През 1907 и 1915 година са докладвани две изригвания, но те най-вероятно са били от вулкана Алайта, който отстои на 37 km от него.
Дабаху (Dabbahu) е стратовулкан в северозападната част на Афарския триъгълник. Последното му изригване е предшествано от земетресение и става на 26 септември 2005 година. Докладите за него са оскъдни поради отдалечеността му от селища и наличието на сериозни гражданските вълнения в района. Изригването започва на 5 km от върха, а изхвърлените емисии и пепел предизвикват затъмнение в района в продължение на 3 дни.
Ма Алалта (Ma Alalta) е стратовулкан на запад от депресията Данакил в основата на западния етиопски клон на рифта. В главната му калдера се намира допълнителна вложена калдера. Външната е с цилиндрична форма и размерите ѝ са приблизително 8 х 5 km. Оста на малката калдера е успоредна на тази на голямата, а размерите ѝ са 5 х 2,5 km. В южната част на вулкана се наблюдават застинали потоци от риолитна лава и активни фумароли. По-надолу се простират две полета от базалтова лава.
Вулканична верига Набро
Вулканичната верига Набро се намира в депресията Данакил в Северна Етиопия и Еритрея. Тук последователно са разположени вулканите Набро, Азавьо, Малале и Соркале.
Набро (Набео) (Nabro) е стратовулкан и е най-известния и най-високия вулкан в депресията Афар. Издига се на 2218 m надморска височина, а на върха му има голяма калдера. По склоновете му могат да се проследят неколкократни наслагвания от лава, а в централния кратер се наблюдават още няколко вторични кратера, образувани при по-късни изригвания. Изграден е предимно от трахити и пирокластити.
Азавьо (Asavyo) е щитовиден вулкан с надморска височина 1200 m и калдера с ширина 12 km. Близо до средата на централната калдера се издига още една, по-късна калдера, а около нея са разпръснати няколко малки, пирокластични конуса. По стените му е застинала базалтова лава, достигаща на юг до равнините Могорос.
Малале (Mallahle) се намира в Северна Етиопия, близо до границата с Еритрея. Има кръгла, наклонена на юг калдера, с диаметър 6 km. Покрита е с пирокластити, които са резултат или от ерупция на вулкана, или са издухани при изригване на съседния Набро. В северната ѝ част са застинали потоци обсидианова лава, а южната е покрита с гъста растителност.
Соркале (Sorkale) е на 3 km от границата на Етиопия с Еритрея. Кратерът му е широк 1 km и дълбок 300 m. По северните и западни склонове се виждат потъмнели потоци от лава, съдържаща окислени железни съединения.
Вулканична верига Тат Али (Данакилски Алпи) Веригата Тат Али в Етиопия обхваща само три вулкана – Боравли, Мат Ала и Тат Али. Боравли е стратовулкан, а останалите два – щитовидни.
Боравли (Borawli) е най-високия от трите вулкана и е разположен на източния бряг на езерото Афрера в Етиопия. Лавата му бързо достига и лесно се излива в езерото. В страната има и друг вулкан със същото име, който обаче се намира близо до границата ѝ с Джибути.
Мат Ала (Mat Ala) е нисък щитовиден вулкан, разположен в южната част на вулканичната верига на изток от Афдера. Разположен е на 523 m надморска височина. Размерите на калдерата му са 2,5 х 3,5 km, а височината ѝ достига до 300 m. По югозападния му склон се наблюдават активни фумароли и фисури.