Георг Емил Густав фон Шлайниц () е германски военноморски офицер, вицеадмирал, пътешественик-изследовател.
Биография Ранни години (1834 – 1874) Роден е на 17 юни 1834 година в Бромберг, Прусия (сега в Полша). През 1845 година, едва 11-годишен, постъпва във военноморския флот. През 1860 – 1862 година, вече като лейтенант, командва един от корабите на пруската ескадра към бреговете на Япония, Китай и Сиам (Тайланд). От 1864 до 1869 година е преподавател във военноморската академия.
През 1869 година е назначен за командир на корвета „Аркона“, на който престолонаследникът на Прусия присъства при откриването на Суецкия канал. След това плава до Азорските острови, Антилските острови и Южна Америка. От 1871 до 1874 година отново е преподавател във военноморската академия.
Експедиционна дейност (1874 – 1876) През 1874 – 1876 година командва океанографския кораб „Газела“, на който са проведени обширни океанографски изследвания във водите на Световния океан. През 1874 година от Германия преминава покрай нос Добра надежда, посещава о-вите Кергелен, Малайския архипелаг и северните брегове на Нова Гвинея. През 1875 година провежда хидрографски изследвания във водите на архипелага Бисмарк и Соломоновите о-ви, а след това през Коралово море към Нова Зеландия и островите Фиджи и Самоа. В началото на 1876 година пресича Тихия океан от Самоа до Магелановия проток и на заключителния етап на плаването са проведени океанографски изследвания в централните части на Атлантическия океан. Експедицията водена от Шлайниц събира обширен материал за Новогвинейско, Коралово и Тасманово море и югоизточните части на Тихия океан.
Следващи години (1874 – 1910) След завръщането си от океанографската експедиция Шлайниц е назначен за ръководител на хидрографския отдел в германското адмиралтейство и същата година става член на генералния съвет по кадастър и геодезия в Прусия. През 1883 година е избран за почетен член на географското дружество в Лайпциг, а през 1883 година е произведен във вицеадмирал.
От 10 юни 1186 до 1 март 1888 година е назначен за първи губернатор на Германска Нова Гвинея. През 1886 година картира устието на втората по големина река в Нова Гвинея – река Сепик (в североизточната част на острова) и на изток от нея открива устието на друга голяма река – Отилиен Флюс.
След смъртта на съпругата му през 1887 година от малария, през 1888 година напуска Нова Гвинея и държавните служби и се оттегля в личното си имение в Люгде, където умира на 12 декември 1910 година на 76-годишна възраст.
Памет Неговото име носи планинска верига Шлайниц на остров Нова Ирландия, Папуа Нова Гвинея.
Трудове „Vergleichende Betrachtungen über die Schlachten von Bellealliance und Königgrätz in strategischer und taktischer Beziehung. Mittler“, Berlin, 1876. "Die Forschungsreise S.M.S. „Gazelle“ in den Jahren 1874 bis 1876 unter Kommando des Kapitän zur See Freiherr von Schleinitz. 5 Teile", Mittler, Berlin, 1888 – 1890.
Източници
Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 288, 344.
Категория:Германски адмирали Категория:Германски изследователи Категория:Изследователи на Океания Категория:Изследователи на Нова Гвинея Категория:Почетни доктори в Германия Категория:Пруска аристокрация Категория:Родени в Бидгошч Категория:Починали в Северен Рейн-Вестфалия