Временна комисия на македонските братства в България е българска политическа организация на дейци от областта Македония. Организацията е създадена от отцепили се през октомври 1920 година дейци на Съюза на македонските братства. Временната комисия е на леви позиции и се бори за Автономна федерална Македония, като обвинява противниците си от Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства в прикрит анексионизъм. След едногодишна дейност и серия опити за обединение, проваляни от Временната комисия, тя прераства в Македонската федеративна емигрантска организация през декември 1921 година.
Предистория и формиране
На Втория велик събор на македонските бежански братства става разцепление в Съюза на македонските емигрантски организации. Опозицията на Изпълнителния комитет не одобрява политическата му дейност и в частност дейността развита от председателя на Комитета Иван Каранджулов при обиколката му в Италия, Швейцария и Франция. Налагането на тайно гласуване за нов Изпълнителен комитет, е повод 63-та опозиционни депутати, искащи явно гласуване, да напуснат конгреса и да изберат своя Временна комисия в състав доктор Христо Далкалъчев, архитект Никола Юруков, доктор Христо Татарчев, доктор Антон Димитров, доктор Филип Атанасов. Комисията е от средите на бившите помирители между Временното представителство и Изпълнителния комитет.
Позив Още в началото на ноември излиза Позив от Временната комисия на македонската емиграция в България към македонската емиграция в България, с който се излага платформата на Комисията. Комисията определя като „мираж“ надеждата за присъединяване на Македония към България:
Комисията обвинява Изпълнителния комитет, че за една година обща работа с тях не е оправдал надеждите за искреност към автономната идея, защото:
Комисията признава, че „с тия действия на Изпълнителния комитет за съжаление бяха съгласни и „болшинствата“ от обикновените събории с това се подчерта ясно, че средата на македонската емиграция има течение, което съзнателно и систематически се стремеше да се даде на македонското освободително движение тясно национален колорит, както и да го подчини на интересите и разбиранията на известни политически лица и партийни щабове, срещу които домогвания ние всякога най-решително сме се противопоставяли“. Представителите на Временната комисия:
Реакция Изпълнителният комитет в специално окръжно до братствата пояснява, че между двете организации „няма принципни различия“, посочва, че от юли 1919 година той слдва неотклонно автономното начало, че Каранджулов и повечето от избраните в Комитета не са членове на никоя партия, и че разцеплението се дължи на личностни желания за оглавяване на организацията. Битолското, Горноджумайското, Варненското, Кюстендилското, Велешкото и Никополското братство порицават отцепниците. Органът на Комитета вестник „Македония“, редактиран от Георги Баждаров, публикува серия материали срещу отцепниците, нарича Позива „изпълнен от край до край с неверни факти“, обявява разцеплението за осъдително и вредно за делото и твърди, че Временната комисия няма нова цел, тъй като в Устава на Съюза е записано „Македонската емиграция в България без разлика на народност и вяра, пол и политическо убеждение се организира в културно-благотворителни братства. От своя страна всички братства образуват Съюз на македонските братства в България“ и целта в член № 2 е „Съюзът има за цел: а) да ратува по легален начин за въздигане на Македония в нейните географски и икономически граници в автономна държава, независима от балканскитее държави“.
Бележки
Категория:Македонска федеративна емигрантска организация Категория:Основани в България през 1920 година