Централният комитет на Югославската комунистическа партия () е най-висшият ръководен орган на Югославската комунистическа партия.
В периода април 1919 – юни 1920 г. се нарича Централен партиен съвет на Социалистическата работническа партия на Югославия (комунисти), от юни 1920 до февруари 1925 г. – Централен политически съвет на Югославската комунистическа партия, а от февруари 1925 до шестия конгрес през ноември 1952 г. – Централен комитет на Югославската комунистическа партия.
ЦК на ЮКП е държавен орган на Социалистическа федеративна република Югославия, в който има представени политически партии от всички югославски републики и покрайнини (области).
От 1963 г. вместо генерален секретар е въведена длъжността „председател на ЮКП“, чиято длъжност се заема от Йосип Тито до смъртта му през 1980 г. След него председатели са: Лазар Мойсов (1980 – 1981) Душан Драгосавац (1981 – 1982) Митя Рибичич (1982 – 1983) Драгослав Маркович (1983 – 1984) Али Шукрия (1984 – 1985) Видое Жаркович (1985 – 1986) Миланко Реновица (1986 – 1987) Бошко Крунич (1987 – 1988) Стипе Шувар (1988 – 1989) Милан Панчевски (1989 – 1990)
След юни 1990 г. ЮКП се разпада и Централният комитет изчезва.
Категория:Съюз на комунистите на Югославия