Васил Зикулов

Васил Савов Зикулов е висш офицер от Българската народна армия (звание генерал-полковник, разузнавач) и политик от Българската комунистическа партия. Той е партизанин и фронтови командир през Втората световна война.

Биография Ранни години Васил Зикулов е роден на 17 октомври 1923 г. в село Ичера, Котленско. Има брат Иван Зикулов, който лежи в затвора, а след това участва във Втората световна война. Ранен е 15 декември 1944 г. и умира на 23 януари 1945 г. Като ученик в Ямболската мъжка гимназия е активен член на РМС от 1938 г. Завършва средно образование, става член на БРП (к) през 1942 г.Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 99

Военна дейност Активен участник в партизанското движение по време на Втората световна война. Преминава в нелегалност през март 1942 г. Осъден е на 15 г. затвор по ЗЗД от Пловдивския военнополеви съд (задочно). Партизанин в партизанската дружина „Съби Димитров“ от юни 1942 г. и политкомисар на Партизански отряд „Смърт на фашизма“.„История на антифашистката борба в България“, т. II 1943/1944 г., С., 1976 г., с. 122 По времето, когато е политкомисар заповядва разстрелването на партизанина Деско без знанието на другите партизани, за което е наказан от Политбюро с временна забрана да заема ръководни постове в БКП.Протокол № 344 от 30 септември 1954 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.202

Участва във войната срещу Нацистка Германия като помощник-командир на 2-ри лекопехотен полк от 2-ра конна дивизия (септември 1944-януари 1945). От януари до октомври 1945 г. преминава курс във Военното училище в София. Между октомври 1945 и март 1946 е командир на рота в първи гвардейски пехотен полк. От март до август 1946 г. е командир на рота в 29-и пехотен полк в Ямбол. Между август 1946 и декември 1947 г. е командир на дружина в 11-и пехотен ямболски полк.

Завърша с отличие Военна академия „Михаил Фрунзе“ (декември 1947-декември 1950)Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 384, Решение № 218 от [декември 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 1] и Академията на генералния щаб „Климент Ворошилов“ (юли 1958 – август 1960) в СССР. От декември 1950 до октомври 1952 г. е помощник-началник на отдел „Оперативна подготовка и контрол“ в Оперативното управление на Генералния щаб. Между октомври 1952 и юли 1953 г. е заместник-началник на отдела. През юли 1953 г. е назначен за началник на отдела и заместник-началник на Оперативното управление на Генералния щаб. През ноември 1954 г. става началник-щаб на ПВО на България.Протокол № 165 от 14 юли 1956 г., с. 27

Заема висши командни длъжности в БНА: началник-щаб на Противовъздушната отбрана и военновъздушните сили (ноември 1954 – юли 1958), началник-щаб на трета армия (1960 – 1962), началник-щаб на втора армия (1962), командир на Втора армия (1962 – 1967). Дългогодишен началник на Разузнавателното управление на ГЩ на БНА и едновременно заместник-началник на Генералния щаб на Българската народна армия (1967 – 1991). Васил Зикулов е вербуван като информатор с псевдоним „Иванов“ от Държавна сигурност, V управление през 1951 г. Снет е от оперативен отчет през 1954 г.Решение № 180 от 26.01.2011 г. – Министерството на отбраната

Политическа дейност Член е на Окръжния комитет на БКП в Сливен и член на Бюрото на Окръжния комитет на БКП в Пловдив.Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 103 От 25 април 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП,Ф. 1Б; оп. 58; а.е. 55, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 6 юли 1971 г., във връзка с: предложение за избиране органи на държавното управление; освобождаване на Станко Тодоров като секретар на ЦК на БКП и избиране на Георги Филипов за секретар на ЦК, с. 24 – 25 а от 4 април 1981Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 43, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 16 юни 1981 г., относно обсъждане на предложения във връзка с предстоящата първа сесия на VІІІ Народно събрание, с. 12 – 13 до 2 февруари 1990 г. – член на ЦК на БКП.

Народен представител (1966 – 1990). Член на комисия в VI народно събрание.

Късни години След пенсионирането си ген. Зикулов издава книги, свързани с неговата кариера – военното разузнаване и политическа левица в родината му. Критикува публично (включително чрез публицистика) политиката на управляващите партии за разкриване на досиетата на военните разузнавачи и техните сътрудници, заявявайки „Законът беше приет не при съпротивата или при изразени резерви от страна на БСП, а при нейното активно участие и поддръжка.“ и по-нататък: „... ясно разграничавам БНА и военното разузнаване от МВР и ДС... БНА беше инструмент не за защита на властта, а на териториалната цялост на България и на нейния суверенитет.“Генерал-полковник Васил Зикулов, „Имам въпроси. Чакам отговорите!“ – статия, duma.bg, 12 януари 2007

Напуска Българската социалистическа партия поради нейната активна подкрепа за приемане на т.нар. Закон за досиетата.

Генерал Зикулов умира в София на 1 февруари 2015 г.

Военни звания капитан – 28 декември 1944 (РЗ-203/28.12.1944) майор – 9 септември 1947 (ПрЗ-78/9.09.1947) подполковник – 14 декември 1950 (УК-1728/14.12.1950; МЗ-14.12.1950) полковник – 21 юли 1951 (УК-1248/21.07.1951; МЗ-21.07.1951) генерал-майор – 22 септември 1961 (УК-378/22.09.1961; МЗ-572/22.09.1961) генерал-лейтенант – 7 май 1965 (УК-333/7.05.1965; МЗ-185/8.05.1965) генерал-полковник – 1981

Публицистика Книги „Военното разузнаване на България и студената война“, С., 2005 г. (преиздадена) „Истината за кризата в българската левица и нейните корени“, С., 2011 г.

Статии „Имам въпроси. Чакам отговорите!“ – duma.bg, 12 януари 2007 „Нямам право да мълча. България се нуждае от силна лява партия. Накъде отива БСП?“  – „Нова зора“, бр. 42, 18 ноември 2008 „БСП отново на кръстопът“  – „Нова зора“, бр. 29, 28 юли 2009 „Горд съм, че бях военен разузнавач“ – pan.bg (от duma.bg), 17 октомври 2013

Интервюта Никога не сме вербували българи. Военното разузнаване не се интересуваше кой разказва вицове за Тодор Живков – в. „Преса“, бр. 286 (637), 20 октомври 2013

Награди Носител е на многобройни военни и държавни отличия. Награден е с орден „За храброст“ IV степен за участието му във Втората световна война.Кадровото досие на ген. Васил Зикулов, най-дългогодишният началник на военното разузнаване Удостоен с почетното звание „Герой на социалистическия труд“, орден „Георги Димитров“, „Народна република България“ – I ст., два „Народна република България“ – II ст., „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, „9 септември 1944 г.“ – I ст. с мечове и други.Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 199

Източници

Категория:Членове на ЦК на БКП Категория:Народни представители от БКП Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Български генерал-полковници Категория:Български военни разузнавачи Категория:Партизани от Партизански отряд Смърт на фашизма Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „13 века България“ Категория:Носители на орден „Народна република България“ Категория:Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия от България Категория:Възпитаници на Военната академия „М. В. Фрунзе“ от България Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Сътрудници на Държавна сигурност Категория:Родени в област Сливен Категория:Починали в София