Системата на европейските пътища (номерирани E01 и т.н.) представлява мрежа от пътища, покриваща цяла Европа и части от Азия и Африка. Номерирането на пътищата се координира от Икономическата комисия на ООН за Европа - UNECE.
История Европейската спогодба за главните международни пътни артерии (EСГМПА) е приета през 1975 г. в Женева. Подписана е от 7 държави (вкл. България), като впоследствие е приета и ратифицирана от още 33 европейски държави. Влиза в сила от 15 март 1983 г. В България е ратифицирана със закон, приет от 34-то Народно събрание на 11 март 1987 г. и е в сила от 14 януари 1988 г.
Позната е и като Спогодбата AGR (от френското наименование Accord Européen sur les Main Internationales de Trafic International).
Предистория Декларацията от 16 септември 1950 г. е първият официален международен документ, който полага основите на единната европейска пътна мрежа след Втората световна война, с цел да възстанови и свърже разрушената инфраструктура на континента. Подписана в Женева, тя въвежда първоначалната система от "Е-пътища" и дефинира базовите технически изисквания, на които трябва да отговарят трасетата с международно значение. Макар и с по-скоро препоръчителен характер, тази декларация служи за основа, която по-късно се развива в много по-строгата и задължителна спогодба AGR от 1975 г. Номерацията на пътищата в декларацията от 1950-та година е напълно променена в документа от 1975-та.
Цел Основната цел на спогодбата е да улесни и развие международния автомобилен транспорт и да засили връзките между европейските страни чрез създаването на координиран план за изграждане и модернизация на пътища с международно значение.
Задачи Договорът определя три основни неща:
Създаване на мрежата от международни пътища (Е-пътища). Спогодбата дефинира т.нар. международна мрежа "Е" (E-road network). Тя въвежда координатна (грид) система за номериране на пътищата с обща ориентация север-юг и запад-изток: - Главни пътища (клас А): Имат двуцифрени номера. Тези, които вървят по направление Север-Юг, завършват на цифрата 5 (например Е75, който преминава през България), а тези по направление запад-изток – на 0 (например Е80). - Междинни и свързващи пътища (клас Б): Имат трицифрени номера, които се определят географски спрямо най-близките главни артерии (например Е772 в България). Минимални технически стандарти (Приложение II) Държавите, които са страни по спогодбата, се ангажират да изграждат или реконструират пътищата от "Е" мрежата така, че те да отговарят на строги минимални технически изисквания за безопасност и пропускателна способност. Единна пътна сигнализация (Приложение III) Унифициране на маркировката
Източници
Европейски пътища в България
– Ла Коруня – Билбао – Сан Себастиан (Испания) – Бордо – Клермон Феран – Лион – Шамбери – Суза – Торино – Алесандрия – Тортона – Бреша – Верона – Местре – Палманова – Триест – Любляна – Загреб – Джаково – Белград – Вършац – Тимишоара – Дробета-Турну Северин – Крайова – Александрия – Букурещ – Гюргево – Русе – Разград – Шумен – Варна ... Самсун – Орду – Гиресун – Трабзон – Батуми – Поти
– Орадея – Беюш – Дева – Петрошани – Търгу Жиу – Крайова – Калафат ... Видин – Враца – Ботевград – София – Благоевград – Сяр – Солун
– Лисабон – Сан Себастиан – Тулуза – Ница – Генуа – Рим – Пескара ... Дубровник – Прищина – София – Пловдив – Истанбул – Измит – Гереде – Амасия – Ерзурум – Гюрбулак – Иран
– Бяла – Плевен – Ябланица – Ботевград – София
– Клайпеда – Каунас – Вилнюс – Лида – Слоним – Кобрин – Сирет – Сучава – Роман – Уржичени – Букурещ – Гюргево – Русе – Бяла – Велико Търново – Габрово - Стара Загора – Хасково – Свиленград – Орменион – Кастанис – Димотика – Александруполис
– Тулча – Констанца – Варна – Бургас – Малко Търново – Дерекьой – Къркларели – Бабаески – Хавса – Кебан – Галиполи – Айвалък – Измир – Селджук – Айдън – Денизлъ – Асипаям – Коркутелъ – Анталия
– Аджиджа (Румъния) - Черна вода/Кардам
– Ябланица – Велико Търново – Шумен
– Поповица – Стара Загора – Бургас
– София – Кюстендил – Куманово
Външни препратки
European Agreement on Main International Traffic Arteries (AGR) 14 март 2008