Прокопий () е български духовник, последователно митрополит на Херцеговинска и Мелнишка епархия на Цариградската патриаршия.Радосавлевич, Неделко.Митрополити от български произход в православните епархии в Босна и в Херцеговина (1766-1880 г.), https://dveri.bg, посетен на 12.9.2021 г.

Биография Ранни години Светското име и датата на раждане на Прокопий не са известни.Към 1887 година Прокопий е най-възрастният ариерей в Цариградската патриаршия. Предполага се, че през 1891 година той умира на близо стогодишна възраст. – срв. Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 71. Според Георги Стрезов към 1890 година Прокопий е 70-годишен старец. Той е роден в българско семейство в сярското село Мелникич. Серските гръцки подконсули Г. Лангадас и Аристидис Метаксас го определят като „българин по род“ (Οὗτος Βούλγαρος ὤν τό γένος), но според съвременния гръцки изследовател Йоанис Бакас това се дължи на политиката му, а не на „славофонията“ му. Сръбският духовник и историк епископ Сава Шумадийски също го определя като „българин по рождение“. Относно родното му място съществуват и други мнения, като за такова се сочат сярското село Кула и градчето Нигрита, но последната теза е отхвърлена като недостоверна.Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 71. Светската му фамилия е Бояджиев или Деспотов (Βογιατζής, Δεσποτίδης).

Той получава образование в манастира „Свети Йоан Предтеча“ край град Сяр, където приема монашески сан.Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 144. За това се съди по тесните връзки с манастира и приятелството му с игумена Теодосий Гологанов. Запознава се с митрополит Неофит Драмски, който от 1836 до 1838 година е наместник на Сярската митрополия. През 1842 година Неофит е преместен в Деркоската митрополия и той взима със себе си Прокопий, който в 1849 година е ръкоположен за архидякон.

Трикийски епископ На 14 май 1849 година Прокопий е избран за трикийски епископ в Лариската митрополия. През 1854 година той взема участие в гръцкото въстание в Тесалия, поради което е осъден от властите за революционна дейност. Пред септември 1854 година е свален с патриаршеско и синодално решение и заедно с други клирици, участвали във въстанието, е заточен в Иверския манастир, Света гора.

Епитроп на Мелнишка епархия

В 1857 година е реабилитиран, напуска Света гора, и от юли 1857 година е изпратен за наместник на мелнишкия митрополит Дионисий. До 20 септември 1863 година той е реален управник на Мелнишката епархия, тъй като митрополитът участва в заседанията на Светия Синод в Цариград. В Мелник Прокопий работи за изглаждане на отношенията между българи и гърци, както и за добро съжителство с турците и посредничи пред агата на Мелник за отмяна на несправедливи решения. Тъй като не работи дейно за гръцките интереси е обвявен от подконсула на гръцкото сярско консулство Лангадас за „вероломен“ и обвинен в панславизъм. Обвиненията идват, когато Прокопий при липса на образовани клирици в епархията, довежда в нея свещеници от Рилския манастир - вече виден български духовен център, които служат на български в селата, в които са поставени. Лангадас пише на външния министър Петрос Делиянис и се опитва чрез гръцкото посолство в Цариград да накара митрополит Дионисий да отзове Прокопий като епитроп и да бъде преместен в нетолкова критична митрополия.

Херцеговински митрополит Документът пристига в Цариград на 1 октомври, а още на 20 септември 1863 година Прокопий е избран за глава на Херцеговинската епархия в Мостар. На 20 януари 1864 година отпътува от Мелник и на 6 април 1864 година пристига в Мостар. В Херцеговина Прокопий остава девет години до 1875 година. Вика при себе си за протосингел Теодосий Гологанов, племенника на игумена на Серския манастир Теодосий, който обаче се замесва в революционна дейност и е арестуван от властите.

Като херцеговински митрополит Прокопий се оказва много по-добър от предшествениците си. Харчи свои пари за обществени нужди, грижи се за просветното дело и защитава свещенството от турските зулуми. При управлението му в Мостар в 1868 година е обновена и осветена църквата на манастира Милешево, както и новият мостарски храм в 1873 година. С наближаването на войната между Черна гора и Турция, Прокопий подава молба за преместване.

Мелнишки митрополит На 12 (25) май 1875 година е избран за мелнишки митрополитСтойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 70-71. и на 7 юли 1875 година пристига в Мелник. Характерен навик на Прокопий е често да обикаля архиерейските райони на епархията си. В Мелник отново показва специален интерес за образованието на бъдещите духовници, но този път не води хора от Рилския манастир, а от Серския „Свети Йоан Предтеча“, където работи свещеническо училище. Така например моли игумена Теодосий да приеме различни ученици - Васил от Латрово, Атанас Стоянов от Голешово, Димитър Божиков от Савяк, обикновено срещу задължението да станат после свещеници.

След избора му се изявява като върл гонител на българщината, но по-късно започва явно да толерира българските училища и славянското богослужение в епархията си. Към 1881 година той успява да присъедини към Мелнишката епархия Горноджумайската каза, числяща се дотогава към Българската екзархия и гарантира на паството си, че богослужението и обучението в района ще продължат да се извършват на роден език.Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 70. По териториален обхват неговата епархия става първа в Македония, което укрепва позициите му.Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 144. Мелнишките гърци няколко пъти писмено се оплакват на Патриаршията и искат неговото отстраняване. Прокопий е един от най-неудобните владици за гърцизма. Благодарение на пробългарската си политика, откритото толериране на българската просвета и богослужение и сътрудничеството си с Екзархията той се превръща в персона нон грата за Патриаршията. Под натиска на гръцката дипломация и при реалния риск Прокопий да присъедини на два пъти (през 1885-1886 и 1890 година) епархията си към Екзархията, Цариградската патриаршия прави два опита да го отстрани и още два да го преназначи в Мала Азия или Западните Балкани.Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 71.

Поддържа връзки със Стефан Веркович, препоръчан му от игумен Теодосий, и му дава данни за Демирхисарската, Мелнишката, Петричката и част от Сярската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.

Като мелнишки владика Прокопий подпомага основния ремонт на сградана на българското училище в града. Сътрудиничи с българския лидер Костадин Попстоянов, и по време на неговото управление сред българското население, което е мнозинство в епархията, няма силно антигръцко брожение.

През 1891 година с Прокопий Мелнишки, няколко месеца преди неговата смърт се среща с Васил Кънчов, който описва посещението си така:

Прокопий Мелнишки умира на 28 август 1891 година. Той завещава на наследниците си да разпродадат вещите му и получените средства да се разпределят между училищата в Мелник, Сяр и родното му село. Серският силогос и Мелнишката гръцка община искат да отнемат имуществото му. Цариградската патриаршия изпраща свой представител, който се опитва да оспори завещанието. След намесата на османските власти въпросът е уреден съгласно волята му. По този повод гръцкият вестник „Неологос“ посмъртно хули митрополита и го обвинява за поведението си, „защото е бил и същински българин“.Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 116.

Според отец Ангел Столинчев, гърците не позволяват Прокопий Мелнишки да бъде погребан при митрополитската църква „Свети Николай“. Погребан е при манастира „Свети Никола“, като българин. По-късно костите му са извадени и разхвърляни.Столинчев, Ангел. Църква. Летопис на духовна околия Сандански. И на църковния разкол в отечеството летопис. Том първи, София, 2015, стр. 468.

Бележки

Категория:Мелнишки митрополити Категория:Български духовници от Македония Категория:Монаси в Серския манастир Категория:Трикийски епископи Категория:Хора от дем Долна Джумая Категория:Починали в Мелник Категория:Херцеговински митрополити Категория:Викарни епископи Категория:Лариска и Тирнавска епархия Категория:Викарни епископи на Мелнишката епархия Категория:Монаси в Иверския манастир