Балчѝк е крайбрежен град в североизточна България, административен център на община Балчик в област Добрич. Според данни на НСИ Балчик има население, с което е петият по големина град на българското Черноморие след Варна, Бургас, Несебър и Поморие.
Разположен е в средните части на северното българско Черноморие, в близост до курортния комплекс Албена. Значими забележителности в Балчик са архитектурно-парковият комплекс „Балчишки дворец“, състоящ се от комплекс вили, изграден в периода 1924 – 1934 година като лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска в най-южната точка на присъединените към Румъния земи и създадената през 1955 година от академик Даки Йорданов Ботаническа градина, простираща се днес на площ от 194 дка. На 5,5 km източно от центъра на града е езерото Балчишка солница с калолечебния център „Тузлата“.
География Намира се на стръмен черноморски бряг със силно пресечен терен, което разкрива разнообразни панорами към морето. Близо са курортите Албена (12,5 km), Кранево (14 km) и Златни пясъци (22 km). Разстоянието до град Варна е 40 km, до Добрич – 37 km и до Каварна – 19 km. Релефът е преобладаващо планински и хълмист, а в северната част на града – равнинен. Геоложката основа е от бял варовик. Градът е с южно изложение, закътан в залива и няма силно морско вълнение.
Климат
Население Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2021 г.):Население – градове в България – „НСИ“
Балчикгодина1946195619651975198519922001200520072009201120152021население6131800687111106212752122351244812291122701219611610115449310Източници: Национален статистически институтCitypopulation.de
Напоследък тук са се заселили немалко англичани, ирландци, руснаци и други чужденци. Американец и англичанин дори са се изявявали като певци в местния градски хор, а на изборите през 2011 г. участва англичанин като кандидат за общински съветник. За цигани са се определили 12,3 %, а като турци 16,2 %, но реално в града има само няколко семейства от турски произход, а останалите са турчеещи се роми. Тук също живеят татари, гагаузи, украинци и други етноси.
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %) Общо 11 610 100,00Българи 7916 68,18Турци 1715 14,77Цигани 954 8,21Други 191 1,64Не се самоопределят 79 0,68Неотговорили 755 6,50
История Древност Балчик е град с богата и разнообразна хилядолетна история, датираща от 5-ото, 4-тото и 3-тото хилядолетие пр. н. е. – период, от който са открити артефакти в града. Според старогръцкия историк Херодот, този град е издигнат върху много по-древно селище, което датира отпреди 6 – 8 хилядолетия.Историческо развитие и културно наследство , История на община Балчик. В района на града са открити следи от халколитно /4 – 3 хилядолетие преди новата ера/ и тракийско /1 хилядолетие преди новата ера/ селище.Старите имена на градовете от област Добрич, Про нюз Добрич, 09.06.2019. Траките са първите заселници на земите, върху които е разположен днешният град. Открити са тракийски предмети на възраст над 2000 години (чаши, метални съдове, накити, оръжия).
Античност По време на гръцката колонизация на Черноморието милетски колонисти основават селището Круни (от гръцки: Κρουνοί) – името означава „извори“ (или „пролет“). Според Херодот градът е основан по времето на мидийския цар Астиаг, царувал от 585 пр. н. е. до 550 пр. н. е. Следващото име, което градът носи, е Крунос. Известно време след това, в чест на тракийския бог на виното, възприет от гърците под името Дионис, селището е прекръстено от гражданите му на Дионисополис (град на бог Дионис). То е било в района на днешното рибарско пристанище. Според легенда през III – II век пр. н. е. морето изхвърлило на брега на града статуя на бог Дионис и от този момент в негова чест и заради откритата статуя градът бил преименуван от Крунос на Дионисополис. Името се оказва подходящо и заради богатството на лозя и вино в района. През 2007 година са разкрити основите на храм на Кибела от елинистичната епоха с множество статуи, фризове, фигурални композиции и украса.
След похода на Ситалк към 440 г. пр. н. е., селището става част от могъщото тракийско Одриско царство, включено в 46 г. сл. н. е. в Римската империя.
В Късната античност градът е преместен по-навътре от брега и римляните издигат нова голяма крепост. Градът се споменава като Дионисопол за последно през VI век във френски източници. Крепостта е превзета от българите още с основаването на отсамдунавска България през 680 г., които я населяват по време на Първото българско царство.
Средновековие Прабългарско голямо селище, укрепено с валове, също има и в района на Авиобазата,БАН, История на България в 14 тома, стр. 184, т. 2 С. 1981 където при разкопки на 23 юли 2004 г. в ранносредновековното селище са открити шест биритуални прабългарски гробове от края на VII в. Предполага се, че това е най-ранният средновековен двуобреден некропол от прабългарския период – от времето на хан Аспарух, по-стар и от некропола край Нови Пазар. Друго ранносредновековно българско селище със землено укрепление е имало на хълма „Ехото“ (Джени баир), при останките от стотина каменни строежа там. Идентифицирана е средновековната „агломерация“ Карвуна,Димитров, М. Укрепленията на Дионисополис – Карвуна. Балчик. Древност и съвремие (ред. И. Божилов, М. Димитров). Балчик, 1990, с. 41 – 42; концентрирана около българската крепост от времето на Второто Царство Карвуна и стратегическото ново селищно укрепление на най-високия хълм „Ехото“. Тя дълго е главен град на Добруджа, докато, малко след смъртта на болярина Балик в 1366 г., наследникът му Добротица не премества столицата си в Калиакра. В края на 14 век градът пада под османска власт. Съществуват няколко теории за името на „Балчик“. Първата че носи името на болярина Балик. Втората теория е че името произлиза от турската дума “balçık”, в буквален превод кално място.
Османски период
След Освобождението В Княжество България Балчик е освободен от османската власт през 1878 г. Няколко месеца преди това началникът на балчишката телеграфна станция Еранос Ераносян спасява Каварна от започналото там клане над българите, опожаряване и унищожение на града, заради което е убит на 22 (10) юли 1877 г. от нападналите съседния български град турци.Велко Тонев, Каварна се вдигна, София 1997, стр. 18 – 19 и 125 Веднага след това 80 души доброволци от Балчик и Силистра сформират конна чета (т. нар. „Драгунерия“), оглавена първо от каварненския първенец Андрей Василев – Амира, после от Бончо Павлов – Бунала и накрая от кап. Радович, която действа срещу поробителя, разузнава пред руските войски и подпомага казашките разезди. При боя на руснаците за Добрич прекъсва телеграфа с Варна, след което се отправя към самата Варна и разрушава жп линията при гара Гебедже (днес Белослав), с което съществено подпомага освободителите.Велко Тонев, Каварна се вдигна, София 1997, стр. 132 Руските войски освобождават Балчик от османската власт на 22 януари 1878 г. През 1913 г. Балчик попада под румънско владение. През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България на 28 юни 1913 г. Добруджанската ѝ армия, възползвайки се от отсъствието на български войски, окупира напълно необезспокоявана българските държавни територии до линията Тутракан – Балчик. През август 1916 г. румънците отвличат и изпращат в концлагери в Молдова 57 градски първенци и много работници и каруцари от Балчик, дори деца на 12 години.Тодор Панов, РУМЪНСКИТЕ ЗВЕРСТВА, София, 1916 г. На 6 септември 1916 г. българската войска прави десант и Балчик е освободен. На 13 декември 1916 г. градът е атакуван и жестоко бомбардиран от руска ескадра, водена от 1 крайцер и 2 ескадрени миноносеца. Атаката е отблъсната и корабите са прогонени в морския бой при Балчик от защитаващите града български артилеристи от бреговата батарея „Света Троица“, командвани от кап. Георги Радков и подпомогнати от 3 хидроплана и българската подводница „Подводник № 18“.
В Кралство Румъния През 1919 г. Балчик отново е върнат на Румъния. През периода 1913 – 1940 година румънските власти убиват 73-ма жители на града и над 900 от околните села, имената на които са записани на паметни плочи, поставени през 2005 г. в градината пред общината.
Според запазените писмени свидетелства към 1929 година селищата от вътрешността претърпяват чувствително стопанско развитие със завършването на железопътната линия Добрич – Черна вода. Крупните търговски центрове Балчик и Каварна губят значението си. Крайбрежието запустява, а градовете му намаляват стокооборота си наполовина, което сочи тенденция към превърщането им в летни курорти с малочислено население, разчитащо на сезонни приходи.Поле – вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 6, 25 юни 1929, стр.2
На 21 септември 1940 г. силите на военноморския ни флот, командвани от контраадмирал Асен Тошев, извършват десант и заемат града, Двореца, Каварна и ивицата на Добруджанското крайбрежие, които румънците не желаят да предадат на България, както е договорено от Цар Борис III в Крайовската спогодба (1940 г.), с което градът е освободен и българският суверенитет над Южна Добруджа е възстановен окончателно. В следващите месеци в Балчик и околните села са приети и се заселват хиляди българи, бежанци, депортирани от родните им български земи в Северна Добруджа.
След 1944 година След кооперирането през 1948 г. в Балчик е основано поделение на Районния кооперативен съюз във Варна.Сп. „Коопинформ“, бр. 2 – 3, стр. 2, Варна, 1949 г.
Етимология За етимологията на името Балчик съществуват няколко предположения: първото – от името на Балик, брата на деспот Добротица, виден български феодален владетел в Добруджа, чиято столица е бил и по чието име завоевателите го назовават, подобно названията, дадени от турците на град Кюстендил, (от името на деспот Константин), на Доспат (от Деспот Алексий Слав), на самата Добруджа (от името на деспота Добротица) и т.н. Разбира се, битуват и още версии за произхода на името на града: едната – от куманската дума „баликчик“ – „градче“ (според проф. Ив. Добрев), другата – от „балчук“ – турска дума, означаваща „калищата“ (предвид стичащите се бели кални потоци след всеки дъжд), от друга турска дума „балъкчък", която е умалително име, назоваващо място с богат улов на риба и четвъртата (според унгарския тюрколог Тамаш Секереш), че името може да идва и от тюркското „bal“ – пчелен мед и да означава „Медения град“.
Следва да се вземе под внимание, че сегашното название на града възниква едва след падане на България под турска власт. Най-вероятно името на града идва от турската дума „balçıк“, което се произнася „балчък“, и в превод означава глина. Такава се намира в околностите на града, особено в западната, ерозийна част. Глина се е добивала по някои от баирите, дори в рамките на самия град.
Религии В Балчик има 5 православни храма, 4 от които са действащи. Най-стара е църквата „Св. Николай Мирликийски“, която е построена към средата на XIX век и е първата българска църква в Балчик. В града има и една джамия, която е действаща.
Преобладаващото вероизповедание в Балчик е православното християнство. Има и няколко протестантски църкви (баптистка, адвентистка и петдесятна).
Политика