Херман Клаус Уго Вайл () е германски математик, физик и философ. Безспорната му компетентност в тези три области прави забележителни и неговите работи, които се ситуират на границите между тях.

Биография Роден е на 9 ноември 1885 г. в Елмсхорн, Германска империя. Посещава гимназия в Алтона. По препоръка на директора, братовчед на Давид Хилберт, Вайл е приет през 1904 г. в Гьотингенския университет. Там Вайл изучава математика под ръководството на Хилберт, а също така и физика. Допълнително той посещава и курсове по философия при Едмунд Хусерл, където среща бъдещата си съпруга Елена. През 1908 г. Вайл защитава дисертация с научен ръководител Хилберт и през 1910 се хабилитира.

През 1913 г. се жени за Елена Йосиф от Рибниц, от която има двама сина. През същата година става професор в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Там среща Алберт Айнщайн, който по това време (1916 – 1918) развива общата теория на относителността. Вайл работи над математическите основи на тази теория и възможните ѝ обобщения, най-вече в аспекта на диференциалната геометрия. През 1918 г. публикува един от първите учебници по обща теория на относителността „Пространство, време и материя“.

През 20-те години, за кратко изпада под силно влияние от идеите на Брауер. В 1930 г. заема пост в Гьотингенския университет, на мястото на Хилберт. През 1933 г. напуска поради политическата радикализация и възхода на германския националсоциализъм (съпругата му Елена е от еврейски произход). С посредничеството на Алберт Айнщайн приема позиция в Института за академични изследвания в Принстън, където работи до 1951 г.

През 1948 г. овдовява и през 1950 се жени отново за скулпторката Елън Бер в Цюрих. Последните му години са прекарани най-вече в Цюрих.

На 17 ноември 1955 г. получава почетно гражданство в родния си град Елмсхорн. Скоро след това, на 8 декември 1955 г., умира неочаквано в Цюрих на 70-годишна възраст.

Признание и памет 1927 – носител на наградата „Лобачевски“ по геометрия, връчвана от Казанския университет; 1929 – почетен доктор на университета на Осло и на Техническия университет в Щутгарт; 1940 – почетен доктор на Пенсилванския университет; 1945 – почетен доктор на Техническия университет в Цюрих; 1952 – почетен доктор на Сорбоната;

1954 – лауреат на наградата „Арнолд Реймонд“ и почетен доктор на Колумбийския университет в Ню Йорк;

1955 – почетен гражданин на Елмсхорн.

На негово име са наречени кратер на Луната и астероид.

Библиография 1911. Über die asymptotische Verteilung der Eigenwerte , Nachrichten der Königlichen Gesellschaft der Wissenschaften zu Göttingen, 110 – 117 (1911). 1913. Idee der Riemannflāche, 2d 1955. The Concept of a Riemann Surface. Addison–Wesley. 1918. Das Kontinuum, trans. 1987 The Continuum: A Critical Examination of the Foundation of Analysis. ISBN 0-486-67982-9 1918. Raum, Zeit, Materie. 5 edns. to 1922 ed. with notes by Jūrgen Ehlers, 1980. trans. 4th edn. Henry Brose, 1922 Space Time Matter, Methuen, rept. 1952 Dover. ISBN 0-486-60267-2. 1923. Mathematische Analyse des Raumproblems. 1924. Was ist Materie? 1925. (publ. 1988 ed. K. Chandrasekharan) Riemann's Geometrische Idee. 1927. Philosophie der Mathematik und Naturwissenschaft, 2d edn. 1949. Philosophy of Mathematics and Natural Science, Princeton 0689702078. With new introduction by Frank Wilczek, Princeton University Press, 2009, ISBN 978-0-691-14120-6. 1928. Gruppentheorie und Quantenmechanik. transl. by H. P. Robertson, The Theory of Groups and Quantum Mechanics, 1931, rept. 1950 Dover. ISBN 0-486-60269-9 1929. „Elektron und Gravitation I“, Zeitschrift Physik, 56, pp. 330 – 352. 1933. The Open World Yale, rept. 1989 Oxbow Press ISBN 0-918024-70-6 1934. Mind and Nature U. of Pennsylvania Press. 1934. „On generalized Riemann matrices“, Ann. Math. 35: 400 – 415. 1935. Elementary Theory of Invariants. 1935. The structure and representation of continuous groups: Lectures at Princeton university during 1933 – 34.

1940. Algebraic Theory of Numbers rept. 1998 Princeton U. Press. ISBN 0-691-05917-9 1952. Symmetry. Princeton University Press. ISBN 0-691-02374-3 Вайл Х., Симетрия. Прев. И. Димовски, И. Чобанов. София: Наука и изкуство, 1969, 216 с. 1968. in K. Chandrasekharan ed, Gesammelte Abhandlungen. Vol IV. Springer.

Бележки

Източници John J. O’Connor, Edmund F. Robertson, Hermann Klaus Hugo Weyl. In: MacTutor History of Mathematics archive

Категория:Германски философи Категория:Германски математици Категория:Германски физици Категория:Гьотингенски университет Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ Категория:Доктор хонорис кауза на Колумбийския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Парижкия университет Категория:Почетни граждани в Германия Категория:Родени в Шлезвиг-Холщайн Категория:Починали в Цюрих