Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (съкращавана като ЕКЗПЧОС или само ЕКПЧ) е основополагащ акт и правен инструмент на Съвета на Европа.
Тя е международен договор, подписан през 1950 г. и влязъл в сила през 1953 г. за страните-учредителки на Съвета на Европа. Конвенцията създава неотменими права и свободи за всички и задължава държавите присъединили се към нея да гарантират тези права на всеки човек, който е под тяхна юрисдикция. Основната разлика между Конвенцията и останалите международни договори за правата на човека е създадения въз основа на нея и съществуващ механизъм за защита на декларираните права – Европейският съд по правата на човека, който разглежда индивидуални жалби от граждани на страните присъединили се към нея за нарушения на конвенцията.
Страни-членове по конвенцията са всички държави от Съвета на Европа. Новите страни-членки, са задължени да я подпишат при присъединяването си към Съвета на Европа и съответно да я ратифицират в срок от една година от присъединяването си. Към Конвенцията има изготвени протоколи за изменението и/или допълнението ѝ, които се подписват и ратифицират от страните-членки по ред предвиден в тях.
Източници Европейска конвенция за правата на човека (на български език) Международна харта за правата на човека (на български език) Блог за правата на човека
Вижте също Презумпция за невинност Право на защита Стара Европа
Категория:Договори по правата на човека Категория:Договори на Съвета на Европа Категория:Конвенции Категория:1950 година в Европа