Екологичните проблеми на езерото Виктория са много сериозни и заплашват живота на растителните и животински организми в него.

Човешкият фактор, който влошава състоянието на езерото започва да действа още в края на 19 век и през последните 150 г. постепенно настъпват драстични промени във водите и дъното на езерото, в животинския и растителен свят в него. Около 1950 г. започва масово засяване на земеделски култури на земите в района и ползване на изкуствени торове. Лошото управление на земята, обезлесяването и битовото и индустриално замърсяване представляват заплаха за прехраната на 30-те милиона души, живеещи в близост до бреговете на езерото.

Околното население зависи изключително много от състоянието на езерните води във връзка с риболова, транспорта, добива на електроенергия, напояването на селскостопанските култури и т.н. Еколозите дори предсказват гибелта на всичко живо в езерото в следващите 50 години заради внасянето на утайки по дъното и общото замърсяване на водите на езерото.

Промишлено и битово замърсяване Един от основните проблеми за флората и фауната в езерото е бързото нарастване на населението около него и свързаното с това замърсяване на водите му. От териториите на трите околни държави, които преживяват демографски взрив, се изливат огромни количества замърсители. Изхвърлянето в езерото на химически торове, канализационни и отпадни битови води и промишлени отпадъци от околните предприятия е сериозна заплаха за водните обитатели. Освен всичко, това силно намалява нивото на кислород на дъното на езерото, при което поддържането на какъвто и да е аеробен живот там е твърде затруднено. Прозрачността на водата е прекалено намалена, което пречи на нормалния живот на всички видове, които го обитават. За да се определи степента на прозрачност на водата се измерва дълбочината, на която бял диск, потопен под водата, се вижда от повърхността. Това изследване показва силно намаляване на видимостта. В началото и почти до средата на 20 век тази видимост се е отчитала на 5 м., докато през 1990 г. тя е едва един метър.Aqaportal.bg – Окаяното положение на цихлидите от езерото Виктория Във вътрешността на езерото прозрачността на водите достига до 8 m

Според информация на Британската съобщителна корпорация BBC от януари 2011 г. по крайбрежието на Кения, край третия по големина град в страната Кисуму, всеки ден в езерото се вливат тонове отпадъци от промишлените предприятия и жилищата. 20% от жилищната канализация се зауства в езерото и голяма част от изхвърлените отпадъци плуват по повърхността му.BBC News/4 януари 2011

Старите моторни рибарски лодки изпускат част от горивото си във водите на езерото и на някои места по повърхността му плуват нефтени петна. Освен това масова практика е във водите на езерото да се мият автомобили, което води до допълнителното му замърсяване.

Изкуствените торове, отмити от водите на реките и внесени от тях в езерото способстват за по-бързото размножаване на водния хиацинт и други плевели, които пречат на достъпа на кислород във водата. Процесите на еутрофикация бързо се разрастват поради демографския бум в крайезерните държави. Поради силното замърсяване на крайбрежните води рибите мигрират навътре в езерото и се спускат на по-голяма дълбочина. Това предизвиква сериозно безпокойство сред рибарите, които нямат оборудване за дълбочинен риболов. Тъй като риболовът е основен бизнес в района на езерото, са необходими интервенции за намаляване на ерозията на почвата и замърсяването на речните басейни.

През 1997 г. и 1998 г. са правени изследвания на концентрацията на олово, кадмий, арсен и селен във водите и утайките в езерото, както и в рибите, които го обитават. Замерванията са направени в 13 точки, разпръснати из езерото от октомври 1997 г. до февруари 1998 г. Тези химически елементи са избрани заради токсичното им действие и сериозните вреди, които нанасят на човешкия организъм. Кадмият действа негативно най-вече върху бъбреците, кръвта и костния мозък. Арсенът преминава в еритроцитите, разнася се из целия организъм и се натрупва трайно в косите, ноктите и кожата. Селенът е токсичен в по-големи концентрации. Оловото поразява кръвотворните органи и жлезите с вътрешна секреция. Показателите за всички тежки метали са от 10 до 40 пъти над нормите, утвърдени от United Nations Environment Programme (UNEP) и Световната здравна организация (World Health Organization – WHO). Съдържанието им във водите на езерото буди сериозно безпокойство, особено по отношение на селските райони, където водата от езерото се консумира без всякаква предварителна обработка и пречистване. Водоснабдителните системи в градовете вероятно имат по-малка концентрация на олово, тъй като водата се обработва предварително с химически вещества, намаляващи неговото съдържание.

Средна стойност на концентрацията на тежки метали в рибите, уловени в езерото Виктория, Кения (µg/g). В скобите – минимални и максимални измерени стойности.

Изследвани риби Олово Кадмий Арсен Селен Норматив на UNEP/WHO (1998 г.) 0,05 0,005 0,05 0,01 Нилска скарида (Caridina niloticus) 16,7 (14,6 – 18,6) 0,69 (0,60 – 0,80) 23,1 (11,7 – 39,0) 24,4 (13,7 – 35,7) Rastineobola argentea 36,5 (29,2 – 46,6) 1,94 (1,8 – 2,4) 64,9 (32,8 – 99,4) 50,3 (32 – 69,6) Африкански сом (Clarias ganepinus) 14,9 (10 – 19,5) 1,03 (0,8 – 1,3) 41,5 (26,8 – 60,1) 26,2 (12,9 – 59,8) Нилска тилапия (в кожата) (Oreochromis niloticus) 14,2 (9,6 – 16,9) 0,92 (0,7 – 1,1) 33,8 (19,7 – 40,8) 113,0 (41,1 – 208,9) Нилска тилапия (в мускулите) (Oreochromis niloticus) 12,7 (3,6 – 20,3) 0,82 (0,3 – 1,4) 27,8 (21,6 – 40,0) 32,0 (41,5 – 176,3) Нилски костур (в цялата риба) (Lates niloticus) 14,7 (13,4 – 15,6) 0,82 (0,8 – 0,9) 27,8 (25,9 – 34,8) 32,0 (27,5 – 38,0) Нилски костур (в кожата) (Lates niloticus) 15,2 (14,4 – 15,7) 0,78 (0,7 – 0,9) 32,6 (22,6 – 43,5) 31,8 (21,7 – 39,1)

Средна стойност на концентрацията на тежки метали във водите в залива Уинам на езерото Виктория, Кения (µg/g). В скобите – минимални и максимални измерени стойности.

Станция Олово Кадмий Арсен Селен Максимално допустими стойности на UNEP/WHO (1998 г.) 0,05 0,005 0,05 0,01 Град Кисуму/полицията 0,45 (0,16 – 0,94) 0,01 (0,01 – 0,01) 0,25 (0,01 – 4,92) 0,45 (0,01 – 0,82) Град Кисуму/река Кусат 0,45 (0,16 – 0,94) 0,01 (0,01 – 0,02) 1,82 (0,08 – 4,97) 0,93 (0,01 – 2,24) Град Кисуму/пристанището 0,44 (0,19 – 0,89) 0,01 (0,01 – 0,02) 1,21 (0,08 – 4,97) 0,53 (0,01 – 2,74) Входа на залива Кисуму 0,17 (0,16 – 0,18) 0,01 (0,01 – 0,01) 0,49 (0,01 – 0,97) 0,81 (0,58 – 1,04) Устието на река Кибос 0,17 (0,17 – 0,17) 0,01 (0,01 – 0,01) 0,91 (0,85 – 0,99) 1,02 (0,97 – 1,07) Устието на река Няндо 0,19 (0,18 – 0,19) 0,01 (0,01 – 0,01) 0,34 (0,25 – 0,43) 0,80 (0,80 – 0,80) Устието на река Сонду Мирю 0,15 (0,12 – 0,18) 0,01 (0,01 – 0,01) 0,93 (0,46 – 1,30) 0,50 (0,36 – 0,78) Устието на река Авач 0,12 (0,04 – 0,17) 0,01 (0,01 – 0,01) 0,60 (0,08 – 2,02) 0,75 (0,05 – 0,98) Открити води в залива Уинам 0,20 (0,19 – 0,20) 0,01 (0,01 – 0,01) 0,53 (0,36 – 0,70) 1,22 (1,21 – 1,22) Хълмовете Хома 0,15 (0,09 – 0,18) 0,01 (0,01 – 0,01) 2,38 (1,96 – 2,70) 0,85 (0,64 – 1,01) Устието на река Олуч 0,15 (0,12 – 0,19) 0,01 (0,01 – 0,01) 0,53 (0,06 – 1,30) 0,96 (0,36 – 2,13) Град Хома бей 0,20 (0,17 – 0,20) 0,01 (0,01 – 0,01) 0,16 (0,01 – 0,31) 1,38 (0,62 – 2,13) Град Асембо 0,21 (0,19 – 0,23) 0,02 (0,01 – 0,02) 0,35 (0,28 – 0,41) 0,53 (0,47 – 0,58)

Средна стойност на концентрацията на тежки метали в утайките в залива Уинам на езерото Виктория, Кения (µg/g сухо тегло). В скобите – минимални и максимални измерени стойности.

Станция Олово Кадмий Арсен Селен Град Кисуму/полицията 34,5 (26 – 42,0) 1,30 (0,80 – 2,00) 180,00 (70 – 390,0) 349,0 (10,00 – 614,0) Град Кисуму/река Кусат 32,7 (20,4 – 53,0) 1,26 (0,40 – 2,00) 170,00 (37,6 – 340,0) 317,0 (36,80 – 550,8) Град Кисуму/пристанището 76,2 (75,6 – 76,8) 1,30 (0,80 – 2,00) 110,50 (46,4 – 154,8) 269,0 (47,60 – 516,0) Входа на залива Кисуму 43,5 (32,2 – 55,0) 1,40 (0,80 – 2,00) 300,0 (298 – 302,0) 377,9 (370,8 – 379,0) Устието на река Кибос 32,5 (26,2 – 39,0) 1,50 (1,00 – 2,00) 226,0 (209 – 248,8) 369,0 (344,8 – 393,2) Устието на река Няндо 43,5 (39 – 46,0) 2,00 (2,00 – 2,00) 284,0 (247 – 321,0) 468,4 (452,8 – 486,0) Устието на река Сонду Мирю 29,6 (17,2 – 46,0) 1,35 (1,00 – 2,00) 245,6 (188,4 – 389,2) 542,9 (370 – 742,8) Устието на река Авач 40,6 (25,2 – 76,0) 1,90 (1,20 – 2,80) 203,0 (155,6 – 282,0) 383,0 (328,8 – 439,4) Открити води в залива Уинам 41,5 (39 – 49,0) 2,00 (2,00 – 2,00) 263,0 (247 – 278,0) 435,0 (408,8 – 462,0) Хълмовете Хома 30,7 (16,8 – 47,0) 1,35 (1,00 – 2,00) 219,6 (162 – 330,0) 418,0 (376 – 454,0) Устието на река Олуч 32,2 (20,8 – 45,0) 1,70 (1,20 – 2,00) 259,0 (140 – 394,0) 452,0 (388 – 488,0) Град Хома бей 21,2 (20,8 – 21,6) 1,20 (1,20 – 1,20) 150,0 (142 – 157,2) 402,0 (375,6 – 428,4) Град Асембо 38,5 (35 – 42,0) 2,00 (2,00 – 2,00) 300,0 (294 – 307,0) 460,0 (448 – 472,0)

Обезлесяване на района Поради обезлесяването на околните терени притокът на вода към езерото е толкова силно намален, че нивото му бавно започва да спада. По ирония на съдбата, изпълнените проекти за залесяване в планинските водосбори са влошили ситуацията. За контролиране на ерозията на почвата са били засадени бързо растящи екзотични дървета като евкалипта, които обаче поемат толкова много подпочвена вода, че потокът от изворите в реките е повлиян отрицателно. Няма тенденция обезлесяването на района да намалее. Според доклад на швейцарския изследователски институт Biovision от 2010 г. след 40 години населението на Африка се очаква да достигне 2 милиарда души. За изхранването на такова голямо количество хора ще е необходимо селскостопанската продукция да нарасне 3 пъти. А това означава, че изсичането на горите за извоюване на нови обработваеми земи ще продължи с бързи темпове. Поради бума на населението някои от островите в езерото се пренаселват, а на други, които са били безлюдни, започва заселване. Например на танзанийския остров Сенгерема са се заселили 3000 рибари. За изграждането на новите жилища и за гориво се изсичат околните гори и островите също постепенно започват да се обезлесяват. Липсата на дървета причинява огромни наслоявания от тиня по крайбрежието, особено през дъждовните сезони. Освен че пречат на корабоплаването край бреговете, пластовете тиня катализират и растежа на водния хиацинт.

През 2010 г. нивото на езерото Виктория е спаднало толкова, че не може да се обезпечи нормалната работа на турбините във водноелектрическите централи и те почти не действат. През 2009 г. главният хидролог на ООН в един от докладите си обвинява Уганда в кражба на вода. Оказва се, че угандийците тайно отвеждат вода от езерото към собствените си електростанции за да осигурят постоянно електроподаване в страната си.

Воден хиацинт (ейхорния)

Освен широкото разпространение на водораслите, върху екологичното равновесие в езерото силно влияние оказва и водният хиацинт. В САЩ наричат това растение „плевел за милиони долари“, тъй като донася огромни загуби на стопанството. Във водите на езерото Виктория е внесено през 1989 г. като декоративно растение от Южна Америка и е намерило прекрасна почва за развитие в тях. Поради липсата на каквито и да е естествени врагове и благоприятните климатични условия хиацинтът се размножава масово, със завидна бързина и в големи количества. Покрива огромни площи от повърхността на езерото, задръства цели заливи и плътната му покривка пречи на достъпа и разтварянето на кислорода във водата. Това от своя страна е сериозна пречка за развитието на всички живи същества, обитаващи тези води и води до намаляване на биологичното разнообразие на обитателите им. Съществува и още един аспект на негативното въздействие на хиацинта. Неговите листа, корени и цветове съдържат вещества, които са отровни за местните растителноядни видове.