Мадрид

Мадрѝд (, ) е столицата и най-големия град на Испания. Населението на града е , а на градската агломерация – 6 211 000 души (2018). По население в границите на града, Мадрид се нарежда на второ място в Европейския съюз след Берлин, както и по големина на градската агломерация, където отстъпва на Париж.

Разположен на бреговете на река Мансанарес в централната част на страната, градът е административен център на автономната област Мадридска общност. Като столица на кралството, седалище на правителството и резиденция на краля, Мадрид е също политическият, стопански и културен център на Испания.

География Територията на Мадрид е 604,3 km². Разположен на 657 m средна надморска височина, Мадрид е втората най-висока столица в Европа след Андора Ла Веля (1409 m). Градът е център на автономна област Мадридска общност с площ от 8 028 km² (1,6% от испанската територия), разположена в сърцето на Испания между регионите Кастилия и Леон и Кастилия-Ла Манча.

Почти цялата територия на провинцията е разположена между 600 и 1000 m надморска височина, като най-високата точка е връх Пенялара (2430 m), а най-ниската река Алберче (430 m).

Климатът в града е умерен средиземноморски климат, който отчасти наподобява умерено континенталния климат в някои райони на Източна Европа, като през зимата температурите падат под 0 °С. Обикновено падат около 2 – 3 снеговалежа годишно. Лятото е горещо, като температурите са над 30 °С през юли и често надхвърлят 40 °С. Тъй като Мадрид е с висока надморска височина, през нощта е по-хладно, което намалява средната температура през лятото. Валежите са малко, като лятото и зимата са по-сухи, а пролетта и есента по-влажни.

История Средновековие Първите сведения за града са от IX век, когато днешна Испания е Ал-Андалус и емирът на Кордоба заповядва изграждането на малък дворец там, където днес се издига кралският дворец. Около него е построена крепост, наречена Махерит. По време на Реконкистата, при своето настъпление към Толедо крал Алфонсо VI превзема крепостта през 1085 г. и я присъединява към кастилската корона. През 1329 г. тук се събират Генералните Кортеси. През XIV век градът преживява тежки моменти, а след голям пожар е възстановен от Енрике III (1379 – 1406).

Ренесанс

През 1479 г. кралство Кастилия със столица Толедо и кралство Арагон със столица Сарагоса се обединяват в лична уния след сватбата между Исабела Кастилска и Фердинанд II Арагонски, което поставя основата за обединението на Испания. Техният внук Карлос I (по-известен като император Карл V) е благосклонен към Мадрид, но прекарва малко време в Испания. През 1561 неговият син Филип II премества столицата в Мадрид и построява огромния дворец-манастир Ескориал на 40 km североизточно от града. По онова време той е 20-хилядно градче и отстъпва значително по големина и значение на Севиля и Барселона, както и на европейските столици Лондон и Париж. Въпреки това Мадрид започва да играе все по-голяма роля, защото има политическо надмощие над Севиля, която от своя страна контролира доходоносната търговия с американските колонии.

Мадрид през XVIII и XIX век

Макар да е столица на най-могъщата държава на света, Мадрид продължава да отстъпва по своето развитие на много европейски и испански градове. Първият Бурбонски крал, Фелипе V (1700 – 1746) решава, че това не може повече да продължава и предприема мащабно строителство. По време на неговото управление се издигат нови дворци и административни сгради, включително и величествения Кралски дворец (Паласио Реал). Мадрид обаче става истински съвременен град по времето на неговия син, Карлос III (1759 – 1788), който е един от най-популярните и обичани крале в Мадрид. По времето си той е известен сред народа като най-добрия кмет на Мадрид. В началото на XIX век Испания е принудена да стане съюзник на Наполеонова Франция, което предизвиква недоволство към безволевия крал Карлос IV което преминава в бунт начело на собствения му син Фернандо VII. През 1808 френски войски, които навлизат в страната като съюзници предателски окупират столицата. На 2 май населението на Мадрид въстава срещу окупаторите, които за кратко са прогонени, но се завръщат с подкрепления от маври. Французите избиват хиляди граждани, което има съществена роля за отношенията между испанци и французи. Новият крал Жозеф Бонапарт, по-малък брат на Наполеон е мразен и презиран от населението въпреки опитите му за благоустройство.

След победата във Войната за независимост през 1814 г., Фернандо VII се връща на престола, но след либералната революция е принуден да се закълне във вярност към Конституцията на Испания. Той моли за помощ Франция и през 1823 г. стохилядна френска войска преминава Пиренеите, безпрепятствено влиза в Мадрид и възстановява абсолютната власт на Фернандо. През целия XIX век градът се разраства въпреки вътрешната нестабилност и гражданските войни.

XX век

По време на Испанската гражданска война (1936 – 1939) Мадрид е сред главните центрове на републиканците, като още от самото начало на войната в някои предградия се водят ожесточени боеве между националистическите и републиканските сили. На 28 март 1939 г. градът е превзет от войските на Франсиско Франко. По време на тежките сражения градът силно пострадва, като щетите са напълно отстранени след години.

При продължителното авторитарно управление на Франко градът нараства с бързи темпове. Особено след 1960-те години силно развитие получават много отрасли на тежката промишленост, като самолетостроене, автомобилостроене, електроника. Строят се нови предградия на юг, за да приемат вълните от работници, които идват от по-бедните райони на страната, за да работят в новите предприятия.

След смъртта на Франко през 1975 г. при неговия наследник Хуан Карлос I Испания отново става конституционна монархия. Новият крал успява да се справи с привържениците на авторитаризма и страната става многопартийна демокрация. През 1980-те години Мадрид се развива бурно, като утвърждава позицията си на водещ политически, културен, промишлен, образователен и технологичен център на Пиренейския полуостров, а и на Южна Европа.

На 11 март 2004 г. на гара Аточа е извършен терористичен атентат, при който загиват 191 души и са ранени 2050.

Мадрид кандидатства за Летни олимпийски игри 2012, но за техен домакин е избран Лондон. През 2009 г. Мадрид отново кандидатства, но заема второ място по резултатите от гласуването за правото да е домакин на Летни олимпийски игри 2016 г., отстъпвайки на Рио де Жанейро.Олимпийские игры 2016 года пройдут в Рио-де-Жанейро

Население Населението на Мадрид се увеличава, след като градът става столица на Испания през XVII век, и се е стабилизирало на около 3 милиона души от 1970-те години насам. От 1970-те до средата на 1990-те години се наблюдава спад на населението. Този феномен, който засяга и други европейски градове, е частично причинен от растежа на сателитните предградия за сметка на централните градски части. Това се случва на фона на слаб растеж на европейската икономика.

Прирастът на населението се увеличава към края на 1990-те години, благодарение на имиграцията заедно с подем на испанската икономика. Според преброяванията, населението на града нараства с 271 856 души между 2001 и 2005 г.

Към 2011 г. около 63,3% от населението на Мадрид са римокатолици.España experimenta retroceso en catolicismo – El Mundo – Mundo Cristiano

Имиграция Като столица на страната, градът привлича много имигранти от цял свят. През 2015 г. около 89,8% от жителите са испанци. Десетте най-големите имигрантски групи включват: еквадорци (104 184), румънци (52 875), боливийци (44 044), колумбийци (35 971), перуанци (35 083), китайци (34 666), мароканци (32 498), доминиканци (19 602), бразилци (14 583) и парагвайци (14 308).

Има също така големи общности от филипинци, екваториални гвинейци, уругвайци, българи, гърци, индийци, италианци, аржентинци, сенегалци и поляци.

Население по годиниINEbase. Alteraciones de los municipios 1897 1900 1910 1920 1930 1940 1950 510 616 540 109 556 958 728 937 863 958 1 096 466 1 527 894 1960 1970 1980 1991 2001 2011 2015 2 177 123 3 120 941 3 158 818 2 909 792 2 938 723 3 198 645 3 141 991

Управление

Към 2015 година кмет на Мадрид е Мануела Кармена от организацията „Аора Мадрид“.

Административно, Мадрид е разделен на 21 района, които от своя страна се разделят на 128 квартала (barrios): Сентро: Паласио, Ембахадорес, Кортес, Хустисия, Универсидад, Сол. Аргансуела: Пасео Империал, Акасиас, Чопера, Легаспи, Делисиас, Палос да ла Фронтера, Аточа. Ретиро: Пасифико, Аделфас, Естреля, Ибиса, Херонимос, Ниньо Хесус. Саламанка: Реколетос, Гоя, Фуенте дел Беро, Гуиндалера, Листа, Кастеляна. Чамартин: Ел Висо, Просперидад, Сиюдад Хардин, Испаноамерика, Нуева Еспаня, Пласа Кастиля. Тетуан: Белас Вистас, Куатро Каминос, Кастилехос, Алменара, Валдеаседерас, Берукуете. Чамбери: Гастамбиде, Арапилес, Трафалгар, Алмагро, Валеермосо, Риос Росас. Фуенкарал Ел Пардо: Ел Пардо, Фуентеларейна, Пенягранде, Барио дел Пилар, Ла Пас, Валверде, Мирасиера, Ел Голосо. Монклоа-Аравака: Каса дел Кампо, Архуелес, Сиюдад Университария, Валдесарса, Валдемарин, Ел Плантио, Аравака. Латина: Лос Карменес, Пуерта дел Анхел, Лусеро, Алуче, Лас Агуилас, Кампаменто, Куатро Виентос. Карабачел: Комиляс, Опаньел, Сан Исидро, Виста Алегре, Пуерта Бонита, Буенависта, Абрантес. Усера: Оркаситас, Оркасур, Сан Фермин, Алмендралес, Москардо, Софио, Прадолонго. Пуенте де Валекас: Ентревиас, Сан Диего, Паломерас Бахас, Паломерас Суресте, Портасго, Нумансия. Мораталас: Павонес, Оркахо, Марокиана, Медиа Легуа, Фонтарон, Винатерос. Сиюдад Линеал: Вентас, Пуебло Нуево, Кинтана, Ла Консепсион, Сан Паскуал, Сан Йуан Баутиста, Колина, Аталая, Костиларес. Орталеса: Паломас, Валдефуентес, Каниляс, Пилар дел Рей, Апостол Сантиаго, Пиовера. Валяверде: Сан Андрес, Сан Кристобал, Бутарке, Лос Росалес, Лос Анжелос (Виляверде). Вила де Валекас: Каско Историко де Валекас, Санта Еугения. Викалваро: Каско Историко де Викалваро, Амброс. Сан Блас: Симанкас, Елин, Ампоста, Аркос, Росас, Рехас, Канилехас, Салвадор. Барахас: Аламеда де Осуна, Аеропуерто, Каско Историко де Барахас, Тимон, Коралехос.

Икономика Мадрид е един от най-важните икономически, финансови и транспортни центрове в цяла Европа, както и най-важния на Пиренейския полуостров и Южна Европа. Той е и център на три от стоте най-големи компании в света (Telefónica, Grupo Santander и Repsol). В града се издига и петата по височина сграда в Европа – Торе Каха Мадрид (250 m), седалище на една от най-големите финансови институции в страната Каха Мадрид.

Мадридското летище Барахас е петото по големина пътническо и деветото по големина товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 41,6 милиона пътници и 0,37 милиона тона товари през 2005 г.

Инфраструктура

Градът е на второ място сред столиците на държави от Европейския съюз по най-малко зелени площи на човек от населението след Париж с 16 m².Feinstaub: Bukarest zweitschmutzigste Hauptstadt der EU, статия в punkto.ro от 16 май 2012 г.

Транспорт

В града действа автобусна мрежа и (от 1919 г.) метрополитен, който се развива бързо през последните години (например, изградена е втора линия от пръстена, съединяващ промишлените предградия на юг от града). Метрополитенът заема второ място в Европа по дължина на мрежата (324 km) след лондонския (408 km). Понастоящем, в допълнение към метрото, в Мадрид е открита съвременна трамвайна мрежа, известна като „леко метро“ (). То използва съвременни трамваи с нисък под Citafdis 302.B. A. Schenk, M. R. Van Den Toorn. Trams 2007. Издательство de Alk (Нидерланды), ISBN 90-6013-466-4

Съществува и мрежа на градската железница с две основни железопътни гари – Аточа (в южно направление) и Чамартин (за северното направление).

Основните автомагистрали имат радиално направление. Основните от тях са: