Историята на Бразилия е обект на изучаване от историята, като се фокусира върху развитието ѝ и социалната организация на територията на Бразилия; обхващайки условно периода от пристигането на португалците до днес. Въпреки това, статията съдържа и информация за предисторията на Бразилия, т.е. периода, за който няма писмени сведения за дейностите, осъществявани от коренното население в Бразилия.
Първият европеец стъпил на земята, позната днес като Бразилия е испанецът Висенте Янйес Пинсон на 16 януари 1500.Geo Brasil Granito do Cabo de Santo Agostinho, Pernambuco, BrasilDireito 2 Projeto pode mudar data do descobrimento do Brasil Въпреки това, днес Бразилия се смята за официално открита на 22 април 1500 от португалския губернатор Педру Алвареш Кабрал, който командвайки флота, пътуващ за Индия, акостирал край южния бряг на Баия, конкретно в град Порту Сегуру (в превод – „Сигурно Пристанище“),Portal do Governo Brasileiro História – Século XV/XVI. по-точно в района на Червената корона,Coroa Vermelha – Santa Cruz Cabrália BA където бива проведена първата меса (католическа литургия) в Бразилия. От 1530 г. Португалската корона въвежда колонизационна политика, първоначално с наследствени капитании, след това с централно управление, основано през 1548.
В края на седемнадесети век се откриват богати залежи от злато в настоящите щати Минас Жерайс,Encarta Brazil Гояс и Мату Гросу, което е било от решаващо значение за уреждане на вътрешните работи на Бразилия. През 1789 г., когато Португалската корона обявява началото на т.нар. Дерама (Derrama) – нов начин за събиране на предполагаеми просрочени данъци от народа, във Вила Рика (днес Ору Прету) избухва Минаското въстание. Бунтът не успява и през 1792 г. един от неговите водачи, Тирадентис бива обесен.AQUINO, Rubim Santos Leão de; BELLO, Marco Antônio Bueno; DOMINGUES, Gilson Magalhães. Um sonho de liberdade: a conjuração de Minas. São Paulo: Editora Moderna, 1998. 176p. il. ISBN 85-16-02100-9
В началото на деветнадесети век, с трансфера на португалското кралско семейство в Бразилия, бягащо от войските на Наполеон Бонапарт, регента Жуау VI отваря пристанищата на страната, позволява работата на заводите и бива основана Централната банка на Бразилия. По този начин страната става „Обединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарве“ и Жуау VI, бива коронясан. Скоро след това той се завръща в Португалия, оставяйки най-големият си син, Педру I, като законен владетел на страната.
На 7 септември 1822 г., Дом Педру обявява независимост и управлява до 1831 г., когато е наследен от сина си, Дом Педру II, който тогава е бил пет годишен.BESOUCHET, Lidia, Pedro II e o século XIX, Nova Fronteira, 1979 През 1840, вече на 14 години дом Педру II е обявен за пълнолетен и коронясан за император през следващата година. В края на първото десетилетие на Втората империя, режимът се стабилизирал. Въстанията в провинциите биват обуздани и последното голямо въстание, Прайейра (Praieira), е потушено през 1849. През същата година императорът премахва търговията с роби. Постепенно европейските работници имигранти ги заменят като работна сила.UOL Vestibular Café atrai imigrante europeu para o Brasil В геополитически контекст, Бразилия се съюзява с Аржентина и Уругвай, и води война срещу Парагвай. В края на конфликта, почти две трети от населението на Парагвай е убито. Участието на негри и метиси в бразилската армия в Парагвайската война дава голям тласък на аболиционисткото движение и на упадъка на монархията. Малко след това, през 1888 г., принцеса Изабел, дъщеря на Дом Педру II, подписва т. нар. Златен закон, по силата на който се премахва робството. С този акт, оставяйки бившите робовладелци без обезщетения, бразилската империя губи последните си поддръжници.
На 15 ноември 1889 г., е провъзгласена републиката от маршал Мануел Деодору да Фонсека и се дава началото на републиканския период, познат като „Старата република“, до 1930 г. когато идва на власт Жетулиу Варгас. Оттогава, Бразилия навлиза в период на индустриализация и участва във Втората световна война, на страната на САЩ; 20 години след края на войната, под ръководството на ген. Кастелу Бранку е извършен военен преврат, бидейки назначен за президент.
Военният режим, под предлог за борба с подривна дейност и корупцията, ограничава основни конституционни права, медиите биват подложени на преследване и цензура, премахва политическите партии и създава система на двупартийност. След края на военното управление, федерални депутати и сенатори, през 1988 г., провеждат национално учредително събрание, което обнародва новата Конституция, която разширява правата на физическите лица. По този начин в страната е възстановена демокрацията,UOL Vestibular Democracia volta com a campanha das 'Diretas já' постига важен икономически напредъкBrazil Country Brief World Bank и все повече и по-активно участва на международната сцена.
Периодизация на историята на Бразилия Историята на Бразилия може условно да бъде разделена на 4 основни периода: Предистория на Бразилия (преди 1500) Колониална Бразилия (от 1500 до 1815) Бразилска империя (от 1822 до 1889) Република (от 1889)
Предколониален период
При пристигането на португалците през 1500 г. се смята, че сегашната територия на Бразилия (източния бряг на Южна Америка) е била обитаванаMercosul Educacional . A Pré-História do Brasil registrada. от 2 милиона туземци, от север на юг.Maria Stella Ferreira-Levy, "O papel da migração internacional na evolução da população brasileira (1872 a 1972), Revista de Saúde Pública Volume 8, suplemento. Junho 1974.) (1974). Tabela 2, p. 74.
Местното индианско население е било разделено на големи нации, съставени от няколко етнически групи, по-важните от които са: тупи-гуарани (tupi-guarani), макроже (macro-jê) и арауак (aruaque). Първите са били разделени на гуарани (guaranis), тупиникини (tupiniquins) и тупинамба (tupinambá), сред много други. Индианците тупи са се простирали между днешните щати Риу Гранди ду Сул и Риу Гранди ду Норти.Mundo Estranho Какви индианци преобладавали по Бразилското крайбрежие по време на Откриването? Според Луис да Камара Каскудо,CASCUDO, Luís da Câmara. Речник на бразилския фолклор, том II, стр. 865 тези индианци са били „първите местни жители, които са имали пряк контакт с колонизаторите“. Земята сега известна като Бразилия е заявена от Португалия през април 1500 г., с пристигането на португалския флот под командването на Педру Кабрал.Boxer, p. 98. Португалецът се натъкнал на жители от каменната епоха разделени на няколко племена, мнозинството от които споделяли едно и също езиково семейство, тупи-гуарани, и които воювали помежду си.Boxer, p. 100.
Португалска колонизация и териториално разширение
Колонизацията започва през 1534, когато португалският крал Жуау III разделя територията на дванадесет наследствени капитании,Boxer, pp. 100 – 101.Skidmore, p. 27. но скоро този режим започва да става проблематичен и през 1549 г. кралят назначава един генерал-губернатор за управление на цялата колония.Boxer, p. 101. Португалците асимилират някои от местните племена,Boxer, p. 108 докато други са заробени или избити в дълги войни или от европейски болести, за които те не са имали имунитет.Boxer, p. 102.Skidmore, pp. 30, 32. В средата на 16 век, захарта, добивана от захарната тръстика, става най-важният износен продукт на БразилияSkidmore, p. 36. и за да се справят с нарастващото търсене в международен план,Skidmore, pp. 32 – 33. португалците започват да докарват роби от Африка, главно от Ангола.Boxer, p. 110Skidmore, p. 34.
Чрез войни срещу французите, португалците бавно разширяват своята територия на югоизток, завладявайки Рио де Жанейро през 1567, а на северозапад, Сау Луис, през 1615.Bueno, pp. 80 – 81. По същото време пращат военни експедиции до Амазонията и завладяват британски и холандски крепости, в които установяват свои селища и укрепления.Факсимилета на няколко оригинални документа относно събитията в Бразилия през 17 век, които довеждат до инвазията от Холандската компания на Западните Индии, войната, примирието и тяхното оттегляне. В 1680 достигат до южна Бразилия и основават Колония дел Сакраменто на брега на Риу да Прата, в местността позната тогава като Източният Бряг (днешен Уругвай).Bueno, p. 86.
В края на седемнадесети век износа на захар започва да намалява,Boxer, стр. 164. но откриването на злато от изследователи в региона, по-късно наречен Минас Жерайс около 1693, и следващите десетилетия в сегашните Мато Гросо и Гояс, спасяват колонията от неизбежен икономически колапс.Boxer с. 168, 170. От цяла Бразилия, както и от Португалия, хиляди имигранти идват на работа в мините.Boxer, стр. 169. Същевременно испанците се опитват да предотвратят разрастването на територията на португалците, която им принадлежала в съответствие с Договора от Тордесиляс от 1494 г., и успяват да си възвърнат Източния Бряг в 1777. Все пак, това постижение е напразно, тъй като Договорът от Сан Илдефонсо, подписан същата година, потвърждава португалския суверенитет над цялата земя, произлизащ от тяхното териториално разширение, очертавайки в основни линии днешните бразилски граници.Boxer, стр. 207
В 1808 г., португалското кралско семейство, бягащо от войските на френския император Наполеон Бонапарт, се заселва в град Рио де Жанейро, като по този начин градът става седалище на Португалската империя.Boxer, p. 213. В 1815 португалският крал Жуау VI, тогава регент в името на болната си майка, превръща Бразилия от колония в Обединено суверенно кралство с Португалия. В 1809, португалците нахлуват във Френска Гвиана (върната на Франция през 1817)Bueno, p. 145. и през 1816, в Източния Бряг, по-късно преименуван на Цисплатин (днешен Уругвай).Calmon (2002), p. 191
Независимост и империя
Жуау VI се връща в Европа на 26 април 1821 г., оставяйки най-големия си син Педру де Алкантара като регент, да управлява Бразилия.Lustosa, pp. 109 – 110 Португалското правителство се опитало отново да превърне Бразилия в колония, лишавайки я от достигнатите постижения от 1808 г.Lustosa, pp. 117 – 119 Бразилците отказали да отстъпят и Педру застанал на тяхна страна, обявявайки независимостта на страната от Португалия на 7 септември 1822 г.Lustosa, pp. 150 – 153 На 12 октомври, Педру е обявен за първия император на Бразилия и коронован като Педру I на 1 декември същата година.Viana, p. 418
По това време почти всички бразилци са били на страната на монархията и републиканците се радвали на сравнително малка подкрепа.Hendrik Kraay apud Lorenzo Aldé, Revista de História da Biblioteca Nacional, edição 50, ano 5 (Rio de Janeiro: SABIN, 2009), p. 20Sérgio Buarque de Holanda, O Brasil Monárquico: o processo de emancipação, 4ª ed. (São Paulo: Difusão Europeia do Livro, 1976), p. 403 Последвалата Война за независимост на Бразилия се разпространява в почти всички региони, с битки на север, североизток и юг.Diegues 2004, pp. 168, 164, 178 Последните португалски войски се предават на 8 март 1824 г.Diégues 2004, pp. 179-180 и независимостта е призната от Португалия на 29 август 1825.Lustosa, p. 208