Николица (Никола) (Хаджи)Македонски () е хайдутин и революционер, войвода от Кресненско-Разложкото въстание, служил и на сръбското и на турското правителство.
Биография Роден е във влашкото село Гопеш. След Берлинския договор при избухването на Кресненско-Разложкото въстание Николица Македонски идва в района на въстанието с чета от Западна Македония. Формира конна чета от македонски българи и доброволци от свободното Княжество с помощник Коста Николов от Тетово. Избран е за стотник, но през януари 1879 година е отстранен, заради разногласия с ръководството на въстанието.Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, с. 88 - 89.
Чета №7 на Николица Хаджимакедонски, Падеж, 20 март 1879 Чин Номер Име Селище войвода 1. Николица х. Македонски Тетово байрактар 2. Тале Димков Битолско 3. Ангел Танасов Битолско 4. Раде Илиев Белград 5. Вельо Наумов Битол 6. Бойко Христов Скопия 7. Георгий Константинов Прилеп 8. Мицко Петрев Кичево 9. Стоян Колев Загора 10. Тоне Стоянов Кратово 11. Савво Велинов Кичево 12. Петър Илиев Битоля 13. Георгий Ненков Граница 14. Косте Блажев Скопия 15. Велко Колев Русчук 16. Христо Трайков Велес 17. Иван Василов Берковица 18. Величко Иванов Татар Пазарджик 19. Димитрий Кръстов Скопия 20. Ангел Димитриев Битолско 21. Христо Кузманов София 22. Коста Христов Крушево 23. Савво Ценков 24. Милан Давидов 25. Христо Димов Битоля 26. Георгий Димев Битоля 27. Спас Иванов Велес 28. Младен Блажев Призрен 29. Михаил Захариев Кочани 30. Михаил Илиев Кочани 31. Димитрий Стоев Бобошево 32. Спасо Кръсов Скопско 33. Никола Радов Босна 34. Кръсто Иванов Паланка 35. Цеко Първанов Лом 36. Ангел Петрев Лом 37. Георгий Първанов Лом 38. Константин Ценев Лом 39. Стефан Серафим Казанлък 40. Инглез Глозие 41. Стоян Иванов Радомир 42. Евстати Груев Лом 43. Иван Стоянов Битоля 44. Симеон Пенев Русчук 45. Иван Ненов Русчук 46. Петър Георгиевски Княжевъц 47. Петър Иванов Битол 48. Петър Радев Църна гора 49. Юван Григориев БелоградБелград или Белоградчик.
През 1879 година и след това е на сръбска служба, за известно време се установява във Враня, където през 1879 година въоръжава четата на Мицко Кръстев преди преминаването на македонската граница. По-късно е в Косово. След конфликт със сръбското правителство за пари и със сърби от Прищина приема исляма и името Омер. В 1882 година е основен информатор и свидетел в дело пред военен съд срещу местни християни. Отличен е от султана и получава пари, за да извърши поклонническо пътуване до Мека.
Бележки
Категория:Македонски власи Категория:Участници в Кресненско-Разложкото въстание Категория:Хора от община Битоля