Ротифери или Ротатории (, Rotatoria, от rota – „корона“, „венец“ и fera – „нося“) са тип основно сладководни микроскопични червеи с билатерална симетрия, които поради малките си размери наподобяват на инфузории. По устройството на отделителните си клетки приличат на плоски червеи, но по характера на устройството на телесната кухина приличат на кръгли червеи.

В България ротаториите са широко разпространени в разнородни водоеми, включително язовири и блата (особено видовете от род Philodina, един от които – Philodina roseola – обитава високопланински временни водоеми и често изпада в анабиоза при пресъхването им). Те са въобще космополитно и широко разпространени животни, които населяват сладки и солени води. Едни видове са прикрепени за дъното на водоемите, други се носят от теченията, а трети се движат самостоятелно. Хранят се с микроорганизми и едноклетъчни водорасли, служейки като филтър в очистването на водата, но и самите те са част от планктона и бентоса и съответно – важно трофично звено в хранителната верига на червеите, ракообразните и рибите.

Таксономия Фосилни остатъци от ротифери не са открити. Днес към този тип животни спадат към 2000 вида разпределени в два класа: Клас Digononta Разред Bdelloidea Разред Seisonidea Клас Monogononta Разред Collothecida Разред Flosculariida Разред Ploimida

Морфология Ларвен стадий при тези животни липсва, съответно описанието е за възрастна ротатория. Тялото ѝ е трислойно цилиндрично. В предния си край носи венец от реснички, а в задния има крак, който е подвижен. Ресните са в услуга на храненето и са подредени в два венеца. Първият се нарича трохус, а вторият цингулум. Те трептят и се въртят винаги в една посока. Нервната система на ротаторията съдържа голям ганглий разположен гръбно на устата ѝ. От него излизат нерви. В областта на ганглия има и 1 до 3 очни петънца.

При много ротатории има наличие на защитен ограничен външен скелет. Телесната стена се нарича синцитиум и представлява плътен влакнест слой под кутикулата отвън. Тялото има обособени няколко части: главов отдел, снабден с ресничест апарат, среден туловищен – с всички вътрешни органи – и заден крак с два израстъка наречени „палци“. Циментните жлези в основата им служат за временно или постоянно закрепване към субстрата.

Дихателна и кръвоносна система липсват у ротаториите. Храносмилателната система при тези животни се състои от коремно лежаща уста, устна кухина, мускулна глътка, в която има дъвкателен апарат, наречен мастакс. Той се състои от два чифта назъбени пластинки – чукчета и зъбчета („наковални“), които непрекъснато се движат. При хищните ротатории глътката може да се изхвърля и така да улавя храната. От нея следват хранопровод, стомах (в който се отварят чифт жлези), черво, клоака (в която се отваря пулсиращ мехур) и анус, отварящ се преди крака. Отделителната система е от протонефридиен тип и има пламъковидни клетки.

Ротаториите са разделнополови организми с ясно изразен полов диморфизъм. Мъжката полова система се състои от голям семенник и семепровод, вливащ се в клоаката. Притежават и съвокуплителен орган – цирус. Женските имат двуделен яйчник, като единия дял продуцира полови клетки, а другия храна за яйцата. При някои видове ротатории изобщо липсват мъжки индивиди, а при тези при които има такива обикновено след оплождане умират. При застудяване ротиферите се размножават полово, докато при благоприятни условия се размножават и партеногенетично (процесът на редуване на двата типа поколение се нарича хетерогония).

Вижте също

Бавноходки Микроскоп Морска краставица

Литература Германов А., „Приложна зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3 Големански В., „Зоология Безгръбначни животни“, УИ „Епископ Константин Преславски“, второ издание 2003, ISBN 954-577-187-9 Коларов Я., „Зоология“, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008, ISBN 978-954-423-421-8

Категория:Gnathifera