В ранния праславянски език се извършва съществени за по-нататъшния езиков развой качествени промени в системата на гласните.

Преминаване на квантитета в квалитет Първата такава промяна е позната под наименованието преминаване на квантитета в квалитет. Това е изменение в качеството на дългите гласни, които първоначално се превръщат в дифтонги или само изгубват дългото си звучене.

ī > iĭ > ьū > yŭ > ъē > ĕĕ > eō > aŏ > oā > aă > o

По този начин квантитетът на гласните престава да има фонологична стойност в праславянски.

Монофтонгизация на възходящите дифтонги Преминаването на квантитета в квалитет в праславянски е последвано от т.нар. монофтонгизация на възходящите дифтонги , т.е. превръщането на дифтонгите в монофтонги – прости гласни: oĭ, aĭ > ĕ eĭ > i oŭ, aŭ > u eŭ > ’u (ü); u

Тази промяна също е основна черта на славянската фонетика и е свързана с типичните славянски фонетични закони за синхармонизма и възходящата звучност в рамките на сричката.

Характерна за праславянски е появата на назални (носови) гласни: on, om; an, am > ọ en, em; ņ, m (сричкотворни), in (в заети думи)> ę

Вокализъм в краесловието В праславянски при промяна на дългите гласни и дифтонгите, в края на думите понякога се получават различни рефлекси, което се дължи най-вероятно на отслабената артикулация, но и на граматична аналогия (например, при падежните окончания).

В краесловието кратките високи вокали ĭ и ŭ се развиват така:

ĭm, ĭn > ь (запазва се краткостта) – * gastin > gostь (винителен падеж, единствено число) ŭm, ŭn > ъ – * sūnun > synъ (винителен падеж, единствено число) ĭns > i : * gastins > gosti ŭns > y : * sūnuns > syny

Подобно на u в краесловна позиция се развива и старото o: om, on > ъ os > ъ ons > y

Краесловното ēr се променя в i: – * mater > mati

В края на думите дифтонгите oĭ и aĭ дават при различна интонация различни рефлекси: при низходяща интонация oĭ, aĭ > ĕ: при съществителни имена от a-основи:rọcĕ (дателен падеж, местен падеж, единствено число) при съществителни имена от o-основи: rabĕ (местен падеж, единствено число)

при възходяща интонация oĭ, aĭ > i при съществителни имена от o-основи: rabi, vlъci, bodzi < * bogoĭ (именителен падеж, множествено число)

В краесловието голямата носовка (назално ọ) във винителен падеж единствено число при съществителни от женски род, a-основи и при глаголите в първо лице сегашно време е рефлекс на am, an: ženọ, dvignọ, nesọ

Използвана литература Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978–1979) Увод в изучаване на южнославянските езици, БАН, С. 1986

Категория:Праславянски език