Крум Георгиев Хаджирадонов или Радонов с псевдоним Бай Георги е български учител и деец на Българската комунистическа партия (БКП). Участник в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война. Командир на Четвърта горноджумайска въстаническа оперативна зона, военен деец, офицер и генерал-лейтенант. Брат му Христо Радонов също е генерал-лейтенант.
Биография Произход, образование и младежки години Крум Радонов е роден 8 март 1912 година в град Банско, Османската империя в семейството на Георги Иванов Хаджирадонов и Райна Хаджирадонова. Произхожда от семейство на дребни земеделци-собственици. От 1926 до 1931 година учи в Неврокопското педагогическо училище. В периода септември 1931 – март 1932 година работи като учител в село Перица. Протестира срещу дейността на ВМРО, за което е изгонен от окръга от организациятаПротокол № 342 от 13 декември 1956 г, с. 90. От октомври 1932 до януари 1933 г. работи във винарски склад във видинското село Ново село. След това до март отново работи във винарски склад в София. В периода март 1933 – февруари 1934 година учи в Школата за запасни офицери в София. Става член на РМС през 1932 година и на БКП (т.с.) през 1934 г. От 1932 година получава смъртна присъда от ВМРО. От март до октомври 1934 е фелдфебел-школник в 13 пехотен полк в Горна Джумая. Между октомври 1934 и септември 1935 е учител в селата Баня и Добринище. Между септември 1935 и октомври 1938 година отново е учител в разложкото село Елешница. Уволнен като учител. В 1939 – 1941 година учи строително инженерствоФ. 1Б; оп. 6; а.е. 28, Протокол № 7 от 20 януари 1945 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взети решения за присъдите по процесите срещу регентите, съветниците на царя, правителства преди 9 септември 1944 г., народните представители, с. 1. в Бърно и Братислава. В Братислава през 1940 година е секретар на българската студентска комунистическа организация (БСКО) и с.т. член на БОНСС.
От 22 юни 1941 година става нелегален и се връща в България. На 11 юли се свързва с Иван Козарев и става един от създателите на Разложката партизанска чета, а от април 1943 година – Партизански отряд „Никола Парапунов“.„История на антифашистката борба в България“, т. II 1943/1944 г., С., 1976 г., с. 99 В 1943 година военнополевия съд в Неврокоп го осъжда задочно на смърт. От март 1944 г. командва Четвърта горноджумайска въстаническа оперативна зона, от август е и заместник-командир на Рило-Пиринския партизански отряд. В 1944 – 1945 година е член на горноджумайския областен комитет на БРП (к.)Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 13. Протокол № 13 от 21 ноември 1944 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взети решения за: утвърждаване съставите на областните комитети на БРП /к/ и щата на служителите при ЦК. Приложени списъци с биографични данни за съставите на областните партийни комитети във Варна, Горна Джумая и София. 21 ноември 1944 г. и завежда неговия военен отдел.
Военна и политическа дейност След 9 септември 1944 година е офицер в Българската армия. Участва във войната срещу Нацистка Германия като командир на двадесет и втора македонска бригадаПротокол № 75 от 31 май 1952 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 27. От октомври 1945 до юни 1946 изкарва курс за старши офицери във Военното училище в София. Между юни и октомври 1946 г. е изпратен в Стара Загора за борба срещу царските офицери. От ноември 1946 до юли 1947 г. в началник на специална секция в щаба на седма стрелкова дивизия в Дупница. През юли-декември 1947 г. е инспектор Специалния отдел на министерството на отбраната. В периода януари 1948-ноември 1950 г. завършва курс за старши офицери във Военната академия „Фрунзе“ в СССР. От ноември 1950 до май 1952 г. е бил заместник-началник на Управление „Бойна подготовка“ в Генералния щаб. Между юни 1952 и декември 1953 г. е командир на втора мотострелкова дивизия. След това до август 1954 г. отново е заместник-началник на управление „Бойна подготовка“. От август 1954 до февруари 1955 г. е началник на управление „Военноучебни заведения“. От февруари до декември 1955 г. е командир на десета стрелкова дивизия в Дупница. През декември 1955 г. е назначен за заместник-командващ трета армия по строевата подготовка. Остава на този пост до ноември 1956 г., когато е назначен за заместник-началник на Главното политическо управление.Протокол № 264 от 26 септември 1957 г.,с. 81 От септември 1957 г. е командир на първи стрелкови корпус. Бил е заместник-командир на отделение на Главното политическо управление, инспектор на специален отдел във военното министерство (1960 – 1962), началник на Организационно-мобилизационното управление на ГЩ (1962 – 1966), заместник-началник на Генералния щаб (1966 – 1973). Излиза в запаса през 1973 г. Генерал-майор от 18 юни 1956 г. Военно звание генерал-лейтенант от 1964Протокол № 239 от 25 август 1964 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 18. Народен представител от Благоевградски окръг. Командир на операция „Българска слава“ (1958 – 1982).
Крум Радонов умира през 2002 г. в София.
Образование Неврокопско педагогическо училище (1926 – 1931) Школа за запасни офицери (март 1933 – февруари 1934) Военно училище, София (октомври 1945 до юни 1946), курс за старши офицери Военната академия „Фрунзе“, СССР (януари 1948-ноември 1950), курс за старши офицери
Военни звания Генерал-майор (18 юни 1956) Генерал-лейтенант (1964)
Награди С указ № 435 от 7 март 1972 година е провъзгласен за „Герой на социалистическия труд“, а от 1982 година – за „Герой на Народна република България“. Носител е на Орден „Георги Димитров“ (1972, 1982), „НРБ“ – I степен (1959, 1962, 1964, 1969)Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986 г., с. 659 – 660., орден „Народна свобода 1941 – 1944“, I ст. (1945), орден „9 септември 1944 г.“, I ст. (1956) и съветските „Отечествена война“, I ст. (1969), „Дружба между народите“ (1974) и „Октомврийска революция“ (1976).Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 37
Трудове Автор е на мемоарната книга „Спомени“.Радонов, Крум. „Спомени“, Военно издателство, София, 1973 г. Участва активно в дискусията за Никола Вапцаров. Дарява родната си къща в Банско и през 2007 г. в нея е открит Историко-етнографски комплекс „Радонова къща“.
Външни препратки Снимка на Крум Радонов, Държавна агенция „Архиви“, с. 21
Бележки
Категория:Родени в Банско Категория:Партизани от Партизански отряд „Никола Парапунов“ Категория:Командири на въстанически оперативни зони на НОВА Категория:Български офицери от Македония Категория:Генерал-лейтенанти от НРБ Категория:Български политици от Македония Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Народни представители от БКП Категория:Членове на БКП Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Герои на Народна република България Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Почетни граждани на Банско Категория:Възпитаници на Военната академия „М. В. Фрунзе“ от България Категория:Български политически офицери