Процесите на палатализация в славянските езици започват още в праславянския език и предизвикват съществени промени във фонетичната система, тясно свързани със закона за синхармонизма.Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978–1979).Увод в изучаване на южнославянските езици, БАН, С., 1986.

Палатализацията (омекотяването на съгласни) в праславянския език се дължи на следните причини: несричкотворната гласна i (и), придобила характер на полугласна j (й); влиянието на предните гласни; въздействието на други палатални (меки) съгласни.

Палатализацията в праславянския език не е еднократна, протича на няколко етапа, поради което в славистиката по традиция се говори за три палатализации, както и за палатализация на съгласните под влияние на j. Те представляват важни етапи в развитието на праславянската фонетика. Чрез тях фонемната система се увеличава: появяват се нови, палатализирани съгласни. Палатализациите играят важна роля в процеса на обособяване на славянските езици.

Палатализация на съгласните под влияние на *j Тази палатализация е много стара и има аналогия в балтийските езици и тохарския език. На палатализация от *j са подложени без изключение всички съгласни, които при това се сливат напълно с j. Пример: k + j = č.

Някои учени предполагат, че тази промяна е протекла през междинен етап с удвояване или удължаване на съгласните: k + j > k’k’ > ć > č.

Някои резултати от тази палатализация са еднакви за всички славянски езици, а други се различават.

Еднакви резултати в славянските езици k čplakati:plak+jo-plačǫg žlъgati:lug+jo-lъžǫx + j >šdyxati:dūx+jo-dyšǫz žmazati:maz+jo-mažǫsšpisati:pis+jo-pišǫ

Тези резултати са еднакви на цялата славянска територия и са сходни с резултатите от първата палатализация, което говори за близост във времето на протичане на промените.

Различни резултати в славянските езици rr’tvoriti:tvor+jo-tvor’ǫll’moliti:mol+jo-mol’ǫnn’goniti:gon+jo-gon’ǫb + j >b’, bl’gubiti:gub+jo-gub’ǫ, gubl’ǫpp’, pl’kupiti:kup+jo-kup’ǫ, kupl’ǫmm’, ml’lomiti:lom+jo-lom’ǫ, loml’ǫvv’, vl’loviti:lov+jo-lov’ǫ, lovl’ǫ

Първоначално тези резултати са били еднакви за всички славянски езици. Те са запазени в съвременния български език, обаче в други славянски езици по-късно са настъпили промени:

в чешкия език l се е сляло с l’, а в полския език l > ł, l’ > l; в чешкия език r’ > ř (= rž), а в полския език r’ > ž (правописно rz); при лабиалните съгласни вметнатото (епентетичното) l’ е характерно за източнославянските и някои южнославянски езици (без българския), напр. gubiti – gubl’ǫ: гублю (руски); gubię (полски); губя (български).

Взаимоотношенията между двата типа резултати от тази палатализация не могат да бъдат изяснени напълно.

Палатализация на t и d под влияние на *j Резултатите от палатализацията на t и d под влияние на *j са твърде разнообразни в славянските езици:

ПраславянскиtjsvětjadjmedjaЗападнославянскичешкиcsvícezmezeлужишкиcswěcazmjezaполскиcświecadzmiedzaсловашкиcsviecadzmedzaИзточнославянскирускиčсвечаžмежаукраинскиčсвічаžмежабеларускиčсвячкаžмяжаЮжнославянскисръбски, хърватскиćsvećađmeđaсловенскиčsvečajmejaбългарски(книжовен)štсвещždмеждабългарски(диалекти)kj č

šč

škjсвек’а свеча

свешча

свешк’аgj dž

ždž

žgjмег’а меджа

межджа

межг’а

Разнообразието в резултатите свидетелства, че те са настъпили в края на праславянската епоха. В сравнение с всички други славянски езици, в българския се наблюдават най-много застъпници на праславянските *tj, *dj.

Палатализация на групи съгласни под влияние на *j Резултатите от палатализацията на групата ktj (kti) са същите като от tj: в старобългарския език: плеште, ношть; в староруския език: плече, ночь; в полския и чешкия език: plece, noc; в сръбския и хърватския език: pleća, noć; в словенския език: pleče, noč.

Резултатът от slj e šl’: mysliti – myšl’enije.

Палатализация на съгласните под влияние на окръжаващите ги гласни Промените в този случай настъпват под влияние на предните гласни, въздействащи най-силно върху веларните съгласни k, g и x, при които настъпват промени, известни в славистиката като първа, втора и трета палатализация.

Първа палатализация на k, g, x Съгласните k, g, x се променят под влияние на предните гласни e, i, ě, ь и ę. Резултатът е следният: k > č: *kětūr > četyre; g > ž: *gwiv > živ; x > š: *duxě > duše.

Тези промени настъпват предимно при различни граматически форми в склонението и спрежението: vьlkъ, vьlče (звателен падеж); dělаахъ, dělaaše (минало несвършено време); и т.н.

Втора палатализация на k, g, x Втората палатализация е значително по-нова от първата. При нея k, g, x се променят по следния начин: k > c: *koina > cěna; g > dz / z: *ghoil > dzělo; x > s / š (в западнославянските езици): *duxi > dusi.

Под влияние на втората палатализация съчетанията gv и kv пред ě и i се развиват по различен начин в различните праславянски диалекти: в източните и южните диалекти настъпват промени: gv > dzv / zv: gvězda > dzvězda, звезда kv > cv: květъ > cvětъ, цвет (в руския език) в западните диалекти няма промени: gv: gwiazda (полски); hvězda (чешки); kv: kwiat (полски); květ (чешки).

Трета палатализация на k, g, x Третата палатализация е прогресивна, т.е. върху съгласните оказва влияние предимно предходната гласна (ь и ę), обаче следходната не трябва да е лабиализована. Резултатите са същите, както при втората палатализация: ăvĭkā – ovьca; vaĭnĭk – věnьсь; stĭg – stьdza.

При третата палатализация се променят и чужди думи: *kuningas > *kъnędzь.

Палатализация на групи съгласни По първата палатализация sk’, zg’, sx’ се променят: в šč, ždž, š в севернославянските говори; в št, žd, š в южнославянските говори: dъska – dъštica; razga – raždьje /клони/. По втората палатализация sk’ и zg’ се променят в st и zd: l’udьsky – l’udьstьji; razga – razdě.

Депалатализация Депалатализацията е противоположен процес на палатализацията. При нея се наблюдава преминаване на предните гласни в задни. Това явление е от по-късните етапи на развитие на славянските езици.

Засвидетелствана е депалатализация ě > a след j, č, ž и š.

От по-късен етап е депалатализацията e > o в севернославянските езици, например в полския език: nesǫtъ > niosą; berǫtъ > biorą.

В източнославянските езици тази промяна се е осъществила по-късно, и то само в ударени срички: зеленый > зелёный (руски).

Източници

Категория:Славянски езици Категория:Историческа фонетика