Адолф Карлович Етолин (Арвид Адолф Етолен) (; ) е руски изследовател на Аляска от фински произход.
Ранни години (1799 -1818) Роден е на 9 януари 1799 година в Хелсингфорс (днес Хелзинки), Финландия, в семейство на административен чиновник. На 1 август 1817 постъпва като гардемарин във флота и е зачислен в екипажа на кораба „Камчатка“, на който Василий Головнин предприема плаване до Руска Америка.
Изследователска дейност (1818 – 1836) През юли 1818 постъпва на служба в Руско-американската компания. Дълги години участва в астрономическите измервания на множество острови по крайбрежието на Аляска и в северната част на Тихия океан.
От 1819 до 1824 командва корабите „Баранов“ и „Байкал“ и през този период неколкократно доставя зърно на бедстващите жители на форт Рос. С фрегата „Крайцер“ на 5 август 1825, след осемгодишно отсъствие се връща в Петербург. На 1 март 1826 отново постъпва на служба в Руско-американската компания и през Сибир и Охотск на 22 септември пристига в Новоархангелск. Отново продължава геодезическата и картографската си дейност, като командвайки корабите „Чичагов“ и „Байкал“ описва и картира големи части от бреговете на Берингово и Охотско море.
През 1828 основава търговски пост на остров Уруп (Курилските о-ви). През 1833 изследва крайбрежието на залива Аляска, плава до Охотск и картира островите Уналашка и Атха. През 1836 посещава Чили.
Следващи години (1836 – 1876) На 23 ноември 1838 е произведен в чин капитан 2-ри ранг и назначен за управител на Руска Америка. По време на управлението си продължава изучаването на Аляска, Алеутските о-ви, устието на река Анадир и западното крайбрежие на Охотско море. Основава нови търговски центрове на реките Нулато и Юкон. Учредява ежегоден панаир, построява училище в Новоархангелск и ограничава разпространението на спиртни напитки сред индианците. Организира голяма изследователска експедиция в Аляска, ръководена от лейтенант Лаврентий Загоскин. На 16 май 1845 сдава поста на новия управител Михаил Тебенков и в началото на юли 1846 се завръща в Санкт Петербург.
До пенсионирането си е един от директорите на Главното управление на Руско-американската компания.
Умира на 29 март 1876 година в Елимяки, Финландия, на 77-годишна възраст.
Памет Неговото име носят: връх Етолин в южната част на остров Етолин от архипелага Александър, Аляска; залив Етолин () на Берингово море, на северното крайбрежие на остров Нунивак, Аляска; нос Етолин () в Аляска, на брега на залива Бристол, в устието на река Нушагак; нос Етолин () на северното крайбрежие на остров Нунивак, Аляска; нос Етолин () на югоизточното крайбрежие на остров Уруп от Курилските о-ви; остров Етолин () от архипелага Александър, Аляска; проток Етолин (), разделящ остров Нунивак от континента; улица „Адолф Етолин“ в град Ситка, Аляска.
Източници
Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 295.
Категория:Финландски изследователи Категория:Руски изследователи Категория:Изследователи на Северна Америка Категория:Изследователи на Азия Категория:Руски мореплаватели Категория:Родени в Хелзинки