Русия е разделена по отношение на Близкия изток между вътрешнополитически сили, настояващи за сближаване със страните от региона, и силите, искащи външнополитическо ангажиране на Запад.
След разпада на СССР Русия се оттегля от този регион заради вътрешнополитическите си проблеми, оставяйки го свободен за американските амбиции. Все пак, при управлението на президента Владимир Путин (2000 – 2008), по-сериозната роля на Русия в международните отношения ѝ позволява да играе роля на посредник в региона.
В Близкия изток Русия винаги е търсила равновесието във връзките си с Израел и Палестинските територии. Приемането на декларацията на Хамас през 2006 г. показва Русия като страна, търсеща международното си признание след унижението от разпада на съветския режим и от „демократичните революции“, осъществени в предишната и сфера на влияние. Дори с риск да влошат партньорството си с Израел, евентуални доставки на руски системи за въздушна защита за Сирия, се вписват в геополитическата стратегия, осъществявана от Москва. И все пак обещаващите двустранни връзки с Израел в областта на енергетиката, информатиката и телекомуникациите се противопоставят на конкуренцията от страна на САЩ. В Персийския залив Русия опитва да увеличи влиянието си, особено върху Саудитска Арабия, по съображения, свързани с икономикатата и сигурността.
Регионални въпроси Персийски залив До 1990 г. СССР не е имал или е имал малко отношения със страните от Залива, с изключение на Саудитска Арабия, с която е поддържал връзка през 1920-те – 1930-те години Саудитска Арабия е била вражески настроена към СССР както поради идеологически причини, така и заради навлизането в Афганистан през 1979 г. Оттеглянето от Афганистан след войната в Залива през 1991 г. отваря пътя към нормализиране на отношенията между Москва и страните от Залива.
Тази нормализация е последвана от подкрепата на Саудитска Арабия за талибаните и от 2-те войни в Чечня, когато Москва обвинява страните от Залива, че финансират чеченските въстания.
От 2005 г. сме свидетели на офанзивата на Русия към Залива. В. Путин отива там 2 пъти през 2007 г.: през февруари, когато посещава Катар и Саудитска Арабия и отново през септември същата година – в Емирствата. За да увеличи влиянието си в Залива, Москва предлага на държавите от региона сътрудничество в енергетическата, космическата и военната сфери. Тъй като Русия и Саудитска Арабия са 2-те първи световни страни-производителки и износителки на нефт, то проектите в сферата на природния газ са най-напрегнати. Предложението за създаване на ОПЕК (заедно с Катар и Иран) привлича най-много вниманието на Путин по време на посещението му през февруари 2007 г. Този проект обаче не е приет с много голям ентусиазъм от страните от Залива.
Освен за газови проекти Русия предлага услугите си в областта на ядрената енергетика за граждански цели на страните от Залива, както и на другите страни от региона, най-вече на Египет. Както и в други региони на света, продажбата на оръжие представлява друга насока на руската политика в Близкия изток. От няколко години Москва се опитва да разнообрази клиентите си, за да не зависи военната и индустрия единствено от индийските и китайски поръчки. Близкият изток като цяло и Персийският залив в частност, където военните разходи са сред най-високите в света, са сред най-привлекателните пазари. Но конкуренцията там е много силна – САЩ, Франция и Великобритания са навлезли там преди десетилетия и предлагат висококачествени продукти. Москва предлага на страните от Залива танкове, както и хеликоптери за пренасяне на войници. Русия е развила също така сътрудничество в космическата сфера със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, осигурявайки изстрелването на множество спътници за тези 2 страни.
Израелско-арабски конфликт Подновяването на връзките с палестинците представлява важна ос на политиката на реактивиране на бившето съветско влияние в Близкия изток. Тези връзки не са прекъсвани от 1991 г., въпреки че са загубили предишната си важност. В. Путин кани представители на „Хамас“ в Москва след победата на ислямистката партия на изборите през 2006 г. По този начин предлага легитимност на противниците на „Фатах“, които все пак са били привилегирован съюзник на Москва. Лидерът на „Хамас“ отново е поканен в Москва през 2007, 2008 и 2009 г.
Тази политика изглежда за момента не позволява на Москва да въздейства и да посредничи в разрешаването на израело-палестинския конфликт, въпреки че е част от Квартета за Близкия изток, включващ също САЩ, Европейския съюз и ООН. Руската дипломация подкрепя процеса от Анаполис и окуражава продължаването на преговорите в рамките на международна конференция, която ще бъде организирана в Москва.
Двустранни отношения Израел След повече от 30-годишно прекъсване на дипломатическите си връзки, руско-израелските отношения днес са доста задълбочени. В икономическата област обменът значително е развит от 1991 г., достигайки 2,5 милиарда долара през 2007 г. Икономическото сътрудничество изглежда най-обещаващо в енергийната сфера. Руският петрол и газ позволяват на Израел да разнообрази доставчиците си. В газовата област от 2004 текат преговори за продължение към Израел на газопровода „Син поток“, който свързва Русия и Турция. В петролната сфера руско-израелски договор за използването на петролопровода, свързващ Ашкелон с Ейлат, е подписан през 2004 г. Руските танкери, идващи от Новоросийск, ще могат да разтоварват нефта от Каспийско море в Ашкелон; след това той се транспортира чрез трансизраелския нефтопровод до Ейлат и се товари на танкери, за да бъде доставен в Азия.
В стратегически план Москва и Тел Авив имат общи интереси. Борбата срещу тероризма е сред основните направления на двустранното сътрудничество. След Втората война в Чечня, започнала през 1999 г., антитерористичното сътрудничество се развива чрез сътрудничество на разузнавателните сили, обучение на руски кадри в израелски техники и продажба на оръжие – Москва закупува израелски телеуправлявани самолети в началото на 2009 г. През септември 2004 г. израелският министър-председател Ариел Шарон оказва пълна подкрепа на В. Путин при взимането на заложници в Беслан, когато справянето с кризата от страна на руския президент е критикувано във Вашингтон и в някои западни столици. Москва и Тел Авив, всеки от своя страна, се опитват да инструментализират борбата срещу общия враг – „ислямисткия тероризъм“, за да защитят своята политика – едните спрямо Чечня, другите – спрямо палестинците.
Ирак Краят на режима на Саддам Хусейн през 2003 г. слага край на привилегированите връзки между Русия и Ирак. Въпреки че отношенията с Багдад се влошават след първата война в Персийския залив (1991), Москва запазва тесни връзки с баасисткия режим, които ѝ позволяват да се възползва доста добре от програмата „Петрол срещу храни“ и да развие дейност в енергийния сектор. До решението на Белия дом да нападне Ирак в края на 2002 г. Русия полага дипломатически усилия ООН да намали международните санкции срещу Ирак, които пречат на достъпа до иракския петролен пазар и възпрепятстват изискването на иракския дълг. От началото на американската окупация на Москва се налага да се лиши от дълга от близо 10 милиарда долара, който Багдад е бил договорил, натрупан при вноса на оръжие през периода на СССР.
Русия няма съюзници в новия иракски режим. На нея не ѝ е спестено иракското насилие, тъй като 4 руски граждани, работещи в посолството на Русия в Багдад, са отвлечени и убити през 2006 г. от групировка, свързана с „Ал-Каида“, изисквала оттеглянето на руските сили от Чечня за 48 часа. Критична към американската намеса в Ирак, Русия все пак печели от съществуването на проамерикански режим, който служи за защита на икономическите интереси и възпиране на радикалните ционистки елементи, които могат да разпалят ислямисткия спор в Русия или да посегнат към руските петролни интереси в Ирак. Руските фирми са развили търговски отношения и с иракския Кюрдистан, където Москва е отворила консулство.
През декември 2009 г. бившият премиер Евгени Примаков публично изразява притеснението си по отношение на стабилността на Ирак след изтеглянето на американските сили. След като се е наложило да се откаже от договорите си след американската инвазия, руската петролна индустрия печели през декември 2009 г. търгове за експлоатацията на залежите в Западна Карна – 2, които съдържат близо 13 милиарда барела суров нефт.
Иран – 22 март 1935 г. – официално Персия е преименувана в Иран 31 август 1907 г. – Споразумение между Русия и Великобритания за разделяне на Персия на сфери на влияние състояло се в Санкт Петербург с посредничеството на Франция. Северната част на Персия – под руско влияние, а южната под английско. Между тях се създава буферна зона 23 юни 1908 г. – Русия бомбардира Персия, подкрепяйки шах Мохаммад Али 25 август 1941 г. – Великобритания и СССР навлизат в Иран 9 октомври 1944 г. – отношенията между Иран и СССР стават напрегнати заради концесиите на петролните находища; 19 май 1945 г. – Иран иска от СССР, САЩ и Великобритания да оттеглят отрядите си от нейната територия
През „подема“ на Русия в Близкия изток по време на мандатите като президент на В. Путин Иран не е забравен и играе ключова роля в руската дипломация в Близкия изток. Руско-иранската връзка от последното десетилетие е движена от дружество по взаимни интереси, в частност в областта на търговията и сътрудничеството. Икономическите предизвикателства играят важна роля въпреки сравнителната им скромност (през 2005 г. Русия е на 7-о място сред търговските партньори на Иран). Всички ключови руски сектори (въоръжаване, въздухоплаване, космонавтика и енергетика) активно са подпомагани в Иран от руското правителство през последните години. В сферата на въоръженията Русия е изключително важен партньор на Иран, който е подложен на американско ембарго от 3 десетилетия. По този начин Техеран е станал 3-тия по важност клиент на руската отбранителна индустрия, въпреки че е далеч след Китай и Индия. Все пак чувствителният характер на някои съоръжения, продадени или подлежали на прехвърлене от Москва на Техеран (ракети земя-въздух TOR-M1, системи за ракетна отбрана S-300) поставят въпроса за военно-техническото сътрудничество между Русия и Иран на международната сцена. САЩ (чрез посредничеството на Саудитска Арабия, съперник на ислямистката република) и Израел искат анулирането на израело-руските контакти по въоръженията.
В сферата на сигурността стабилността на стратегическата регионална обстановка е друг общ интерес. Иран не иска да си съперничи с Русия в Кавказ и Централна Азия. Техеран споделя с Москва желанието да са заобиколени от сравнително стабилни страни и 2-те държави искат да избегнат „заразяване“ с нестабилност от своите държави-съседки.