Бозайниците (Mammalia) са най-висшият клас гръбначни животни. Названието идва от начина на хранене на малките, бозаене – новородените индивиди получават от родителите си течност (мляко) с лесноусвоими хранителни и защитни съставки.
Биологичната наука за бозайниците се нарича териология.
Притежават козина, топлокръвни са, дишат с бял дроб, централната им нервна система е с най-висока степен на развитие. Върху повърхността на предния мозък се формира сива мозъчна кора. Чрез космената си покривка и добре развитите потни жлези, те притежават по-големи възможности за терморегулация. Всичко това улеснява приспособителните реакции и дава възможност на бозайниците да населяват най-различни биотопи – на земната повърхност (лъв, заек), в земята (къртици), във водата (делфини, китове) и във въздуха (прилепи).
Към днешно време са открити 6495 вида бозайници, 96 от които са изчезнали през последните 500 години.
Разпространение Бозайниците са лесно приспособими животни. Това им качество е позволило да населят всички кътчета на земното кълбо, с изключение на вътрешността на Антарктида. Дори и в крайния арктически Север живеят бели мечки, перконоги и китоподобни. Прилепи обитават дълбоки пещери и далечни острови, където сухоземните бозайници не са достигнали. Водните бозайници се срещат във всички части на водоемите, а пустините се обитават от видове приспособени за живот с минимална загуба на вода. Така бозайниците са се превърнали в господстваща група животни на Земята.
Характеристики Повечето видове бозайници са живородни, но има и няколко, които снасят яйца (птицечовка и ехидна). Кожата на всички представители от класа е съставена от три пласта – епидермис, дерма и хиподермис. Почти всички видове притежават космена покривка на тялото. Сърцето им е четириделно. Заедно с птиците те са единствените топлокръвни животни. Най-характерното при бозайниците е засилването на паметта, създаването на привичката и (според някои учени) поява на елементи на разсъждения. Все пак, висшата нервна дейност не е развита еднакво.
Почти всички бозайници са ендотермични, като повечето имат и козина, която им помага да задържат топлината. Както и птиците, бозайниците могат да търсят храна при хладно време и в студени климатични области, където влечугите и едрите насекоми нямат тази възможност. Ендотермията изисква значително количество енергия, така че бозайниците изяждат повече храна за единица собствено тегло, отколкото влечугите.
Размерите на бозайниците варират значително, като най-дребният вид е етруската белозъбка (Suncus etruscus) с дължина до 48 mm и маса до 2,34 g, а най-едрият – синият кит (Balaenoptera musculus) достигащ 33 m дължина и 150 t маса.
Анатомично устройство Кожа
Кожата е съставена от три слоя – епидермис, дерма и хиподермис. Епидермисът е лишен от кръвоснабдяване и диша дифузно от кръвоносните съдове на дермата. Представлява многослоен клетъчен слой, при който най-вътрешните клетки се делят и избутват нагоре по-старите, които се уплътняват и накрая лющят. В тези участъци на кожата, където има триене епидермисът е по-дебел и образува уплътнени участъци наречени мазоли. Цветът на кожата се определя от пигменти, разположени в пигментни клетки – меланобласти и меланофори. Дермата е съставена от влакнеста съединителна тъкан. В нея са разположени окончания на сетивните нерви, кръвоносни съдове, гладки мускулни влакна и жлези. Във вътрешния слой на дермата се натрупват подкожни мазнини. При някои видове китове този слой достига до 30 – 40 cm дебелина. При много видове бозайници подкожните мазнини са ценно енергийно депо, осигуряващо резерв особено при тези, които спят зимен сън.
Скелет Черепът е изграден от по-малък брой кости, в сравнение с останалите гръбначни. Това се дължи на филогенично сливане на някои кости. Обемът на черепната кутия обаче се запазва или увеличава. В средното ухо има 3 слухови костици, зъбите са хетеродонтни и са разположени в алвеоли.
При бозайниците гръбначния стълб се дели на пет части: шиен, гръден, поясен, кръстов и опашен дял. Единствено при китообразните кръсцовата кост е редуцирана и липсва. Шийните прешлени винаги са седем на брой. Изключение от това правило са ламантините и двупръстите ленивци, които са с по 6 шийни прешлена и трипръстите ленивци притежаващи девет. При жирафите те са силно удължени, а при китообразните са много къси. Гръдните прешлени варират от 9 до 24, поясните са от 2 до 9, кръстцовите от 4 до 10. Най-голяма разлика в броя им има при опашните прешлени. Те биват от 3 (при някои маймуни и човека) до 49.
Ребрата се залавят само за гръдните прешлени като отпред се съединяват с гръдната кост. Последната е плоска, а само при бозайниците с мощни предни крайници като прилепи и ровещи бозайници е с развит гребен. Известна част от ребрата не достигат до гръдната кост и завършват свободно като остават плаващи. Двигателният скелет на предните крайници започва с две големи плоски кости наречени лопатки и две ключици. Имат развита коракоидна кост, която е силно редуцирана или е част от лопатката. Ключицата позволява на животните да завъртат крайника в различни посоки. Особено добре са развити при бозайници водещи дървесен начин на живот и ползващи предните крайници за залавяне по клоните. При копитните бозайници ключицата е напълно редуцирана, а при други като гризачи и хищни бозайници е редуцирана до минимални размери или представлява костна следа на раменната кост. Тазът е представен от сливането на три чифтни кости (слабинна, лонна и седалищна кост), плътно срастнали помежду си. Единствено при китоподобните тазът е напълно редуциран. Скелетът на крайниците е изграден на типичната схема на петпръстов крайник. Отделните кости варират по форма и големина, а броят на пръстите е редуциран.
Мускулатура Мускулатурата е силно диференцирана. Добре развита е дъвкателната мускулатура, участваща в механичната обработка на храната. Сложната мускулатура на предните крайници при приматите е в резултат на сложните движения, които те извършват. Мускулите на бозайниците съдържат голямо количество миоглобин. Количеството му е най-високо в сърцето, дъвкателните и скелетните мускули. Най-голямо е количеството на миоглобина при водните бозайници. При кашалота той е 8 – 9 пъти повече от сухоземните бозайници. Това им позволява дълго време да остават под вода.
Храносмилателна система
Характерното за храносмилателната система на бозайниците е по-голямата дължина, строгата диференциация на нейните отдели и по-голямото разнообразие от жлези. Състои се от уста, глътка, хранопровод, стомах, тънко и дебело черво и анус (много рядко завършва с клоака). До горната част на хранопровода мускулатурата е напречнонабраздена, от там до ануса е гладка.
Дихателна система Бозайниците дишат с бял дроб. В обмяната на газовете взема незначително участие и кожата. Тя приема едва около 1% от използвания кислород. Дихателната система започва от ноздрите, които водят към носната кухина. В преддверието и се задържат по-едрите частици от вдишания въздух, а в обонятелната част лигавицата е постлана с обонятелен епител и е част от сетивната система. В носната кухина въздухът се затопля, овлажнява и обеззаразява от множеството кръвоносни съдове и отделящите се бактерицидни вещества. Следва гръклянът, в който се намират и гласни струни. Те са основната причина бозайниците да издават звуци в нискочестотния диапазон. След гръкляна продължава трахея, която надолу се разклонява в два бронха, а те в по-малки бронхи и бронхиоли. Формира се бронхиално дърво, което завършва с белодробни разширения – алвеоли. Стените им съдържат множество кръвоносни капиляри. Броят на алвеолите варира от 6 до 500 млн. Така активната дихателна повърхност е 50 – 100 пъти по-голяма от повърхността на тялото.
Кръвоносна система Кръвоносната система е близка по устройство до тази на птиците. Двата кръга на кръвообращение са напълно отделени. Лимфните съдове нямат самостоятелно пулсиращи участъци и се вливат във вените в близост до сърцето.
Нервна система Главният мозък е сравнително по-добре устроен и относително по-голям от останалите гръбначни животни. Теглото не превишава това на гръбначния мозък 3 до 15 пъти (в сравнение съотношението при влечугите е 1:1). Полукълбата на предния мозък са силно развити, повърхността им е набраздена.
Сетивни органи
Зрението е добре развито, но отстъпва пред това на птиците. При бозайниците се появява за първи път бинокулярното зрение. Външното ухо е съставено от ушна мида и слухов канал. Обикновено ушната мида е свързана с мускули и се движи по посока на звука. Тъпанчевата ципа разделя външното от средното ухо. Вътрешното ухо е съставено от три полуокръжни канала и изпълнява роля на равновесен орган. При водните и ровещите бозайници външното ухо е редуцирано. При прилепите и много водни бозайници съществува система за звукова локация. Органът на обонянието е разположен в горната част на носната кухина. При китообразните той е редуциран. Вкусовият орган е развит в различна степен и е представен от вкусови луковици. Броят им при различните бозайници силно варира.
Отделителна система Бъбреците при бозайниците са от типа метанефрос. Заловени са за гръбната част на телесната празнина и са с бобовидна форма. Крайният продукт, който бозайниците отделят от белтъчната обмяна е карбамидът. Урината се събира временно в пикочен мехур и периодично се изхвърля навън. При мъжките пикочния канал се отваря в копулационния орган, а при женските в преддверието на влагалището.
Полова система
Половата система има сложно устройство. Мъжката е съставена от чифт семенници, разположени в задната част на коремната кухина или се спускат извън нея в кожна торба скротум. Семепроводите са производни на Волфовите канали и се вливат в пикочопроводите. Мъжките индивиди притежават и допълнителни полови жлези, развити в различна степен. Това са простата, куперови и препуциални жлези.
Яйчниците са разположени в задната част на коремната кухина. Яйцепроводите са производни на Мюлеровите канали. Те се наричат Фалопиеви тръби. В тях става оплождането на яйцеклетката отделена от чифтен яйчник. Долният край на яйцепроводите се свързва с матката, а тя във влагалище. В първата се износва плода, а във второто се извършва копулацията.
Половият диморфизъм се изразява в по-големите размери на мъжкия, различните рога или липсата им при женските копитни, гривата при лъвовете и други.
Бременност и раждане Яйцеклетките на бозайниците са малки, с размери 0,05 – 0,4 mm. При еднопроходните те са значително по-големи 2,5 – 4 mm. От яйчника попадат в телесната празнина, от там във Фалопиевата тръба. Тук става и оплождането. При развитието на зародиша при повечето бозайници се образува околоплодна обвивка, наречена плацента. На това място се образуват сплитания на кръвоносни съдове от майката и плода. Тук се обменят хранителни вещества, кислород, въглероден диоксид и отпадни продукти.
Периодът на бременност е различно дълъг. От 18 дни при мишката, 16 – 23 при сивата полевка, до 200 дни при кафявата мечка, 1 година при китовете и 600 дни при слона. При едни видове малките се раждат безпомощни, а при други са готови да ходят. Колкото повече белтъчини и мазнини има в млякото, толкова по-бързо се развиват малките. Броят на новородените също варира – от едно до десетки. По-рано достигат полова зрялост по-дребните бозайници – на 25 – 60 дни при обикновената полевка, 5 – 12 месеца при зайците, 10 – 12 години при повечето маймуни, до 10 – 15 години при слоновете.
Размножителните цикли са различни при бозайниците с различен начин на живот. Невинаги се повтарят всяка година. Обикновено раждането е през пролетта или началото на лятото. При много видове след израстване на малките семействата се разпадат.
Поведение