До̀лна Митрополѝя е град в Северна България. Намира се в област Плевен и в непосредствена близост до град Плевен. Градът е административен център на община Долна Митрополия. Долна Митрополия е обявена за град на 13 септември 1977 г.Указ №1240 от 18 август 1877 г. Обн. ДВ, бр. 71 от 13 септември 1977 г., а през 1979 г. градът става център на селищна система. Първоначално в селищната система се включват 10 селища, а по късно през 1987 г. се реорганизира в община с 16 селища.
По данни на НСИ в града живеят .
География Община Долна Митрополия заема площ 674 814 дка в Централна Северна България. Обхваща част от долините на реките Дунав, Искър и Вит и хълмистите възвишения между тях. Граничи със следните общини: на изток – с Плевен и Гулянци, на запад – с Кнежа и Оряхово, на юг – с Плевен и Долни Дъбник. Северната и граница е с река Дунав. Община Долна Митрополия включва 16 населени места – 2 града и 14 села. Общински център е гр. Долна Митрополия и се намира на 10 км от областния център Плевен. Релефът е равнинен, с надморска височина 50 – 75 м, като в с. Оряховица тя е 50 м, а при гр. Долна Митрополия – 62 м. В геоложко отношение районът е част от Мизийската плоча.
Климат Климатът е умерено-континентален. Зимата е студена със средни температури от –2,2 °C като най-студен месец е януари. Лятото е горещо със средни температури през юли 23 – 25 °C. Средната годишна температура е 11,4 °C. Валежите са неголеми – около 500 mm годишно. Достигат максимум през късната пролет и лятото (май-юни) и минимум през февруари. Рядко се наблюдават градушки. Преобладаващите ветрове са с посока запад-северозапад – наричани горняк. Те носят най-много валежи. Духат още източни (долняк) и северни ветрове (севериняк). Рядко се наблюдава фьон. Мъглите са често явление, поради близостта на река Вит.
Произход на името Има хипотеза, че името на града произлиза от латинското Mitra и polis, т.е. Митрополис (град на бог Митра). В подкрепа на твърдението е фактът, че култът към бог Митра е почитан много от римските войници, а недалеч (в с. Гиген) се е намирал лагерът на 5 Македонски легион. Легионът е бил настанен в римския град Улпия Ескус за отбрана на римската граница по Дунав. Преди Освобождението на България от османско владичество, Долна и Горна Митрополия са били наричани също „Нетропол“ или „Нетрополия“ – вероятно от „не трополи“.
Антична история На територията на Долна Митрополия има останки от няколко римски селища, но разкопки или археологически проучвания не са правени. Най-голямото по площ селище се намира западно от града. Голяма част от него е под водите на трите микроязовира. Било е разположено на левия бряг на преминаващата от там малка бара. Съдейки по намерените римски монети от района на язовирите, селището е съществувало от I до IV век. При строежите на язовирните диги са открити стари погребения. Най-вероятно селището е загинало окончателно в края на IV век, когато през 376 г. през Дунав са преминали готите. Доказателство за това са последните монети от този период на императорите Валент, Валентиниан I и Грациан. Днес на повърхността се открива много битова и строителна керамика, както и монети. Южно от селището се е намирала Копана могила – сега разрушена. Няма данни при разрушаването на могилата да са откривани погребения, но вероятно е била свързана със селището. Останки от сравнително по-малко римско поселение има северно от града в местността „Геранчетата“. Състояло се е от няколко къщи. Възможно е да е било селска ферма. Намирани са римски монети от II и ІІІ век. Открита е и красива бронзова статуетка на бог Бакхус – богът на виното и веселието. Мястото за заселване е избрано заради естествената питейна вода в местността. На юг от това селище се намира тракийска надгробна могила. Съдейки по откритите монети, селището загива около 250 г. когато готите на княз Книва нахлуват през Дунав в посока Улпия Ескус и опустошават провинция Мизия. Възстановено е за кратко през IV век. Монети от този период се откриват само в западната му част. Останки от малко римско селище или ферма има източно от Долна Митрополия край фуражния завод, в непосредствена близост до старото корито на р. Вит. Разположено е на естествено високия западен бряг на реката. При строежа на фуражния завод са открити римски гробове с погребални дарове от глинени култови лампички. Днес на повърхността се намират парчета от римска битова и строителна керамика, стъклени съдове, монети, счупени бронзови фибули и бронзови пръстени. Откритите монети са от времето на Константин Велики и неговите синове. Открит е и анонимен фолис от X век. Останки от римско селище югоизточно от Долна Митрополия, в района на водните кладенци и в близост до пътя София – Русе. Сравнително голямо. На повърхността се открива строителна и битова керамика, железни ковани пирони, фрагменти от стъклени съдове, както и монети от I до IV век.
Средновековна история През времето на Първата българска държава, в близост до антично селище в местността Барата, възниква ново селище, което просъществувало до XI в. Най-старото българско село е било разположено в близост до чешмата на „Циганската могила“. Старото гробище вероятно не е било на сегашното място, тъй като стари християнски надгробни камъни са откривани в района северно от Барата при сегашното начално училище. За пръв път името на Долна Митрополия се споменава в официален документ през 1496 г.
По-важни събития и дати 1515 – 1516 г. – поход на Мурза Татарина с 46 000 войска, който плячкосва Северна България – свидетел на събитията е йеродякон Атанасий, който в 1515 година записва: „Да се знае кога бе голем плен от татари от Дунав до планината“.
1641 г. – тежка зима, измират голяма част от овцете, биволите и конете, а хората гладуват и през лятото са принудени да скубят житото и ечемика, за да ядат зърното – събитието е отразено в един требник през същата година поп Богдан от с. Славовица.
1683 г. – турците са разбити при Виена, а отстъпващите войски се разбунтуват и отдават на грабеж – особено се влошава положението в Плевенския край.
1689 г. – турският султан извиква на помощ срещу Австрия кримските татари на хан Селим Герай. Когато минават през Северна България започва нечуван грабеж и безчестие в Плевенския край. При завръщането си от войната татарите повтарят безчинствата – събитието е отбелязано същата година върху осмогласник (октоих).
1737 г. – земетресение през месец май – авторът на приписката казва, че това става по време на панаира в Свищов по обед.
1741 г. – през тази година се навъждат много мишки и змии.
1752 г. – зимата е без сняг.
1754 г. – през месеците ноември и декември зимата е много студена и измира много добитък.
1793 – 1796 г. – време на кърджалийски набези, а Плевен става гнездо на кърджалийски орди. Има сведения, че към тях се присъединяват разбунтували се войнуци от село Пордим.
1795 г. – избухва чума в Плевенско – Софроний Врачански отбелязва: „То е лето удари една чума… и запали ся вся епархия и касабите и селата.“
1811 г. – настъпва голям глад.
1813 – 1814 г. – избухва нова чумна епидемия.
1836 – 1837 г. – избухва голяма чумна епидемия, която отнема живота на много хора. Дамаскин Хилендарец пише: „На 1837, месеца августа, 1 число, когато следува чумата у Плевен и Враца… и по всичките други градове и села… умираха на ден по 60 души." За чумата от 1837 г. споменава и френският учен Ами Буе.
1848 г. – избухва холера в Плевенско.
1856 г. – поради голямата суша посевите изгарят – в „Цариградски вестник“ се казва: „…идва ся намерува (хляб) по фурните. Сено няма, така и слама“.
1855 – 1864 г. – след Кримската война 1853 – 1856 г. в Плевенския край започват да се настаняват черкези, прогонени от русите от Западен Кавказarchive.ec.
Руско-турска война 1806 – 1812 г.
По време на руско-турската война от 1806 – 1812 г. генерал-майор граф Михаил Семьонович Воронцов се насочва към Плевен през октомври 1810 г. с около 3000 души пехота и 1000 конници с цел да си набави необходимите продоволствия. Водачи и преводачи във войската му са изселили се българи от Плевенско по време на кърджалийските размирици. Много местни българи се включват както в обоза на отряда, така и с оръжие. Воронцов превзема и разрушава Плевенската каменна крепост Керван сарай и се отправя към Ловеч и Севлиево. Разбунените села не остават без последствия за участието си на страната на руските войски. След оттеглянето на русите, от арабски и арнаутски банди пострадват селата Долна Митрополия, Гривица, Нежовец, Пелишат, Къшин, Кайлъшкият манастир и много други. archive.ec
Руско-турска война 1877 – 1878 г.
Руски войски край Долна Митрополия
Интересни сведения как е изглеждала Долна Митрополия при започването на Руско-турската война през 1877 г. дава руският свещеник Вакх Гурьев. Той съобщава, че е имало само няколко едноетажни къщи и полу-къщи, построени от кирпичени тухли и покрив от шистови плочи. Всички останали домове представлявали вкопани землянки, в които селяните живеели заедно със своите домашни животни. Имали г-образна форма и два входа – по един за хората и един за животните. На двора нямало никакви постройки, а вместо ограда били изкопани дълбоки ровове с високи валове. Вътре в землянката имало огнище, което служело за приготвяне на храната и за отопление. Понеже районът е слабо залесен, за гориво се ползвали царевични кочани и сух оборски тор.
През Руско-турската война 1877 – 1878 г. в района на Долна Митрополия са били разположени първоначално румънски, а след това значителни руски военни части. Южно от Долна Митрополия на 23 октомври/4ноември 1877 г. (стар/нов стил) пристигат и се разполагат на позиция 9 Сибирски и 10 Малоросийски гренадирски полкове (1-ва бригада от 3-та гренадирска дивизия), като част от 6-и обсаден район на генерал-лейтенант Ганецки. Към тях е придадена 3-та артилерийска бригада с 4 и 9 фунтови оръдия. В района са изградени четири люнета: Десен люнет, Люнет пред Копана могила, Ляв и Астрахански люнет. Те заедно с окопите между тях са представлявали втората отбранителна линия. На километър пред тях е изкопана друга редица от окопи и ложементи за пехотата, както и четири батарейни укрепления. Те са оформяли първата отбранителна линия. Полковите лагери са се намирали зад фронта на 2 – 3 километра в посока към Горна Митрополия (виж на картата). Основната задача на тези войски е била да преградят пътя на Осман паша при опит за пробив на блокадата в направлението Плевен – Горна Митрополия – Махалата (дн.гр. Искър) – Видин. Северно от Долна Митрополия (във връзка с обсадата на Плевен) на 23 ноември/5 декември 1877 г. (стар/нов стил) се разполага 1 бригада от състава на 5 пехотна дивизия – 18 Вологодски и 17 Архангелогородски пехотен полк, както и две оръдейни батареи към тях. Щабът и лазаретът на бригадата са настанени в селото. Лагерът на 18 полк е разположен северозападно от Долна Митрополия, а 17 Архангелогородски полк е разделен батальонно на три места: 1-ви батальон остава в селото, 2-ри батальон охранява заедно с румънци пътя към с. Победа, а 3-ти батальон близо до т.нар. Входящ редут (виж на картата). Руските и румънски войски са преграждали пътя за отстъпление на Осман паша по поречието на река Вит. На 6 декември, в присъствието лично на генерал Тотлебен, са проведени примерни маневри за удържане противника в това направление.
Битка край Долна Митрополия на 01.10.1877 г.