Диктатурата на пролетариата е израз, измислен от Луи Огюст Бланки, и понякога използван от Карл Маркс, за да се представи преходната фаза от капиталистическо към комунистическо общество.

Когато все още съществува държавата, марксистката теория разглежда замяната на съществуващата капиталистическа икономическа система и изграждането на безкласово комунистическо общество да се реализира с неограничена власт, наричана диктатура на пролетариата, поддържана от голямата обществена група на пролетариата. Теоретично под диктатура се разбира не класическата еднолична и неограничена власт, а революционно правителство, опиращо се на пролетариата. Неговото основно действие е потискането на обществените групи поддържащи съществуването на буржоазната социална и управленческа форма, както и реализация на целите за създаване в перспектива на комунистическо безкласово общество със структура и собственост, съгласно марксистката теория. Марксизмът отрича други форми за преход от капитализъм към комунизъм.

Тази концепция е в центъра на много дебати, които основно се отнасят до това как да се приложи самата диктатура на пролетариата. Управлението на болшевиките, както и други режими определят своята форма на управление като диктатура на пролетариата. Това понятие е използвано и от противниците на марксизма, но с негативно значение и като основа за критика. Причината за това е, че теоретичната постановка за революционното правителство, осъществяващо диктатурата на пролетариата, на практика е заменена с еднолична диктатура.

Понятието според Карл Маркс и Фридрих Енгелс За първи път през Пролетта на народите от 1848 г. се появява израза „диктатура на пролетарската класа“Numéro 3 de la Nouvelle Gazette Rhenane, d'après Marx. Déclaration, Oeuvre, la Pléiade, tome 4, p. 567.. За Маркс диктатурата е преди всичко неизбежен резултат от всяка революция.Nouvelle Gazette Rhénane, n°102 [archive], K. Marx Преди това Маркс и Енгелс използвали само израза „пролетариат, организиран като класа-хегемон“.Manifeste du parti communiste, II. Prolétaires et communistes [archive] Marx & Engels Карл Маркс изрично прави връзката между тези две понятия през 1850 г.Déclaration dans Oeuvre, T. IV, K. Marx, p.567

В „Класовите борби във Франция“ Маркс защитава „диктатурата на работническата класа“les Luttes de classes en France, De février à juin 1848 [archive], K. Marx и определя „диктатурата на пролетариата“ и „неспирната революция“ като двете положения, които разграничават комунизма от среднобуржоазния социализъм.les Luttes de classes en France, Du 13 juin 1849 au 10 mars 1850 [archive], K. Marx Същата година „диктатура на пролетариата“ е записана като цел на световното комунистическо революционно общество.Statuts de la société universelle des communistes révolutionnaires [archive], Adam, J. Vidil, K. Marx, Auguste Willich, F. Engels et G. julian Harney През 1852 г. Маркс обявява, че възгледите му относно диктатурата на пролетариата са част от неговите три основни приноса към буржоазната история:

През 1871 г. Парижката комуна въвежда нови политически перспективи. Диктатурата на пролетариата се създава и утвърждава за първи път в Русия с победата на Великата октомврийска социалистическа революция 1917. За Енгелс това е „диктатура на пролетариата“.Introduction à la Guerre civile en France [archive], F. Engels Докато Маркс я критикува, че е решението да не атакува Версай, когато е имала възможност, е прекалено глупаво, както и това, че се е отнесла доста снизходително със заговорниците и шпионите реакционисти:Lettre à Kugelmann, 12 avril 1871 [archive], K. Marx

За Маркс и Енгелс диктатура на пролетариата се идентифицира точно с революционната демокрация. Въпреки това тази демокрация не изключва нито икономическата сила, нито военната сила на държавата. Те пишат следното за демокрацията:

През 1875 г. Маркс дава последната си оценка за диктатура на пролетариата преди да умре:

Много автори считат обаче, че Маркс прекалено рядко обръща внимание на диктатурата на пролетариата в своите писания.↑ a et b Boris Souvarine, Le Stalinisme, Spartacus, 1964, page 9

Дефиниции на „диктатура“ Привържениците на доктрината за диктатура на пролетариата смятат, че капитализмът се състои в диктатура на буржоазията, на тази една-единствена социална класа, която притежава цялата политическа и икономическа власт, „независимо дали под политическата форма на парламентарен режим или под формата на диктатура, каквато я разбираме днес“. За да свалят тази класа, класата от пролетарии първо трябва да се сдобие с цялата власт, за да премахнат класовото разделение на обществото.

Днес думата диктатура понякога има шокиращо въздействие. Въпреки това философът и троцкист Даниел Бенсаид подчертава, че „думите днес нямат същото значение, каквото биха могли да имат под перото на Маркс. На времето „диктатура“ на езика на просвещенците се е противопоставяла на „тирания“. Диктатура се свързва с една уважавана римска институция – defensor urbis – власт дадена по изключение за ограничено време, а не безгранична власт“.Daniel Bensaïd, Marx débordait son temps et anticipait sur le nôtre, site alencontre, janvier 2007 [archive]

Парижката комуна от 1871 г. Фридрих Енгелс счита Комуната на Париж като прилагане на диктатура на пролетариата. По този начин тази диктатурата е представена като организирана по демократичен начин с избраници, определени чрез всеобщо гласуване, които могат да бъдат сменяни.

Въпросът за ленинистките режими Преобразуването на Русия (бъдещ СССР) през 1918 г. се идентифицира като практическо приложение на диктатурата на пролетариата. Въпреки всичко този термин е премахнат от ревизираната Конституция от 1936 г. Дългосрочната съветската позиция е защитена от основните партии, които се причисляват към комунистите по целия свят (защото са финансирани от СССР). През 1956 г. тази позиция е отслабена от разкритията на 22-рия Конгрес на КПСС на СССР от Доклада на Хрушчов, което подхранва разпространението на по-критични възгледи сред комунистите през 60-те и 70-те години.

Много скоро обаче теоретиците и военните от различни марксистки движения решават, че употребената от Ленин и после от Сталин диктатура на пролетариата е всъщност предателство към Маркс и пропаганда, която се разминава с реалността. Те считат, че още при създаването си СССР не е нито диктатура на пролетариата, нито социалистическа държава, а диктатура върху пролетариата.

Историкът Борис Суварин, противник на сталинизма от 20-те, също счита, че „Маркс и Енгелс са използвали термина „диктатура на пролетариата“ в абсолютно обратен смисъл на този, постигнат от ленинизма, а по-късно и от сталинизма. Ако се основем на казаното, то диктатурата на пролетариата изцяло противоречи на избирателната интерпретация, включена в ленинизма, а по-късно и в сталинизма“

Марксистката революционерка Роза Люксембург пише през септември 1918 г., че болшевишката власт е „една диктатура наистина, но не на пролетариата, а на една част от политиците, тоест диктатура в буржоазен смисъл“.Rosa Luxemburg, La révolution russe

През 1920 г., по време на конгреса в Тур, Леон Блум се изказва по отношение на диктатурата на пролетариата, но квалифицирайки ленинистката политика като „диктатура върху пролетариата“.

Немските комунисти (марксистки революционери) са на същото становище през 20-те години.

Кръгът на комунистите демократи (Борис Суварин) обявяват през 1931 г. „диктатура върху пролетариата в СССР“.La Critique sociale n°2, juillet 1931

Според групата на интернационалните комунисти (от Холандия) „това, което съществува в Русия е държавен капитализъм. Тези, които се считат за комунисти, трябва да атакуват държавния капитализъм, болшевизма и диктатурата на бюрократите“.Rätekorrespondenz, février 1937

Шарл Рапопорт осъжда в мемоарите си „диктатурата по сталински като клика от бюрократи сред пролетарии“.Charles Rappoport, Une vie révolutionnaire 1883 – 1940, MSH, p. 158

Тези анализи са потвърдени от тези на марксиста меншевик в изгнание Соломон Шварц – той осъжда държавния капитализъм в Съветския съюз.Salomon Schwarz, Le Combat Marxiste n°12, 1934

Теодор Дан говори за якобинска диктатура на болшевизма, която не е диктатура на работническата класа, а „институционален капитализъм на държавата“, което според него протеворечи по очевиден начин на Маркс.Théodore Dan et J. Martov, La Dictature du prolétariat, Ed. de la Liberté, 1947

Тези анализи са потвърдени по-късно от различни течения и към тях се присъединяват през 60-те години нови марксистки течения като интернационалния ситуационизъм.

Американският историк и публицист Майкъл Паренти в своята книга „Чернодрешковците и червените: рационалния фашизъм и събарянето на комунизма“ Майкъл Паренти, „Левият антикомунизъм“, откъс от книгата „Чернодрешковците и червените: рационалния фашизъм и събарянето на комунизма“, Сан Франциско, 1997 г. обобщава всички тези твърдения:

Паренти посочва и част от практическите проблеми, които всички тези критици, изхождащи формално от марксистки позиции, удобно пропускат в разсъжденията си:

За съжаление нито един от тези леви критици на съветския социализъм, въпреки способностите си, не успява да организира успешна революция в собствената си страна, както това правят Ленин и сподвижниците му в царска Русия и след като завземе властта, да покаже практически, как следва да бъде организирана диктатурата на пролетариата по начин, който според него би съответствал на теорията.

Бележки

Източници Паренти М., Левият антикомунизъм, сайт на Движение „23 септември“, 2020 г., откъс от книгата „Чернодрешковците и червените: рационалния фашизъм и събарянето на комунизма“ (Blackshirts & Reds: Rational Fascism and the Overthrow of Communism, изд. City Lights Books, Сан Франциско, 1997 г, ISBN 0-87286-329-8, ISBN 0-87286-330-1) Каутский К., Диктатура на Пролетариата (Die Diktatur des Proletariats), (превод на руски от Бобров Ф.А.), Изд. „Наука“, Екатеринослав, 1919 Marx et le problème de la dictature du prolétariat

Категория:Исторически материализъм