Въстанието в Тунис е наименование на революция в Тунис, започнала в края на 2010 и продължаваща през 2011 г., известна също и като Жасминовата революция.
Протестите започват през декември 2010 г. след като търговецът Мохамед Буазизи се самозапалва.Tunisia suicide protester Mohammed Bouazizi dies, BBC, 5 януари 2011. Впоследствие социалното недоволство обхваща цял Тунис. Първоначално исканията са от социален характер: спиране на полицейското насилие, намаляване на безработицата сред младите, намаляване на цените на хранителните продукти, увеличаване на минимална работна заплата, борба с широко разпространената корупция, както и подобряването на условията на живот, но скоро прерастват в политически: премахването на автократичния режим на президентта, демокрация и свобода на словото.
Протестите представляват най-силната вълна на социални вълнения и гражданско неподчинение в Тунис от три десетилетия. Те водят до бягството на президента Зин ал Абидин бен Али, който след 23 години се оттегля от властта и напуска Тунис на 14 януари 2011 г.
След бягството на Бен Али е сформирано временно правителство, включващо членовете на партията му (Конституционно демократично обединение – КДО) в някои министерства, както и членове на опозицията в други. Правителството е действащо до новите избори 60 дни след разформирането на старото. Въпреки това, пет опозиционни министъра напускат правителството почти веднага и от 21 януари 2011 г. дневните улични протести в Тунис и други градове продължават с искането в новото правителство да няма министри от партията на Бен Али, а самата партия да се разформира. Въстанието взема над 220 жертви; ранените са 94.www.dnes.bgbnt.bg. На 6 февруари КДО е разпусната.Бившата управляваща партия в Тунис бе разпусната
Протестите и смяната на правителството са известни в самия Тунис като „Туниска революция на достойнството“. В западните медии тези събития обикновено са наричани Жасминова революция.Google Translate
Предистория
Президентът Бен Али управлява Тунис от 1987. Правителството му, критикувано от медиите и неправителствените организации, е поддържано от Съединените щати и Франция заради „гоненията на ислямисти и икономическата политика, изтъквана като модел който може да бъде приложен в Северна Африка и лоялността му към съюзниците САЩ.“ Като резултат, изобличаването на злоупотребите на Бен Али довеждат до масирани протести по цялата страна, падане на правителството и бягство на Бен Али.. Според Ал Джазира, туниските активисти са „сред най-прямите“ в тази част на света, като много съобщения на подкрепа към Буазизи са получени в Туитър.
Ал Джазира използва „въстание“, описвайки безредиците, заради „комбинация на бедност, безработица и политически репресии: три характеристики на повечето арабски общества.“ Друга причина за въстанието е липсващата свобода на словото. Правителството не позволява дейността на някои сайтове, като Уикилийкс например, описващи корупцията в Тунис.
Сиди Бузид и Мохамед Буазизи
На 17 декември 2010 в Сиди Бузид, Мохамед Буазизи се самозапалва пред сградата на общината за да протестира срещу „корупцията и произвола от страна на местната полиция“. Това води до тежки последствия и тормоз над мирното население от полицията следващите дни, а вълна от снимки на полицаи, разбиващи магазини и упражняващи терор залива Фейсбук и YouTube. Буазизи веднага е закаран в болница близо до град Тунис, където умира на 4 януари.
Първи протести
Според Ал Джазира и други медии полицията обгазява стотици млади протестиращи, използвайки сълзотворен газ в Сиди Бузид в средата на декември 2010 г. Протестиращите се събрали пред сградата на регионалното правителство, за да протестират срещу отношението на властите към Мохамед Буазизи, който се самозапалил като протест за това, че полицията конфискувала плодовете и зеленчуците, които той се опитвал да продаде на улиците. Репортажите за събитието са били ограничени. На 19 декември в града пристигнали още полицаи.
На 22 декември Лахсийн Нажи, протестиращ, отговаря на „глада и безработицата“ със самоубийство с електричество, след като се покатерил на електрически стълб. Рамзи Ал-Аббуди също се самоубива заради финансовите трудности, увеличаващи се от бизнес дълга на държавната програма за микро-кредити. На 24 декември Мохамед Аммари е застрелян фатално в гърдите от полицията в Бузиане. Други протестиращи също били ранени, включително Чауки Белхосин Ел Надри, който умира по-късно на 30 декември. Полицията отбелязва, че протестиращите са убити при самозащита. Тогава в града е въведен полицейски час.
По-късно насилието се усилва, след като туниските органи и жители на губернаторство Сиди Бузид се сблъскват още веднъж. Протестите достигат столицата Тунис на 27 декември с около 10 000 съпричастни граждани и жители на Сиди Бузид, искащи работа. Митингът, свикан от независими активисти на търговски обединения, е спрян от силите за сигурност. Протестите се разпростират до Сус, Сфакс и Мекнаси. На следващия ден Туниската федерация на трудовите обединения организира друг митинг в Гафса, който също е блокиран от силите за сигурност. По това време около 300 адвокати стачкуват близо до правителствения дворец в Тунис. Протестите продължават отново на 29 декември.
На 30 декември полицията прекъсва протест в Монастир, докато използва сила, за да ограничи по-голямо разпространение на демонстрации в Сбика и Чеба. Протести продължават и на 31 декември, от адвокати и други членове на Туниската национална адвокатската камара. Моктар Трифи, президент на Лигата за човешки права на Тунис, казва, че адвокатите в Тунис са „зверски бити“. Има и информация за мъж, опитал се да извърши самоубийство в Ел Хамма.
На 3 януари 2011 г. протести в Тала срещу безработица и високите цени се превръщат в насилие. На демонстрация на 250 души, основно студенти, в подкрепа на протестиращите в Сиди Бузид, полицията отвръща със сълзотворен газ; една от бутилките с газ пада в джамия. В отговор протестиращите палят гуми и атакуват офиса на Конституционно демократично обединение.
Едни от най-големите протести искат промени в цензурата на Интернет, където са публикувани много снимки. Туниските власти вземат контрол над потребителски пароли и проверяват онлайн критицизма. Много държавни и частни уебсайтове са блокирани.
Арести Доклади изобличават няколко уебблог потребители и рапърът Хамада Бен Аун, които са арестувани, но рапърът и някои от другите по-късно са освободени. От Репортери без граници съобщават, че арестът на поне шест блог потребители и активисти привлича вниманието им за това, че може би има и други.
Хамма Хаммами, лидерът на забранената Туниска работническа комунистическа партия и виден критик на Бен Али, е арестуван на 12 януари, но е освободен два дни по-късно.www.expatica.com , 14 януари 2011
Отговор на правителството По време на излъчване на националната телевизия на 28 декември президентът Зине Ел Абидине Бен Али критикува хората за техните протести, наричайки протестиращите „екстремисти и наемници“ и предупреждава за „фирмено“ наказание. Той също обвинява „сигурни чуждестранни телевизионни канали за излъчване на лъжливи твърдения без потвърждение, базирани на драматизация и деформация от медии, недружелюбни към Тунис“. Неговите забележки са игнорирани и протестите продължават.
На 29 декември Бен Али преразпределя кабинета си, премахва министъра на комуникациите Осама Ромдани и обявява промени в министерските постове в търговията и занаятите, религиозните работи, комуникациите и младежта. На следващия ден е обявено, че са уволнени губернаторите на Сиди Бузид, Жендуба и Загуан.
През януари 2011 г. Бен Али казва, че ще бъдат създадени 300 000 нови работни места, въпреки че той не изяснява какво означава това. За протестите казва: „работата на маскирани гангстери, които атакуват през нощта правителствени сгради и дори цивилни в собствените им домове – терористичен акт, който не може да бъде превъзмогнат“. Ахмед Наджиб Чебби, лидерът на Прогресивна демократична партия, тогава казва, че въпреки официалните твърдения на полицията, обгазяваща при самозащита, „демонстрациите бяха не-насилствени и младежите искаха работа“ и че „погребалните процеси (на убитите на 9 януари) се превърнаха в демонстрации, полицията обстрелва (тези) младежи които бяха на тези... процесии.“ После той критикува коментарите на Бен Али, защото протестиращите „изискват собствените си граждански права и за това няма терористичен акт... няма религиозни лозунги“ и обвинява Бен Али за „търсене на изкупителни жертви“. Още повече критикува и допълнително предложените работни места като обикновени „обещания“.
На 10 януари правителството съобщава, че закрива за неопределен срок всички училища и университети в опит да разсее смутовете.
Дни преди падането на кабинета, Бен Али обявява, че няма да променя сегашната конституция, която гласи, че той ще напусне властта през 2014 г. заради възрастта си.
Бягството на Бен Али
На 14 януари, Бен Али разпуска правителството и декларира бедствено положение. Официалните причини са за да се предпазят тунизийците и тяхната собственост. Забранено е да се събират повече от трима души на едно място, рискувайки да бъдат арестувани или застреляни ако се опитат да избягат. Той също иска избори след шест месеца за да обезвреди демонстрациите, целящи да го принудят да се оттегли. Франс24 съобщава, че армията взима контрол над летището и затваря въздушното пространство на страната.
На същия ден, Бен Али отлита от страната към Малта, под защитата на Либия и каца в Джеда, Саудитска Арабия, след като Франция отказва да приеме самолета. Министър-председателят Мохамед Ганнучи веднага поема президентския пост. Саудитска Арабия нарича „изключителни обстоятелства“ широко обвиняваното решение да дадат убежище на Бен Али, като съобщава, че са го направили в „подкрепа на сигурността и стабилността на страната си“ и че „саудитското решение не е симпатия към Бен Али“ (който води дълга битка с ислямистите в Тунис). Саудитска Арабия изисква от Бен Али да остане „вън от политиката“ като условие за приемането му. Сутринта на 15 януари, туниската държавна телевизия съобщава, че Бен Али официално е напуснал позицията си и Гануши е поел властта, вместо парламентарния говорител Фуад Мебазаа. Това се случва след като главата на Туниския конституционен съд, Фети Абденадер, съобщава че Бен Али е напуснал за добро, но Гануши няма правото да управлява и се дават 60 дни на Мебазаа да организира нови избори за парламент. Вебазаа казва, че в интерес на държавата е да се формира обединено правителство.
Комисия за основното реформиране на конституцията и сегашните закони е организирана от Ядх Бен Ачур. Имало е и предложения на опозицията да се отложат изборите за шест или седем месеца, за да бъдат подложени на международно наблюдение.
Последици
След отпътуването на Бен Али, насилието и грабежите продължават и националната армия се разполага в град Тунис. Самоличността на извършителите не е определена. Служител на висок пост от Армията съобщава, че верните на бившия президент Бен Али са се разпръснали по цялата страна. Главната гара на столицата също била подпалена.
Началник на затвор в Махдия освобождава около 1000 лишени от свобода, което довежда до затворнически бунт, който оставя мъртви пет души.
Много други затвори също имат нападения от външни групи да принудят управата да освободи затворниците, има дори заподозрени служители на затвори, подпомогнали бунтовниците. В столицата Тунис настъпва пълен хаос, след като жители, останали без храна, се въоръжават и барикадират в домовете си или дори формират квартална стража. Кореспондентът на Ал Джазира казва, че има три различни вида въоръжени групи: полицията (250 000 души от населението са част от полицията), сили за сигурност на МВР, и нередовни въоръжени, подкрепящи Бен Али и стремящи се да получат контрол.