Кръстьо Стойчев

Кръстьо (Кръстю) Георгиев Стойчев е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и Българската комунистическа партия, дипломат.

Биография Кръстю Стойчев е роден на 10 септември 1910 година в град Мехомия. Завършва педагогическо училище и става учител. Член на БКП от 1931 година. Член е на Окръжния комитет на БКП в Петрич (1932 – 1933).

През 1931 година заедно с Никола Парапунов възстановяват младежката организация в Разложко. През 1932 година води протести на педагози срещу ВМРО на Иван Михайлов. На следващата година е осъден на 15 години затвор по Закона за защита на държавата.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. От 1940 до 1941 година е секретар на Околийския комитет на БКП в Разлог. През юни 1941 година излиза в нелегалност. В периода 1942 – 1943 година е арестуван и въдворен в концлагера Еникьой. След освобождаване е партизанин и политически комисар на Разложкия партизански отряд „Никола Парапунов“. При обединението на партизаните от Четвърта Горноджумайска въстаническа оперативна зона през август 1944 г. е избран е политкомисар на сборния Рило-пирински партизански отряд.

След 9 септември 1944 година е първи секретар на Областния комитет на БРП (к) в Горна Джумая (1944 – 1948). Секретар на Централното ръководство на Македонските културно-просветни дружества в България (1948 – 1950).

Според Стоян Германов като секретар на Областния комитет на БРП (к):

До създаването на окръзите през септември 1949 година, партийните, отечественофронтовските и профсъюзните ръководства работят директно с околиите. За работа с околиите в Пиринска Македония е създадена тричленна комисия, в която влизат Владимир Поптомов, Кръстьо Стойчев и Васил Ивановски.

В края на юли 1948 година на заседание на Политбюро, на което е свален от постовете му Васил Ивановски, е решено, че Кръстьо Стойчев е прекалено ангажиран с осъдената на 16 пленум на ЦК на БРП (к) линия по македонския въпрос и не е целесъобразно да бъде използван повече за работа в Пиринска Македония.

След разрива между Йосиф Тито и Йосиф Сталин е отстранен от политическите си длъжности поради сътрудничество с ЮКП.

Директор на завод „Антон Иванов“ (1950 – 1953). Политически редактор в „Главлит“. През 1958 година след седмия конгрес на БКП е реабилитиран.

Посланик на България в Унгария (1956 – 1960), Китай (1963 – 1967) и Аржентина (1973). Награждаван е с три ордена „Георги Димитров“ и званието „Герой на социалистическия труд“.Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 269

Умира в София на 19 юни 1975 година.

Бележки

Категория:Български политици от Македония Категория:Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Български дипломати от Македония Категория:Посланици на България в Китай Категория:Посланици на България в Унгария Категория:Посланици на България в Аржентина Категория:Партизани от Партизански отряд „Никола Парапунов“ Категория:Партизани от Рило-пирински партизански отряд Категория:Дейци на ВМРО (обединена) Категория:Лагеристи в „Кръстополе“ Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Починали в София Категория:Родени в Разлог