Протестите в Египет от 2011 г., наричани Пъпешова революция и Революция на младежта, са поредица от улични протести, демонстрации, с прояви на гражданско неподчинение, започнали от 25 януари 2011 г., когато в Египет по примера на въстанието в Тунис се събират огромни протестни тълпи, организирани от Младежко движение „6 април“.

Твърди се, че демонстрациите и бунтовете са в отговор на полицейското насилие, законите на извънредно положение, безработицата, ниската минимална работна заплата, липсата на жилища, повишението на цените на хранителните продукти, липсата на свобода на словото и лошите условия на живот.Korotayev A., Zinkina J. Egyptian Revolution: A Demographic Structural Analysis. Entelequia. Revista Interdisciplinar 13 (2011): 139 – 65.

Основната им цел е политическа: свалянето на президента Хосни Мубарак от власт, който управлява от 30 години.

Единичните протести са често явление в последните години в Египет. Големите демонстрации и бунтове започват на 25 януари, наречен „Денят на гнева“, когато започва огромен протест, организиран от опозицията и други групи в Египет чрез група във Фейсбук. Протестите от 2011 г. са наричани „невиждани“ в Египет и „най-голямата проява на народното недоволство в последните години“, а репортер на The Guardian нарича Кайро „военна зона“. За първи път египтяни от всички слоеве и различни професии протестират едновременно. Това са най-големите демонстрации в страната след тези от 1977 г., наречени „Хлебната интифада“ или, според тогавашния президент Ануар Садат, „Интифадата на крадците“.

Заради протестите всеки ден от 28 януари нататък има обявен полицейски час, но той не се спазва от протестиращите. Правителството блокира социалните мрежи Фейсбук, Туитър и Ютуб, след което и всички интернет услуги в цялата страна. След това са блокирани и телекомуникационните услуги. Към 29 януари услугите отново са пуснати. Започва сформиране на ново правителствоBreaking News. Al Jazeera English. 29 ноември 1:30 Egypt time начело с Ахмад Шафик.Al Jazeera English live broadcast, 16:00 UTC, 29 януари 2011

Към 30 януари жертвите на протестите са поне 297 демонстранти, 12 полицаи, 12 избягали полицаи и един началник на затвор. 750 полицаи и 1500 протестиращи са ранени.www.cbsatlanta.com Над 1000 души са арестувани.

На 11 февруари 2011 г. Хосни Мубарак подава оставка и предава властта на военните.Hosni Mubarak resigns as president Al-Jazeera English. 11 Feb 2011

Предпоставки Извънредният закон

Египет е полупрезидентска република по форма на държавно управление според Извънредния закон (Закон 162 от 1958 г.)Law 1958/162 (Emergency Law) at EMERglobal Lex, part of the Edinburgh Middle East Report. Посетен на 2 април 2010. и е такава от 1967 г. насам, с изключение на няколко прекъсвания през 80-те години на XX век. Според закона на полицията са дадени големи правомощия, конституционните права са ограничени и е въведена цензура.Egypt After 9/11: Perceptions of the United States 26 март 2004 Законът строго забранява всяка неправителствена политическа дейност: улични демонстрации, непризнати политически организации и нерегистрирани дарения. Около 17 000 души са осъдени според този закон, а над 30 000 са в затвора по политически причини. Извънредното положение позволява на властта да вкарва в затвора хора за неопределен период от време, често без видима причина, без съд и присъда. Правителството продължава да твърди, че ако позволи парламентарни избори, не конфискува имуществото на групи като Мюсюлманското братство и не задържи основните им водачи, действия, почти невъзможни без извънредно положение и зависимост на съдебната система, такива групировки ще завземат властта. Демократично настроените египетски адвокати оспорват това становище, защото то е срещу принципите на демокрацията, като например правото на честен съдебен процес на гражданите и тяхното право да гласуват за кандидата или партията, която те искат да управлява страната им.

Полицейско насилие

Халед Мохамед Сеид загива при неизяснени обстоятелства в района Сиди Габер, Александрия на 6 юни 2010 г. Много свидетели твърдят, че са видели как полицаи пребиват Сеид до смърт.

На 25 юни Мохамед ел Барадей, бивш председател на Международната агенция за атомна енергия, води беседа в Александрия срещу произвола на полицията и посещава семейството на Сеид, за да изкаже съболезнования.

Твърди се, че полицията често прибягва до насилие срещу граждани. Един полицай е казал на протестиращ, че му остават само още три месеца служба и после „ще застане от другата страна на барикадата“.

Управлението на Мубарак Президентът Хосни Мубарак управлява Египет след 1981 г. Властта му е критикувана силно от неправителствените организации. Подкрепата му за мирните преговори в Израелско-палестинския конфликт го правят съюзник на Запада, като страната получава помощи от 1,3 милиарда щатски долара годишно от САЩ. Управлението му е възхвалявано заради поражението над ислямистките организации. Поради това САЩ заглушават критиките срещу президента заради произвола му, а народните надигания в страната рядко се появяват като важни новини в американските медии.

Корупция Докато Мубарак е на власт, корупцията в приближените му кръгове се увеличава силно, поради увеличените правомощия на институциите, нужни да осигурят дългото му управление. Тази корупция води до задържането на важни политически фигури и млади активисти, създаването на незаконни затвори и уволняването на служители в университети, джамии и журналисти във вестници заради политическите им наклонности. Също така всеки полицай може по всяко време да се меси в личния живот и да задържа всеки гражданин в района си поради извънредното положение.

През 2010 г. Прозрачност без граници в своя Индекс по разпространението на корупцията дава на Египет 3.1 пункта, като при 10 е най-слаба корупция и 0 е най-силна. Египет 98-и от 178 държави според индекса.

Икономическа политика Около 40% от 80-те милиона жители на Египет живеят с по-малко от еквивалента на 2 щатски долара (2,80 лв.) и много от хората разчитат на доброволни помощи.

Парламентарни избори от 2010 г. Парламентарните избори от декември 2010 г. протичат заедно с медийно затишие, арести, забрана на някои кандидати (особено Мюсюлманското братство) и измами на вота, които допринасят за пълната победа на управляващата Национална демократична партия.

Терористичен акт в Александрия

Рано на Нова година 2011 г. бомба избухва пред църква в Александрия, убивайки 23 копти християни. Вероятен извършител е базираната в Ивицата Газа Ислямска армия. В отговор на атентата много християни започват протести по улиците, а по-късно към тях се присъединяват и мюсюлмани. След сблъсъците с полицията, някои демонстранти в Александрия и Кайро започват да издигат лозунги за свалянето на Мубарак от власт.

Протести 25 януари – Денят на гнева

На 25 януари 2011 г., известен и като Денят на гнева (, Джум ел-Ядаб) или Денят на бунта, протести започват в няколко града, включително Кайро, Александрия, Суец и Исмаилия. Протестиращите в Кайро се събират пред Върховния съд в центъра на Кайро, като протестите съвпадат с Деня на египетската полиция. Демонстрацията пред Върховния съд се оказва по-голяма от очакваното и за първи път успява да разбие полицейския кордон и да тръгне към площад Тахрир.

Полицай загива в Кайро, както и двама протестиращи в Суец. В Кайро полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия, за да разпръсне демонстрантите, които отвръщат с камъни и накрая ги отблъскват.

Хиляди протестират в Кайро, като 15 000 са само на площад Тахрир, 20 000 на различни места в Александрия, 200 в южния град Асуан, 2000 в Исмаилия на изток и около 3000 в северния град Махала.

26 януари На 26 януари продължават бунтовете, като хиляди души протестират, макар че няма точни изчисления. Има повече инциденти с насилие и от двете страни, като един полицай и един протестиращ са убити в Кайро. Вълненията в Суец са кървави, много стават живи торпили и двете страни дават жертви. Демонстрантите в Суец успяват да подпалят някои държавни учреждения, включително и полицейското управление. Най-накрая полицията отстъпва от Суец, но на нейно място застава армията.

27 януари

Протестите не са чак толкова мащабни, колкото на 25 януари, тъй като се подготвя ново голямо въстание на 28 януари. Мюсюлманското братство обявява пълна подкрепа към протестиращите и неговите членове обещават участие в протестите в петък. Реформаторът и лидер на опозицията Мохамед ел Барадей обещава да се завърне в родината си за протестите на 28-и. Той също така обещава да заеме поста на президент временно, ако на Хосни Мубарак се наложи да напусне Египет.

По-късно същия ден протестиращ бедуин е застрелян от полицията в област Северен Синай, при което жертвите на протестите стават седем.

В Суец продължават мащабните протести и конфликтите, като още няколко сгради са запалени, включително и полицейски постове. Населението на Суец и околностите в Синай е въоръжено с огнестрелни оръжия и в региона се наблюдават бунтове на въоръжени демонстранти.

Жертвите стават поне осем, защото убийството на един човек от полицията е заснето на видеолента. Убитият е 22-годишният Мохамед Атеф, протестиращ в Шейх Зоуейд.

28 януари – Петъкът на гнева

В същата група във Фейсбук, където са насрочени протестите на 25 януари, са организирани нови на 28 януари, наречен Петъкът на гнева (). който да бъде денят на революцията и призовава един милион души да се присъединят към „похода на милионите“. Часове преди очакваните антиправителствени протести египетските власти спират интернет, макар че все пак може да се осъществява комуникация по алтернативни начини, около 1:00 ч. местно време в Кайро. SMS-услугите и мобилните телефони също са спрени. Всички мобилни оператори са принудени да спрат услугите си в определени райони. По закон египетските власти могат да издадат такава разпоредба и мобилните оператори са задължени да я изпълнят.

Около 15 минути след петъчната молитва, десетки хиляди египтяни започват да протестират и за няколко часа броят им достига стотици хиляди. Потенциалния кандидат за президент Мохамед ел Барадей се завръща в Кайро, и заявява намерението си да се присъедини към демонстрациите. Той повежда протестите в Гиза. На 28 януари Ел Барадей е арестуван на антиправителствена беседа и е поставен под домашен арест.

Полицията използва сълзотворен газ срещу тълпите след жестоките сблъсъци между властите и демонстрантите в петък. Потвърдено е, че сега протестиращите са стотици хиляди и почти всички, ако не и всички градове са засегнати от тях. Хиляди души в Суец щурмуват полицейското управление в града и освобождават всички затворници там. В Порт Саид се събират множество демонстранти и са запалени много държавни учреждения. Поне един човек е загинал в Суец на този ден от полицейски куршум. Правителството определя и полицейски час между 6 и 7 ч. преди обед, но протестиращите не го спазват въпреки опитите на полицията да го наложи. Вечерта протестиращите в Кайро запалват един от щабовете на управляващата Национална демократическа партия (НДП) в града.Al Jazeera English live broadcast, 16:23 UTC Въпреки че протестите спират за вечерните молитви, полицията продължава да пръска със сълзотворен газ.

Египетското правителство изпраща армейски части в Кайро, Александрия и Суец на помощ на полицията. Забелязани са случаи, при които войници и протестиращи се усмихват и си махат, а армията не предприема никакви действия. Протестиращи и войници заедно защитават Египетския музей, разположен зад изгорения щаб на управляващата партия.Breaking News. Al Jazeera English. 29 ноември 1:00 Egypt time