Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Северна Добруджа, използвани от българското население в тази област и на техните съвременни официални румънски съответствия заедно с имената и на българските институти и личности в този край.
Списъкът не взима предвид етимологията на топонима (била тя от турски, български или друг език), а културната среда, в която топонимът се използва. Така например Кюстенджа се смята за български топоним, въпреки турската си етимология. Дадени са допълнителни данни за имена и др. в селищата. Предикатът български принципно означава, че в селището живят или са живели българи към 1940 г., означението „българска община“ не значи, че в селището няма други етно-религиозни общини или общности. Списъкът не разглежда хронологично топонимите, т.е. не показва само сменените топоними след влизането на областта в границите на Румъния, а историческите и тези от тях в общност с българския език. В автентичните имена на обекти останки от гръко-латински античен пласт практически липсват, най-стар е славяно-българският пласт (включително повлашените, потурчени и порусени названия), най-силен е тюрският пласт (с турски, татарски, а вероятно и с печенежки, кумански и прабългарски произход) и най-нов е румънският официално налаган след анексирането на Добруджа от Румъния.
Във взаимодействието помежду им се появяват смешения като бълг. Ново село – тур. Yeni sala (а не Yeniköy) – рум. Enisala; Сатуново – Sat nou; Извор – Izvoarele; ез. Синьо – Sinoe (през порусеното Синое, а не рус. Голубое), Езеро Черна – Çerna Göl; Караомер – Negru Vodă – Черна вода; калки като Черна вода – Karasu (старото име на Меджедия по името на тукашната река); повлашаване като Хърсово – Hârșova (през тур. и нем. Hırsova); Поляна – Poiana, Градина – Gradina, Гергина – Gherghina (използвани и като автентични и за нови „румънски“ имена); Ягода (хълм до с. Остров, Кюстендженско) – Dealul Iagodâ bair и т.н.
Ойконими и Урбоними