Набизмът е движение в изкуството. Името им „наби“ (Les Nabis) идва от думата на иврит за „пророк“.

Неговите последователи, известни като набисти или набита, първоначално са бунтарски художници, които се събират в Академи Жулиен в Париж, Франция. Те са по същество пост-импресионисти и илюстратори, които оказват голямо влияние върху графичното изкуство между 1891 и 1899 г.

Освен в изящните изкуства, набистите работели и като илюстратори, театрални художници, в текстила, в дизайна на мебелите, както и в дизайна на плакати.

Наблягането им върху дизайна е споделено от сходното движение Ар Нуво. И двете групи имали близки взаимоотношения със символистите.

Набистите се смятали за посветени хора; те наричали студиото „ергастерий“, и в края на своите писма пишели E.T.P.M.V. et M.P. („En ta paume mon verbe et ma pensée“), което да означава „в дланта на твоята ръка, моята дума и моята мисъл“.

Известни набисти Одилон Редон – (1840 – 1916), художник Аристид Майол – (1861 – 1944), скулптор Феликс Валотон – (1865 – 1925), художник, гравьор Пиер Бонар – (1867 – 1947), художник Кер-Ксавие Русел – (1867 – 1944), художник Едуар Вюйар – (1868 – 1940), художник Морис Дени – (1870 – 1943), художник Жорж Лакомб – (1868 – 1916), скулптор Пол Рансон – (1864 – 1909), художник

Галерия

Литература

Категория:Стилове в изкуството Категория:Изобразително изкуство на Франция