Наум Христов Георгиев е български учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.

Биография Наум Христов е роден в българското леринско село Горно Неволяни на 5/17 декември 1862 година. Учи от 1868 до 1870 година в гръцкото училище при даскал Тодор от Кабасница, а след това на гръцки и на български при Спиро Гулабчев и Стерио Христов от Лерин. След завършване на училище работи три години като дървар. В 1878 година заедно с поп Анастас от Неволяни отказват да подпишат инспириран от гръцката леринска митрополия мемоар, с който се иска оставане на Македония в Османската империя. През есента на 1878 година става учител в Бабчор. В 1882 година се запознава в Хали Пиновия хан в Костур с видния български деец Търпо Поповски, който го спечелва напълно за българщината.

Поддържа връзки и с прекопанския български учител Георги Мицарев от Зелениче. Наум Христов е назначен за драгоманин в българското консулство в Битоля в 1903 година. Провежда анкета след клането в Неволяни от септември 1905 година. Работи срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония и оцелява в три атентата срещу него. По-късно прави обиколко във Франция, Англия и САЩ, където представлява презокеански пътнически дружества. Установява се в Белград и основава своя собствена фирма, с клонове в Битоля и Солун и подпомага пострадали от Илинденското въстание да емигрират на запад. След Балканската война се установява в България.

На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:

Неговият син се занимава с търговия, а внуците му учат в Американския колеж в София. През 1923 година е избран за съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства.

Умира на 13 декември 1940 година в София. По повод кончината му в списание „Илюстрация Илинден“ е публикуван материал, в който се казва:

Външни препратки „Моята Биография 1862 – 1920“

Бележки

Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Български общественици от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Родени в Горно Неволяни Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София