Понятието пролетарски интернационализъм (понякога срещано и като международен социализъм), – (от латински inter – „между“ и nation – „народ“) – представлява марксистка концепция за социалната класа, основаваща се на схващането за капитализма като за глобална система, в резултат от което работническата класа трябва да действа като световна, за да победи капитализма. Основната идея е, че членовете на работническата класа трябва да се борят в знак на солидарност към световната революция, заедно с останалата част от работническата класа в други страни, на базата на общия класов интерес, без да следват политиката на съответните национални правителства. Пролетарският интернационализъм е тясно свързан с целите на Марксизма за постигането на Световна социалистическа революция, постредством успешни и последователни комунистически революции във всички страни. Според тази теория, световната социалистическа революция трябва да доведе до световен комунизъм, а по-късно и до анархо-комунизъм (бездържавен комунизъм). Идеята за пролетарски интернационализъм е обобщена в лозунга: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“, а самото понятие представлява антоним на буржоазния национализъм.
Основи на пролетарския интернационализъм За да се разрешат противоречията между буржоазията и отделните нации, пролетариите трябва да решат класовия въпрос на национално ниво. „Международната солидарност на пролетариите от всички страни е посадена неизкоренимо в класовото положение на масите, върху които капитализмът развява своя камшик.“Zetkin, Unser Patriotismus, S. 331. Така експлоатираните на територията на една държава, както и тези извън нея, имат общ противник. Всеки капиталист се превръща във враг на работниците. Всеки експлоататор има интерес от засилване на експлоатацията, а работническата класа – да се бори срещу това. Така възникналата борба се разгръща и се превръща в битка на цялата нация. „Комунистите се отличават от обикновените партии на работническата класа по това, че от една страна извеждат на преден план националните борби на пролетариите, независимо от националните интереси, предавайки им значение, и от друга по това, че винаги представляват и защитават цялото движение през всички етапи на развитието на борбата между пролетариата и буржоазията.“Manifest der Kommunistischen Partei. Berlin 1988, S. 60. В резултат на това схващане дори борбата срещу буржоазията на национално ниво, придобива международен характер, формирайки международната класова борба: „(...) комунистите подкрепят повсеместно всяко революционно движение срещу съществуващите социални и политически условия“Manifest der Kommunistischen Partei. Berlin 1988, S. 83 От това следва, че класовата борба ще се пренесе и провежда от национално на наднационално ниво, с цел координация на международния опит, и развиване на различни стратегии, за да може класовата борба да се издигне на по-високо, международно ниво.
Историческо развитие на идеологията на пролетарския интернационализъм Идеологията на интернационализма се очертава като научно обобщение на практическия опит в класовата борба, като теоретичен израз на нейните основни интереси.
Маркс и Енгелс Принципът на пролетарския интернационализъм е положен за първи път и научно обосновани от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, които отбелязват значението му за класова борба против буржоазията и победата на социализма над капитализма, за необходимостта от работническата класа и от възпитание в духа на интернационализма. В епохата на Маркс и Енгелс интернационализмът постепенно се превръща в основен принцип на организирано движение на политически съзнателните работници от различни страни. Лозунгът от последния ред на Манифеста на комунистическата партия, публикуван през 1848 г.: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ среща осезателна подкрепа сред работническата класа. Подходът на Маркс и Енгелс към националния въпрос бива оформен още и от тактически съображения в преследването на дългосрочна революционна стратегия. През 1848 г. пролетариатът все още е малцинство, но съществува в множество държави. По това време все още е нужно политическите и икономическите условия да узреят, за да бъде постигнат напредък по отношение на възможността за пролетарска революция. Така например, Маркс и Енгелс подкрепят създаването на независима и демократична Полша, която по това време е разделена между Германия, Русия и Австро-Унгария. Роза Люксембург, биографът на Дж. П. Нетл, отбелязва: „Като цяло, концепцията на Маркс и Енгелс за национално-географското пренареждане на Европа се основава на четири критерия: темповете на напредъка, създаването на мащабни икономически единици, тежестта на одобрението и неодобрението, в съответствие с революционните възможности, както и тяхното ниво на враждебност спрямо Русия“J.P Nettl, „Rosa Luxemburg“, Oxford University Press 1969. Nettl is quoting Hans-Ulrich Wehler's study, „Sozialdemokratie and Nationalstaat“ (Würzburg, 1962).
Първи комунистически интернационал Синдикатите, които формират Международната работническа асоциация (Международно дружество на работниците), наричана още Първи интернационал (1864-1876), приемат идеята, че работническата класа е международна класа, която трябва да свърже борбата си в международен мащаб. Целта на МРА1 е да обедини най-различни леви политически групи и синдикални организации, основаващи се на идеята за работническата класа и класовата борба. Посредством обединяването си отвъд националните граници, работниците биха придобили по-голяма сила и политическо влияние. С основаването си пре 1864 г. в Лондон, Международната работническа организация се превръща в първото масово движение, имащо международен характер. В своя пиков период, МРА1 наброява 5 милиона членове, според данни от полицейски доклади в няколко страни, в които организацията има значително присъствие.Payne, Robert. „Marx: A Biography“. Simon and Schuster. New York, 1968. p372 Репресиите в Европа, както и вътрешното разделение на анархистки и марксистки течения, водят до разпадането на Първия интернационал през 1876 г. Скоро след това, марксистките и революционните социалистически тенденции спомагат за продължаването на интернационалистическата стратегия на МРА1, чрез създаването на нейна организация-правоприемник – Вторият интернационал. В него не са включени анархистки движения.
Втори комунистически интернационал Идеята за пролетарския интернационализъм е най-добре застъпена по времето на Втория интернационал, както и в резолюцията на Ленин и Роза Люксембург по време на Седмия конгрес на Втория интернационал в Щутгарт през 1907 г. Отличителната характеристика на Международния социалистически конгрес от 1907 г. е неговият голям състав – общо 886 делегати от петте континента. Освен представянето на впечатляваща демонстрация на международното единство на пролетарската борба, Конгресът изиграва и изключителна роля в определянето на тактиката на социалистическите страни. На него биват приети общи резолюции по редица въпроси, чиито решения до онзи момент са оставяни единствено на преценката на отделните социалистически страни. Според изразените от Ленин след края на конгреса впечатления във вестник "Пролетариат", №17 (септември 1907 г.), фактът, че все повече и повече проблеми изискват единни, принципни решения в различните страни, е очевидно доказателство за това, че социализмът започва да се превръща в единна международна сила. Според изразеното от него, безимотните и безработни класи не са в състояние да се противопоставят и отхвърлят експлоататорите. Ето защо само пролетарската класа, която поддържа цялото общество, е в състояние да осъществи социалната революция.
Въпреки това, продължава Ленин, в резултат на обширната колониална политика, европейският пролетариат се намира в позиция, в която не неговият труд, а този на практически местните жители в колониите, поддържа обществото. Ленин отбелязва, че британската буржоазия например, получава по-голяма печалба само от милион от населението на Индия и други свои колонии, отколкото от британските работници. В някои страни това осигурява материалната и икономическа основа за прокарването сред пролетариата на колониален шовинизъм. Според Ленин обаче, това може да бъде само временно явление. Но злото трябва все пак да бъде ясно осъзнато, а причините за неговото съществуване – разбрани, за да могат те да обединят пролетариата от всички страни в борба срещу подобен опортюнизъм. „А тази борба задължително трябва да завърши с победа, тъй като „привилегированите“ народи са намаляваща фракция в капиталистическите държави.“Пулбикувано във вестник Пролетариат №17, В.И.Ленин, „Събрани съчинения“, том 13, стр. 75-81
Пролетарският интернационализъм е може би най-добре изразен в подкрепената от Ленин и Роза Люксембург резолюция, според която:
„Войните между капиталистическите държави, по правило, са резултат от тяхното съревноваване за участие на световния пазар, тъй като всяка държава опитва не само да осигури съществуващите пазари, но и да завладее нови. За тази цел, важна роля играе подчиняването на чужди народи и държави. Тези войни са също така резултат и от непрестанната надпревара за въоръжаване от страна на милитаризма – един от главните инструменти на управление на буржоазията, както и от икономическото и политическо подчинение на работническата класа.“
„Войните биват подпомагани от националните предразсъдъци, които са системно култивирани сред цивилизованите народи в интерес на управляващите класи, с цел отвличане на вниманието на пролетарските маси от собствените им класови задължения за международна солидарност.“
„ Войните, следователно, са част от същността на капитализма, те ще престанат едва, когато капиталистическата система бъде премахната или, когато огромният брой човешки жертви и финансови загуби от средства, вложени във военната техника, накарат народите да отхвърлят тази система.“
Резолюцията заключава, че: „Ако има заплаха от избухване на война, то е задължение на работническата класа и на парламентарните представители на съответните страни, с подкрепата на координираната дейност на Международното социалистическо бюро, да положат усилия за предотвратяване на избухването на войната с помощта на средства, които считат за най-ефективни, и които естествено варират, в зависимост от степента на изостряне на класовата борба и на общата политическа ситуация.“
„В случай, че войната така или иначе трябва да избухне, техен дълг е да се намесят в подкрепа на нейното бързо прекратяване, използвайки всички свои правомощия за овладяване на икономическата и политическата криза, създадена от войната, както и да събудята масите, посредством което да се ускори падането на управлението на капиталистическата класа“International Socialist Congress at Stuttgart, August 18-24, 1907 Vorwärts Publishers, Berlin, 1907, pp. 64-66
В действителност, Роза Люксембург и Ленин интерпретират различно националния въпрос. Ленин и болшевиките се противопоставят на империализма и шовинизма, настоявайки за политика на национално самоопределение, включваща и правото на потиснатите народи да се отцепят от Русия. Те вярват, че това би спомогнало за създаването на условия за единство между работниците, както в потиснатите, така и в потисническите народи. Ленин твърди, че: „Буржоазният национализъм на всяка една потисната нация има общодемократична същност, която е насочена срещу потисничеството и именно тази същност ние подкрепяме безусловно“Lenin, The Right of Nations to Self-Determination
Роза Люксембург, от своя страна счита, че естеството на Русия се е променило от времето на Маркс. Тя смята, че страната е бързоразвиваща се капиталистическа нация, а полската буржоазия има интереси, свързани с руския капитализъм. Този факт би отворил възможността за класов съюз между полската и руската работническа класа.