Българското управление във Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944) се отнася за управлението на новоприсъединените области към Царство България по време на участието на страната във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. С едностранно анексираните територии, България придобива 39 756,6 km2 както следва: Западни покрайнини – 2968 km2, Македония – 23807 km2, Беломорска Тракия – 12363 km2, остров Тасос – 443 km2 и остров Самотраки – 184 km2 и общата площ на държавата става 150 668,1 km2.Deutscher Schulatlas herausgegeben von der Reichsstelle fur das Schul- und Unterrichtsschrifttum Berlin, 1942, р.15Генчев Н., Външната политика на България (1938 – 1941), С.1998

1941 година Овладяване на Вардарска Македония

Между 6 – 17 април 1941 година Германската Империя и Кралство Италия нападат и окупират Кралство Югославия. Още на 8 април в Галички хан в Скопие бивши дейци на ВМРО обмислят обявяването на Независима Македония под немски протекторат. На 9 април от София в Скопие пристигат Стефан Стефанов и Васил Хаджикимов, които организират Българския централен акционен комитет на 13 април. Състав от 32-ма души избира за кмет на Скопие Спиро Китанчев, отстранява сръбския митрополит Йосиф на града, предаванията на Радио „Скопие“ започват да се водят на български език. На 19 април Пета българска армия влиза в областта спрямо решенията на Временните директиви за подялба на Югославия от 3 април. В областта е формирана Пета армейска област, в която влизат 15 и 17 пехотни дивизии и други военни части. Начело на армейската област е назначен генерал Никола Михов. Числеността на военните части на областта до 1943 е 22 000 войника и офицера, а след това достига до 32 000 души. Военните части се попълват най-вече от македонски българи от областта. На 1 октомври 1941 година в Скопие е създаден военнополеви съд, отделно там в Битоля, Прилеп, Струмица и Велес са създадени областни съдилища, а в останалите градове околийски съдилища.

Овладяване на Поморавието

Българските войски навлизат в Югославия на 19 април, като анексират Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор. Освен в пряко присъединените към България райони на Пиротско и Вранско, германците, по-късно изискват България да дислоцира войски във вътрешността на Сърбия. Така на 7 януари 1942 г. българските войски навлизат дълбоко в Шумадия. Контролираното пространство включва следните територии западно от българската граница: северно от Голак планина, източно от река Ибър, вкл. гр. Кралево и Крагуевац, както и териториите южно от гр. Лапово. През юли 1943 г. окупационната зона е разширена значително до подстъпите на Белград.

Овладяване на Беломорието На 6 април Германия започва настъпление в Гърция, която е разбита и окупирана до 30 април. На 13 април Адолф Хитлер издава директива No. 27, която предвижда бъдещата окупация на Гърция. На 20 април 1941 година Втора българска армия влиза в Беломорието в Източна Егейска Македония и Западна Тракия. Тя заема почти цялата територия между реките Струма и Марица с изключение на тясна демилитаризирана зона по границата с Турция на запад от Марица. Зоната е под германски контрол, и цели тя да бъде предадена на Турция, в случай че последната се присъедини към Оста. На запад от Струма, включително в стратегически важния град Солун се установяват немски окупационни части. Немски войски влизат в град Лерин (Флорина), въпреки че Фашистка Италия и България си го оспорват.Richter, Heinz A. (1998) (in Greek). Greece in World War II (translated from the German original by Kostas Sarropoulos). Athens: Govostis. ISBN 960-270-789-5., стр.616 – 617 След излизането на Италия от войната на 7-а пехотна рилска дивизия е заповядано да заеме Солунската област, да организира отбраната на Беломорския бряг от фар Епаноми (на Халкидическия полуостров, на 25 km южно от Солун) до устието на р. Струма което става на 5 юли 1943 г.,Йончев, Д. България и Беломорието октомври 1940 – 9 септември 1944 г., Военнополитически аспекти така българските части заемат и централните части на Егейска Македония със Солунско (без самия град и Халкидическия полуостров). Областни граждански управители на Беломорската област на Царство България са: Илия Кожухаров (от 12.V.1941 – 20. Х.1941), о.з. ген. м-р Христо Герджиков (20. Х.1941 – ок. 20.I.1942),Димитър Йончев, България и Беломорието (октомври 1940 – 9 септември 1944 г.), Военнополитически аспекти.Окръжно № 210 на областния управител на Беломорска област Ксанти, 10 януари 1942 г. ЦДА, ф. 662К, оп. 1, а.е. 30, л. 27‒27 д-р Стефан Клечков (ок.20.I.1942 – 18.IX.1944).

Договори и спогодби Между 21 – 22 април се състои конференция във Виена между Йоахим фон Рибентроп и граф Галеацо Чано, на която е определена демаркационната линия между България и италианския протекторат Албания. Италианската окупационна зона включва градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево, общо 4314 km2 с 232 000 души, а на България са дадени Охрид и Ресен. На 10 юли избухва спор между България и Италия за мината край Люботрън, като след намесата на Германия мината остава в България. На 12 август 1941 година демаркационната линия между България и Албания претърпява малка промяна, като България получава Пещани.

На 24 април 1941 година България и Германия тайно сключват спогодбата Клодиус-Попов, която дава неограничено право на Германия да експлоатира природните суровини в новозавладените земи, а България се наема да плаща разходите на германските военни съоръжения, да изплаща финансовите задължения на Югославия към Германия и да завежда администрацията в присъединените земи. Чрез спогодбата на България са наложени редица властови ограничения в присъединените земи.

Присъединяването към България на Вардарска Македония, Беломорието и Поморавието не е санкционирано от специален акт на българския парламент. На 14 май 1941 г. Народното събрание се събира на заседание, на което при демонстративното отсъствие на пълномощните министри фон Рихтхофен и граф Маджистрати, министър-председателят Филов произнася реч в която обявява за присъединени Новоосвободените земи. Тази анексия не е призната официално нито от Италия, нито от Германия. Въпреки това през войната България се опитва да представи това като свършен факт. Докато присъединяването на Добруджа става с международен договор, който влиза в сила, то териториалните промени през 1941 г. са оставени за окончателно решаване след войната.

Общо територията на България нараства с 39 756 km2, а населението с 1 875 904 души, като от Македония това са 23 807 km2 и 1 061 338 души.Янев, Иван. Македония и българо-италианските отношения 1941 – 1943 г.

Административна уредба

България въвежда българско законодателство и утвърждава три административни центъра – Битоля, Скопие и Ксанти. Възстановяват се епархиите на Българската екзархия и българските училища. Правителството предприема действия за подпомагане на завръщането на бежанците от Македония и Тракия в родните им места. Във Вардарска Македония в района на Скопска област влизат 15 околии: Скопска, Беровска, Бояновска, Велешка, Вранска, Качанишка, Кочанска, Кривопаланска, Кумановска, Кратовска, Радовишка, Струмишка, Светиниколска, Сурдулишка и Щипска. От август 1941 г. са присъединени още 3 околии – Гевгелийска, Кавадарска и Неготинска. Населението на областта има следния етнически състав:Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 16,17 Българи – 443 933 Сърби – 152 521 Албанци – 106 521 Евреи – 3791 Други – 25 206

В областта има 141 общини с 1458 населени места в това число градове, села и махали.

В Битолска област влизат следните околии: Битолска, Бродска, Охридска, Прилепска, Ресенска и Крушевска. Към 8 март 1942 година според доклад населението в областта има следния етнически състав:

Българи – 80 % Турци, цигани, гърци, куцовласи, албанци и малко сърби – 20 %

В двете области е изградена и полицейска администрация три градски управление в Битоля, Скопие и Прилеп и 21 околийски управления. В областните градове Битоля и Скопие допълнително са създадени и областни полицейски коменданства. Общия числен състав на полицията е 4797 полицая. Към областните и околийските управления има придадени отдели на Държавна сигурност.

Реорганизация на стопанския, културния и духовния живот

За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си отДимо Казасов, Бурни години 1918 – 1944, „Народен печат“ София 1949, стр.691 8,46 милиарда лева в 1940 г. на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941 – 44 г.Нинел Кьосева, Историята на една еврейска банка в България, НБУ София 2002 г., стр.3 С тези десетки милиарди на българския народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области – построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, железопътни линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о. Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление. Само за 1941 година са залесени 500 декара при 650 декара за цялото сръбско управление между 1918 – 1941 година. За укрепване на пороищата в Битолско за 1942 година са предвидени 82 128 000 лева, предвидено е построяване на 84 km нови горски пътища и ремонт на 70 km съществуващи горски пътища.