Концепцията за външна политика на Русия е система от възгледи, относно съдържанието, принципите и основните направления във външнополитическата дейност на Русия.

Настоящата Концепция е одобрена от президента на Русия на 28 юли 2000, като в основата ѝ стои Конституцията на Русия, федералните закони, общопризнатите принципи и норми на международното право и международните договори на Русия, както и „Конвенцията за национална сигурност“ и „Военната доктрина“ на Русия.

Международните отношения в началото на 21 век изискват преразглеждането и преусмислянето на цялостната ситуация около Русия и външнополитическите ѝ приоритети, като се вземе предвид нарастващата роля на страната в международните отношения. Позицията на страната на международната сцена е укрепнала, но съществуват и негативни тенденции в някои направления.

В съответствие с основните приоритети на националната сигурност, а именно – защита на отделните граждани, обществото и държавата, главните външнополитически усилия са съсредоточени към постигането на следните 8 основни цели:

Гарантиране на националната сигурност, суверенитета и териториалната цялост на страната, ориентирана към напредък в политически, икономически и интелектуален аспект, за установяването на Русия като най-влиятелен световен център. Модернизирането на Русия – ориентирано най-вече към укрепване на основния конституционен строй – установяването на правова държава, демократични институции, реализация на човешките права и свободи, както и в икономически аспект – по-високо ниво на развитие, което да гарантира и повишаването на жизнения стандарт на населението. Влияние върху световните процеси с цел установяване на демократичен и справедлив световен ред, базиран върху международното право, и колективно и равноправно взимане на решения от страните членки на ООН, като ключова организация регулираща световните международни отношения. Поддържане на добри добросъседски отношения със съседните държави за предотвратяване и намаляване на напрежението в кофликтните центрове в прилежащите на Русия региони, както и в други части на света. Създаването на нова система за двустранните и многостранни дипломатически отношения, с цел стабилизиране на международното положение на страната. Всестранна защита на правата и интересите на руските граждани, както в страната, така и в чужбина. Утвърждаването на Русия в света като демократична държава, със социално ориентирана пазарна икономика и независима външна политика. Популяризиране и поддържане на руския език и култура, който допринася за културно цивилизационното многообразие в световен мащаб.

Съвременния свят и външната политика на Русия Съвременният свят със своята динамика сериозно застрашава интересите на Русия и нейните граждани. Новата Русия отстоява твърдо националните си интереси и придобива пълноценна роля в световните дела. В тези условия външната политика представлява един от основните инструменти за постепенно развитие на страната, осигурявайки нейната конкурентоспособност в глобализирания свят.

Като постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН и на други регионални и международни организации, Русия оказва сериозно влияние върху формирането на новата архитектура на международните отношения.

Трансформацията на международните отношения позволява приключването на идеологическата конфронтация и постепенно преодоляване на наследството от Студената война и свързаните с нея стереотипи и предразсъдъци, което води до укрепване на международната позиция на Русия, както и възможност за разширено сътрудничество на международната сцена.

Съвременните предизвикателства и заплахи имат трансграничен характер, който изисква по-различен подход – ролята на мрежовата дипломация, основан върху гъвкавите форми на участие в многостранни структури, за колективно търсене на решение на общия проблем. На преден план в международната политика, наред с военната мощ, навлизат икономическите, научно-технологични, екологични и демографски фактори. Нивото на защитеност на личността, обществото и държавата набира все по-голяма важност – духовното и интелектуално развитие на населението, повишаването на благосъстоянието му, научния и производствен ресурс, подобряването на образованието и други.

Икономическата зависимост между народите се превръща в основен фактор за международната стабилност, което създава предпоставки за устойчива на кризи система.

Новите предизвикателства и заплахи за съвременните държави (международен тероризъм, организирана престъпност, нелегален трафик на оръжия и наркотици, екологични кризи и др.) носят глобален характер и изискват солидарността и адекватния отговор на цялата международна общност, за да бъдат преодолени. За целта международната общност трябва да изработи балансирана стратегия за решаване на тези проблеми, изхождайки от глобалния им характер – взаимносвързания проблем за сигурността, социално-икономическото развитие, както и за защитата на правата на човека.

Съществуват противоречиви тенденции, които определят състоянието на международните отношения, основавайки се на предходни периоди на развитие – на блоковото противопоставяне, „Студената война“ и нейните последствия. Съвременната глобална концепция за началото на новата история привобива цивилизовано измерение, което определя условия на конкурентност между различните ценностни ориентации и модели на развитие в рамките на демокрацията и пазарната икономика. Все по-голямо влияние върху разрешаването на биополярните конфликти оказва културно цивилизационното многообразие на съвременния свят. Огромно влияние за формирането на съвременната система на международните отношения оказват регионалните фактори и в частност техният морален аспект. За справяне с този проблем в съвременната историческа епоха е нужен открит и честен диалог, в хода на който да бъдат обсъдени стоящите пред човечеството проблеми. Необходимо е подсигуряването на условия за професионална работа на учени по откриване на историческата истина, за да не се допуска историческа тема да се превърне в политически инструмент.

Ролята на ООН в междуцивилизационния диалог трябва да бъде по-сериозна, за избягване на конфликти, породени от използването на стратегия за едностранно действие, което води до дестабилизиране на международните отношения, задълбочава междуправителствените противоречия и създава опасност за безопасността на други държави. В устава на ООН и Съвета за сигурност са приети принудителни мерки за въоръжените сили, които не позволяват дълбоки социално-икономически, междуетнически и други противоречия, за гарантиране на стабилността на съвременния свят.

Русия ще продължава работата си към укрепване на многостранното участие в световните дела, чрез формирането на такава архитектура на международните отношения, която да се основава върху международните обществени принципи и гарантирането на безопасността.

Интересите на Русия са свързани с други световни тенденции, сред които: Глобализацията на световната икономика. Нарастващата роля на многостранната дипломация и необходимостта от повишен контрол на световното развитие. Нарастването на икономическия потенциал на новия централен глобален ръст, вследствие либерализацията на световния пазар, създава предпоставка за по-нататъчно развитие на полицентричен ред в тези страни и региони. Интеграционните обединения и тяхната роля в световната икономика; съществени фактори са регионалната и субрегионалната безопасност, както и омиротворяването (Обществото на независимите държави, Евроатлантическия и Азиатско-Тихоокеанския региони, Африка и Латинска Америка). Опитите за намаляване на ролята на суверенните държави, провокирани от сепаратизма, етнонационалния и религиозен сепаратизъм и военнополитическото съперничество на регионалните държави, води до разделението на държавите в категории с различен брой права и поражда опасността от подкопаване на основите на международното право, както и създава предпоставка за вмешателство във вътрешните работи на суверенни държави. Русия се застъпва за общопризнатите норми на международното право, тяхното разбиране и прилагане.

Русия декларира провеждането на продиктувана от нейните национални интереси отворена прагматична и предсказуема външна политика. В сферата на международното сътрудничество страната се основава на равноправието и взаимното уважение на интересите и изгодите.

Важен фактор е укрепналото институционално гражданско общество и държавната подкрепа към неправителствени организации в обезпечение на руските външнополитически интереси. Отличителен белег на руската външна политика е балансираността и разнопосочността, което обуславя геополитическото положение на страната като голяма евразийска държава.

Русия е със статут на една от водещите световни сили, постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН. Интересите ѝ са продиктувани от условията на съвременния свят и необходимостта за активно насърчаване за разрешаване на проблемите, поставени на дневен ред пред страните на международната политическа сцена. Русия осъзнава своята роля за опазването на мира и световната безопасност, както на регионално така и на глобално ниво, и е готова за съвместни действия със заинтересованите държави с цел разрешаване на общ проблем. Русия декларира също и готовността си да действа еднолично, за да защити интересите си при необходимост или при невъзможност за съвместни действия, като дори да действа самостоятелно, то ще бъде основавайки се на международното право.

Русия не би позволила да бъде въвлечена в конфронтация или да започне нова надпревара във въоръжението.

Приоритети на Руската федерация при решаване на проблеми 1. Формиране на нов световен ред:

Главният инструмент на външната политика на Русия е многостранната дипломация. Според Русия, центърът за регулиране на международните отношения и координацията на световната политика в XXI век трябва да остане ООН. Русия поддържа усилията по укрепване на нейната централна и координираща роля. Това предполага:

безпрекословно спазване на целите и принципите, фиксирани в устава на ООН;

рационално реформиране на ООН с цел нейната адаптация към изменящите се политически и икономически реалности в света.

повишаване на ефективността на дейността на Съвета за сигурност към ООН, носещ главната отговорност за поддържане на световния мир и безопасност.

Русия ще увеличава взаимодействие в такива формати като „Г8“, „стратегически триъгълник“ (Русия, Индия, Китай), БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Америка).

2. Върховенството на правото в международните отношения:

За спазването на международното право Русия възнамерява:

да осигурява спазването на международните задължения от участниците в международните отношения, както пред Русия, така и пред останалите страни;

да противодейства на опитите на отделните държави или групи от държави да подлагат на ревизии общопризнатите норми на международното право, отразени в универсалните документи – Устава на ООН, Декларация за принципите на международното право, касаещи се до дружеските отношения и сътрудничеството между държавите в съответствие с Устава на ООН, от 1970 г.;

да съдейства за прогресивното развитие на международното право, преди всичко осъществявано под егидата на ООН, достигането на универсално участие в международните договори на ООН, тяхното еднообразно тълкуване и използване;

да се работи в направление за укрепването на международноправовите основи на сътрудничество в рамките на ОНД;

да работи към приключване на международноправово оформяне на държавните граници на Руската федерация, а също и границите на морските пространства, по отношения на които тя осъществява суверенни права и юрисдикция.

3. Укрепване на международната сигурност:

Русия работи за укрепване на стратегическата и регионална стабилност, за тази цел Руската федерация: