Островите Кук () са владение на Нова Зеландия и се намират в централната част на Тихия океан. Обединяват 6 острова и 9 атола, разпределени в 2 островни групи – Северни и Южни Кукови о-ви, разположени на площ от 850 000 морски мили (2,2 млн. кв. км).

География Разположение, острови Островите Кук се намират в южната част на Тихия океан, североизточно от Нова Зеландия, между Американска Самоа на запад и Френска Полинезия на изток. Състоят се от 2 групи острови – Северни Кукови острови (6 атола) с площ 22,3 km², и Южни Кукови острови (3 атола и 6 острова) с площ 214,3 km², разположени на 2 200 000 km² (виж таблицата по-долу).«Океания, Москва, 1982 г.» – Кука острова, стр. 316.

Релеф Северната група представляват ниски коралови острови, а южната група е с вулканичен произход и има нископланински и хълмист релеф. Главният остров Раротонга е изграден от вулканични скали и в централната му част се издига пик Те Манга (701,5 m). Възвишенията на островите постепенно преминават в малки и тесни, но плодородни крайбрежни равнини. Атолите в северната група са изградени от кръгообразно разположени миниатюрни островчета и рифове, обграждащи вътрешна лагуна.

Климат, води Климатът на островите е горещ и влажен, като господстващите ветрове са югоизточните пасати. Прохладният период продължава от май до октомври, със средна юлска температура 22°С и тогава е сезона на тропическите циклони. Най-горещия месец е януари със средна температура 26°С. Годишната сума на валежите, особено на някои острови от южната група достига до 2100 mm, докато северните острови получават значително по-малко валежи. Максимумът на валежите е от декември до март. Планинските острови са покрити с гъста мрежа от ручеи и потоци, а на ниските атоли няма повърхностно течащи води и жителите на атолите са принудени да съхраняват падналата дъждовна вода в специални резервоари.

Почви, растителност почвите на атолите са бедни, а на вулканичните острови – много плодородни. Болшинството от островите са покрити с пищна тропическа растителност, съставена от много палми, фикуси и други растения, характерни за тропичния пояс. Два сухоземни екорегиона се намират на територията на островите: централно полинезийските тропически влажни гори и тропическите влажни гори на островите Кук.

Административно деление

6-те острова и 9-те атола представляват всеки един самостоятелна административна единица.

СЕВЕРНИ КУКОВИ ОСТРОВИ

Име на остров/атол (алтернативно название), (английско название) Площ км2 Население (2006 г.) Координати Откривател (дата и година на откриване) атол Манихики (Хъмфри) (Manihiki, Humphrey) 5,4 351 капитан Патриксън (13 октомври 1822) атол Насау (Те Нуку о Нгалеву, Нгаонгао, Адел, Лайдра, Рейнджър) (Te Nuku o Ngalewu, Ngaongao, Adele, Lydra, Ranger) 1,3 71 Джордж Рул (1828) атол Пукапука (Те Улу о те вату, Сан Бернардо, Дейнджър) (Pukapuka, Te Ulu o te watu, San Bernardo, Danger) 1,3 507 Алваро де Менданя де Нейра (20 август 1595),Джон Байрон (21 юни 1765, вторично) атол Ракаханга (Тапуахуа, Александър, Реирсън, Литъл Гангс, Френсис, Принцеса Мариан, Аликонга) (Tapuahua, Rakahanga, Reirson, Little Ganges, Francis, Princess Marianne, Alliconga) 4,1 141 Педро Фернандес де Кирос (1 март 1606),Фадей Белингсхаузен (15 август 1820, вторично) атол Суворов (Suvorov, Sowarrow) 0,4 необитаем Михаил Лазарев (7 септември 1814) атол Тонгарева (Мангаронгаро, Пенрин, Бенет) (Tongareva, Mangarongaro, Penrhyn, Bemmett) 9,8 251 Уилям Север (8 август 1788)

ЮЖНИ КУКОВИ ОСТРОВИ

Име на остров/атол (алтернативно название), (английско название) Площ км2 Население (2006 г.) Координати Откривател (дата и година на откриване) атол Аитутаки (Мангари) (Aitutaki, Mangari) 18,3 2194 Уилям Блай (11 април 1789) остров Атиу (Енуаману) (Atiu, Enuamanu) 26,9 572 Джеймс Кук (1 април 1777) остров Мангаиа (Ауау Енуа) (Mangaia, Auau Enua) 51,8 654 Джеймс Кук (29 март 1777) атол Мануае (Харви, Сандвич) (Manuae, Hervey, Sandwich) 6,2 необитаем Джеймс Кук (22 септември 1773) остров Мауке (Акатокаманава) (Mauke, Akatokamanava) 18,4 393 Джон Дибс и Джон Уилямс (23 юли 1823) остров Митиаро (Mitiaro) 22,3 219 Джон Дибс и Джон Уилямс (20 юни 1823) атол Палмерстън (Palmerston) 2,1 63 Джеймс Кук (16 юни 1774) остров Раротонга (Rarotonga) 67,1 14 153 Флечър Кристиан (1788) остров Такутеа (Takutea) 1.2 необитаем Джеймс Кук (1 април 1777) История

Според неокончателни археологически данни островите са заселени около V в. с преселници от Таити и Самоа. Северната група острови са открити от испанския мореплавател Алваро де Менданя де Нейра на 20 август 1595 г., а Южната група – на 22 септември 1773 г. от капитан Джеймс Кук. През 1888 г. Великобритания обявява архипелага за свой протекторат.

През 1901 г. островите минават под управлението на Нова Зеландия, а през 1965 г. получават право на самоуправляваща се територия. Проблемите на Островите Кук са свързани с емигрирането на квалифицираните работници в Нова Зеландия, както и с държавния дефицит.

В края на 1990-те години на остров Мауке като островен лекар работи българинът Асен Цанев, който е почитан от местното население.

Държавно устройство

Островите Кук са самоуправляваща се територия, свободно присъединила се към Нова Зеландия. Жителите на островите имат новозеландско поданство. Глава на страната е кралят на Великобритания, със свой представител. Представител на правителството на Нова Зеландия е върховният комисар.

Законодателната власт е представена от законодателното събрание, състоящо се от 25 депутати, избирани за 5 г., и министерски съвет начело с министър-председател. Към Законодателното събрание има съвещателен орган – Палата на вождовете, състояща се от 15 членове. Въоръжени сили няма.

Стопанство

Основа на стопанството на островите Кук е туризмът, в който са заети близо 3/4 от работоспособното население. Годишно островите се посещават от 83 хил. туристи.

Основни отглеждани селскостопански култури са тропически плодове и кокосови орехи. Отглеждат се и изкуствени бисери. Промишлеността е представена от 2 шивашки предприятия, пивоварен завод и предприятия за преработка на плодове и копра. От особено голямо значение за брутния вътрешен продукт на страната са продажбата на пощенски марки и монети.

В административния център Аваруа и има голямо пристанище и международно летище. На островите има изградени 190 км шосета, от които 35 км са асфалтирани. Няма железопътни линии. Съотношението между селското стопанство, промишлеността и обслужването е 18:9:73.

Население и култура

Население – 19 700 жители (2007). Гъстота – 83,2 жители на км2. Естествен прираст – 21. Градско население – 63%. Религиозен състав – християни 99,2% (протестанти 87,6%, католици 12,4%), други 0,8%. Етнически състав – полинезийци от островите Кук – 91,3%, пукапуканци – 5,6%, европейци – 2,2%, палмерстънци – 0,6%, други – 0,3%. Официален език – английски. Използват се и полинезийски езици. Азбука – латиница. Неграмотни – 19%. Административен център – гр. Аваруа (13,2 хил. жители).

В Нова Зеландия живеят около 50 хил. жители на Островите Кук. На остров Раротонга живее 73,8% от населението на страната, а на Северните острови – едва 6,3%.

Източници