Отношения между България и Русия

Българо-руските отношения са двустранните отношения между европейските държави България и Русия.

С корени в Средновековието, връзките между двете държави се развиват активно след Освобождението на България през 1878 година, за което Русия изиграва основна роля. През следващите десетилетия те преминават през динамични промени – от остра криза в края на XIX век, през сближаване в първите години на XX век, прекъсване на отношенията през Първата световна война и голяма част от Междувоенния период, съветска окупация на България и превръщането ѝ в съветски сателит след Втората световна война, до критикувано от Русия присъединяване на България към НАТО в началото на XXI век.

Двете страни поддържат пълни дипломатически отношения. България има свое посолство в Москва и консулства в Санкт Петербург, Новосибирск и Екатеринбург, а Русия – посолство в София и консулства във Варна и Русе. Към април 2023 година посланик на България в Москва е Атанас Кръстин,Русия, Москва, Посолство на Република България а посланик на Русия в София е Елеонора Митрофанова.Биография

Политически отношения

В съвременните двустранни отношения основна роля играе започнатата от Русия Руско-украинска война. След самото начало на войната през 2014 година тя предизвиква вътрешни разногласия в България. Докато крайната десница и бившият президент Георги Първанов подкрепят руското нашествие, действащият президент Росен Плевнелиев и основните министри в правителството напълно се солидаризират с реакцията на Запада срещу войната. В същото време министър-председателят Бойко Борисов се обявява за активизиране на сътрудничеството с Русия в енергетиката, обвинявайки Европейския съюз за финансови щети от спирането на проекта за газопровода „Южен поток“. През 2016 година с подкрепата на опозиционната и традиционно свързана с Русия Българска социалистическа партия (БСП) за президент е избран открито проруският кандидат Румен Радев. Преди предсрочните парламентарни избори през март 2017 година Радев, БСП и управляващата партия ГЕРБ вече спорят кой има най-неконфронтационна позиция спрямо Русия.

В края на юни 2022 г. МВнР уведомява руския посланик Митрофанова за решението на българската държава да изгони 70 посолствени служители, в чийто състав влизат дипломати и други служители. За първите са получени данни от българските разузнавателни служби, че извършват дейности, несъвместими с Виеската конвенция, а вторите са изгонени във връзка с търсенето на съпоставима численост на посолствените служители.Към този момент руските служители в София, Русе и Варна надвишават многократно българските в Москва и Екатеринбург.

След навлизането си на 09.09.1944 г. и по време на престоя си съветските войски успяват да изземат и да отнесат големи обеми от държавния архив и частни архиви, сред които архивите на три министерства (Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи), архивът на царската канцелария и лични архиви на български политици. През септември 2021 г. ЕП гласува резолюция, която включва и призив към Руската федерация да върне незаконно придобитата документация. Тази резолюция не получава подкрепата на българските евродепутати, излъчени от БСП – наследницата на БКП.mediapool.bg (2021). Евродепутатите от БСП гласуваха против резолюция за нова стратегия към Русия. София, 16 септември.

Икономически отношения

Русия е един от традиционните и най-важни външноикономически партньори на България, най-вече по отношение на вноса. След присъединяването на България към Европейския съюз отношенията между двете страни получават ново, още по-динамично развитие. Потвърждение за това е регистрираният прираст през 2007 г. спрямо 2006 г. на българския износ за Русия с 96%, на руските инвестиции в България със 73,8%, на потока на туристи от Русия с 14%, както и подписаните споразумения по трите енергийни проекта за АЕЦ „Белене“, газопровода „Южен поток“ и нефтопровода „Бургас-Александруполис“.

През 2009 г. на Руската федерация се падат 8,7% от външнотърговския стокообмен на България, в т.ч. 2,5% от износа и 13,1% от вноса. Средно за периода 2000 – 2008 г. се наблюдава, че от България за Русия изнасят 640 фирми, от които 41 правят 75% от износа, а в България от Русия внасят 844 фирми, от които 2 правят 75% от вноса (заради енергоресурсите). България заема около 1% от външнотърговския стокообмен на Русия, тоест от гледна точка на руското стопанство България е незначителен партньор.

Търговско салдо: стокообмен на Република България с Руската федерация (в млн. щ. д.) Години Стокообмен Износ за Русия Внос от Русия Салдо за България 2004 1943,4 124,8 1818,6 -1693,8 2005 3002  152,6 2849,4 -2696,8 2006 4168,5 228,4 3940,1 -3711,7 2007 4159,3 446,3 3713  -3266,7 2008 5983,4 614,4 5369  -4754,6 2009 3445,9 415,8 3030,1 -2614,3 2010 4735,3 584,7 4150,6 -3565,9 2011 6465,8 930,9 5734,9 -5004,0VI 2012 3707,2 340,7 3366,5 -3025,8

Основен проблем в икономическите отношения с Русия е значителният размер на отрицателното за България търговско салдо, което представлява изтичане на парични средства от България по посока на Русия.БНБ и НСИ

Общият размер на преките руски инвестиции за периода 1996 – 2009 е 1 млрд. 125 млн. и 400 хил. евро. Русия заема важно място сред инвеститорите в България. Голяма част от инвестициите на Руската федерация в България, осъществени през 1999, се дължат главно на приватизацията на „Нефтохим“ Бургас от руската фирма „Лукойл“. През периода 2005 – 2008 се наблюдава непрекъснат ръст на руските инвестиции.

Руската федерация се очертава като един от основните външнотърговски партньори на Република България. През 2011 г. на Русия се падат 10,7% от външнотърговския стокообмен на България (2-ро място), в т.ч. 2,6% от износа (10-о място) и 17,7% от вноса (1-во място). България заема около 1% от външнотърговския стокообмен на Русия.

В периода 2006 – 2012 г. най-голям е износът при група стоки: медикаменти, части за автомобили и кари, арматурни артикули, гроздови вина, нефтени масла, електрически акумулатори, санитарна арматура от керамика и др. Над 90% от вноса се формира от минерални продукти и горива, а останалата част се състои от суровини, материали и изделия на машиностроенето.

Средно за периода 2000 – 2012 г. се наблюдава: От България за Русия изнасят 640 фирми, от които 41 правят 75% от износа; В България от Русия внасят 844 фирми, от които 2 правят 75% от вноса (заради енергоресурсите).

През първото полугодие на 2012 г. взаимният стокообмен се е увеличил с 19,3%, като износът се е увеличил с 2,9%, а вносът – с 21,2% Като последица от световната финансова и икономическа криза инвестициите през 2009 и 2011 г. са относително по-малки в сравнение с предишните две години.

Инвестиции През 2008 се наблюдава ръст на инвестициите с 22,3%. По информация на Българската агенция за инвестиции, през последните години от Руската федерация по-голямата част направените инвестиции са в следните области: сделки с недвижими имоти,Около 300 000 руснаци притежават недвижими имоти в България. Източник: Deutsche Welle (BG), Какво търсят руснаците в България, 8 юни 2014 г. строителство, хотели и ресторанти, търговия и ремонти. Броят на българските фирми с руско участие от 5% до 100% от капитала е 4652 (2-ро място след Турция). Във връзка със световната финансова и икономическа криза и снижените темпове на икономическо развитие обемите на двустранната търговия значително са се съкратили.

Най-големите фактически руски инвестиции са в търговските дружества „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД (производство на нефтопродукти) и „Лукойл България“ ЕООДЕдноличен собственик на капитала към 10 юли 2016 г. е „Лукойл Юръп Холдингс“ ООД, базирано в Амстердам, Холандия. Справката е от Търговския регистър. (търговия с нефтопродукти). Решенията за тези инвестиции се вземат в централата на Лукойл в Русия, но формално преводите на финансови средства се извършват от филиали в няколко европейски страни (Холандия, Австрия, Швейцария) и БНБ не ги калкулира към инвестициите от Русия.

Големите предприятия, в които има руско участие, са: „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл България“ ЕООД, „Булгартабак Холдинг Груп“ АД,През 2011 г. ОАО „Банк ВТБ“, втората по големина банка в Русия, придобива мажоритарен дял в „Булгартабак“, след като единственият кандидат е предложил да плати €100,1 милиона ($145 000 000) за 80% дял. БТК, фалиралата банка КТБ.

Газопровод „Турски поток“

Първоначално е наречен „Южен поток“ и се строи до България. Целта е да се използва държавата като газов хъб на Балканите и да снабдява Европа с газ. През 2014 година ЕК стартира наказателна процедура с искане България да спре дострояването на проекта.

Турция, която е независима от ЕК, поема инициативата и така „Южен поток“ става „Турски поток“.

Малко след направеното изявление на Путин от Анкара, че проектът „Южен поток“ няма да се случи и ще бъде заменен от станалия по-късно известен като „Турски поток“ газопровод, Борисов публично оповестява идеята си при Варна да се изгради газоворазпределителен център за Югоизточна Европа и ЕС. Българското правителство е отправило официално питане към Европейската комисия за това дали проектът отговаря на европейското законодателство.

Култура и образование

В сферата на науката, културата и образованието основен документ е Спогодбата за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 1993. На нейна основа се подписват междуправителствени програми за сътрудничество. В Москва функционира Български културен институт, а в София – Руски културно-информационен център.

В България през 2003 година бе създадена национална мрежа на базовите училища, в които се изучава руски език. След известен период на спад интересът към руския език в България нарасна и той заема мястото на втори най-изучаван чужд език.

Чрез междуправителствената спогодба за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката и тригодишните програми за нейното изпълнение българската и руската държава създават солидна база за поддържане и развитие на отношенията в трите области. На 18 януари 2008 в София вицепремиерът и министър на външните работи на България Ивайло Калфин и министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров подписаха програма, обхваща периода 2008 – 2010.

През последните години руско-българските взаимоотношения се характеризират с устойчива позитивна динамика. Проблемите в българо-руските отношения са обусловени не толкова от обективно несъвпадение на интересите, колкото от превратни възприятия за мястото и целите им в променящата се международна система. Съответно вариантите за развитие на българо-руските отношения през новия 21 век са многобройни. При развитието на двустранните отношения трябва да се вземат предвид новите тенденции в международната сфера и на базата на това двете страни да приспособят външната си политика към тях, за да постигнат едно рационално и взаимноизгодно сътрудничество.

Отношения в неправителствения сектор С основна мисия да развива отношенията между славянските народи, Фондация „Славяни“ си партнира с различни организации и е организатор на редица събития; инициатор на различни споразумения и медиатор в отношенията на неправителствено ниво. Към момента, фондацията си партнира успешно с:

Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД; Дипломатическа академия при Министерството на външните работи на Руската Федерация; РОССОТРУДНИЧЕСТВО; Държавна академия за славянски култури, Москва, Русия; Международна асоциация на преподавателите по руски език и литература (МАПРЯЛ); Фонд „Русский Мир“, Москва, Русия; Санктпетербургски държавен университет; и други.

История

Отношения на Първото и Второто българско царство с руската държава