Рокфелеровият университет () е частен университет, разположен между 63-та и 68-а улица по продължение на Йорк-авеню в Манхатън, Ню Йорк.
Университетът се специализира основно в областта на фундаменталните изследвания в сферата на биомедицината и предлага както висше професионално образование, така и следдипломна квалификация. Основан е през 1901 г. от нефтения магнат и филантроп Джон Рокфелер като Рокфелеров институт за медицински изследвания (до 1965).
Управление Сегашният президент на университета е Ричард Лифтън (от 1 септември 2016). По-известни президенти са били Джошуа Лидърбърг – от 1978 до 1990,"Joshua Lederberg—biography" Nobelprize.org и Пол Нърс – от 2003 до 2010, като и двамата вече са имали Нобелова награда за физиология или медицина (съответно 1958 и 2001). С дейността на университета са свързани общо 36 лауреати на Нобелова награда.
Дейност Университетът е място на много важни научни открития. Например в него е установено, че ДНК наследствеността има химична основа, доказано е, че вирусите могат да предизвикват ракови заболявания, основана е съвременната област клетъчна биология, изучавана е структурата на антителата, разработено е метадоновото лечение за хероинозависими, разработена е високоактивна лекарствена терапия против СПИН, а също е открит хормонът лептин, регулиращ енергетичния обмен.Jeffrey Friedman, discoverer of leptin, receives Gairdner, Passano awards , Medical News Today, 14 април 2005
История В средата на 1970-те години на Рокфелер се удава възможността да привлече няколко видни учени в областта на хуманитарните науки, преди всичко Сол Крипке, известен логик, философ на езика, и продължител на Лудвиг Витгенщайн. Негови професори стават лауреати на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1999, 2000 и 2001 г., и Нобеловата награда за химия за 2003 г.
Нобелови лауреати 2011 Ралф Стайнман (Нобелова награда за физиология или медицина) 2003 Родерик Маккинън (Нобелова награда за химия) 2001 Пол Нърс (Нобелова награда за физиология или медицина) 2000 Пол Грийнгард (Нобелова награда за физиология или медицина) 1999 Гюнтер Блобел (Нобелова награда за физиология или медицина) 1984 Робърт Брус Мерифилд (Нобелова награда за химия) 1981 Торстен Висел (Нобелова награда за физиология или медицина) 1975 Дейвид Балтимор (Нобелова награда за физиология или медицина) 1974 Албер Клод, Кристиан дьо Дюв, Джордж Паладе (Нобелова награда за физиология или медицина) 1972 Станфорд Мур, Уилям Стейн (Нобелова награда за химия) 1972 Джералд Еделман (Нобелова награда за физиология или медицина) 1967 Холдън Кефър Хартлайн (Нобелова награда за физиология или медицина) 1966 Пейтън Раус (Нобелова награда за физиология или медицина) 1958 Джошуа Лидърбърг (Нобелова награда за физиология или медицина) 1958 Едуард Тейтъм (Нобелова награда за физиология или медицина) 1953 Фриц Липман (Нобелова награда за физиология или медицина) 1946 Джон Хауърд Нортроп (Нобелова награда за химия) 1946 Уендъл Стенли (Нобелова награда за химия) 1944 Херберт Гасер (Нобелова награда за физиология или медицина) 1930 Карл Ландщайнер (Нобелова награда за физиология или медицина) 1912 Алексис Карел (Нобелова награда за физиология или медицина)
Литература Chernow, Ron. Titan: The Life of John D. Rockefeller, Sr., London: Warner Books, 1998. Hanson, Elizabeth. The Rockefeller University Achievements: A Century of Science for the Benefit of Humankind, 1901—2001. New York: The Rockefeller University Press, 2000. Rockefeller, David. Memoirs, New York: Random House, 2002.
Източници
Външни препратки Официален сайт Болница на Рокфелеровия университет The Rockefeller University Newswire The Rockefeller University Press Natural Selections (неофициален информационен бюлетин на Рокфелеровия университет)
Категория:Асоциация на американските университети Категория:Университети в Ню Йорк Категория:Рокфелер