Цветан Николов е псевдонимът на българския писател, журналист и редактор Цвятко Николов Митов.
Биография Роден в село Баница, Врачанска околия на 6 февруари 1925 г.
Учи във врачанската мъжка гимназия „Христо Ботев“. По-късно е приет да учи режисура в института „Максим Горки“ при Захава, но поради заболяване от туберкулоза не заминава за Русия. Завършва ДУ „Климент Охридски“, специалност български език и литература.
Като студент започва работа в отдел „Култура“ на столична община. По-късно и в ГЩ на Народната отбрана, учител по политическа просвета. През 1949 г. започва работа във в. „Работническо дело“. После работи като редактор във в. „Стършел“ - острите му фейлетони сменят не един и двама директори и корумпирани чиновници. Работил е и към Киностудия Бояна и издателство Профиздат. През театралния сезон 1987/88, един от най-нашумелите романи на писателя Цветан Николов „Последният ординарец“, е повод и основа за едноименната, култова постановка на Юлия Огнянова (драматизация и режисура) в Родопския Драматичен театър Смолян.
Библиография 1960 г. – „Край Чульовата воденица“ (повест), Издателство „Народна младеж“ 1961 г. – „Човешки съдби“ (сборник разкази), Издателство „Народна младеж“ 1963 г. – „Селският университет“ (повест), Издателство „Народна младеж“ 1968 г. – „Между два огъня“ (разкази), Държавно Военно Издателство 1983 г. – „Търсачи на щастие“ (очерк) – Издателство Партиздат 1984 г. – „Последният ординарец“ (роман) – Издателство Военно издателство 1985 г. – „Любов до издъхване“ (разкази и новели) – Издателство Профиздат 1988 г. – „Българи в Южна Америка“ – Издателство Партиздат 1989 г. – „Почти в рая“ (роман) – Издателство Партиздат 1989 г. – „Големи години“ (роман) – Издателство „Христо Г. Данов“
Източници
Категория:Български писатели Категория:Родени в област Враца Категория:Починали в София