Ирак (, ), официално Република Ирак (, ) е федерална парламентарна република в Западна Азия. Граничи с Турция на север, Иран на изток, Персийския залив и Кувейт на югоизток, Саудитска Арабия на юг, Йордания на югозапад и Сирия на запад. Страната се смята за едно от 15-те места на планетата, наричани под общото наименование „Люлка на цивилизацията“.
Столицата на Ирак и най-голям град в страната е Багдад.
География
Голяма част от територията на Ирак е заета от пустини, но районът между двете основни реки – Тигър и Ефрат – и наоколо е плодороден. В северната част на страната преобладава планински релеф, като най-високата точка е връх Хаджи Ибрахим (3600 м). Ирак има тесен излаз на Персийския залив. Близо до брега и в района на река Шат ал-Араб, в която се сливат Тигър и Ефрат, е имало големи по площ блата, но всички те са пресушени до средата на 1990-те години.
Климатът е от пустинен тип, с меки до хладни зими и сухи, горещи и безоблачни летни месеци. В северните райони зимите са студени и с почти постоянни снеговалежи и по тази причина напролет често има наводнения. Столицата Багдад се намира на река Тигър, в центъра на плодородната и населена източна част от страната. Центровете на Южен и Северен Ирак са съответно Басра и Мосул.
Население и административно деление
Населението на Ирак към 2009 г. е 28 946 000 души. Около 75 – 80% от тях са араби, 15 – 20% са кюрди, под 5% са тюркмени, асирийци, цигани, арменци, чеченци, черкези, евреи, мандейци, бахайци, йезиди, иранци и други. 98% от населението принадлежи към ислямската вяра. Около 70% от мюсюлманите са шиити. Средната грамотност на населението е 74,1%.
Ирак е разделен на 18 провинции (по време на войната в Персийския залив Кувейт за кратко става 19-а провинция), на арабски наричани мухафазати (ед.ч. – мухафаза), а на кюрдски паризгати (ед.ч. – паризга): Област Карта 1. Багдад 2. Салах ад Дин 3. Дияла 4. Уасит 5. Майсан 6. Ал Басра 7. Ди Кар 8. Ал Мутана 9. Кадисия 10. Бабил 11. Ал Кербала 12. Ан Наджаф 13. Ал Анбар 14. Нинава 15. Дахук 16. Арбил 17. Ат Тамим 18. Ас Сюлеймания
История
Ранна история Местността между реките Тигър и Ефрат от древни времена е била „люлка“ на велики цивилизации – шумерите, асирийците и вавилонците. Именно тук преди 6000 години се създава първата писменост и започва да се записва самата човешка история. Шумерската цивилизация се развива стабилно в продължение на 3000 години, и бива наследена от Акадското царство през XXIV век пр.н.е.. След повече от два века, през XXI век пр.н.е., започва т.нар. Шумерско възраждане, което продължава до 2004 пр.н.е., когато еламско нашествие слага край на шумерския възход. През XVIII век се появява нова могъща цивилизация – Вавилония, която става хегемон в Южен Ирак, а паралелно с нея на север се формира Асирия.
През VI век пр.н.е. персийският цар Кир II Велики побеждава Нововавилонското царство в Битката при Опис и го включва в състава на Ахеменидската империя за почти 4 века. През IV век Александър Велики завладява тези територии и днешен Ирак става част от елинистичното Селевкидско царство за почти 200 години.„Seleucia on the Tigris, Iraq “, University of Michigan. Аршакидската династия на Партското царство, начело с Митридат I (171 – 138 г.) на свой ред завземат тези територии. Римляните от Сирия също нападат региона няколко пъти. Ардашир I от Сасанидското царство унищожава Партия и покорява Ирак през 224 н.е. Така регионът става част от Персия в продължение на няколко века – до VII век, когато мюсюлманите завладяват Месопотамия и територията става част от Праведния халифат (656 г.).
Ислямски златен век
През VII век мюсюлманите разпространяват исляма в Ирак. Братовчедът на пророка Мохамед – Али ибн Абу Талиб, премества столицата на Рашидунския халифат в Куфа, откъдето управлява като четвърти халиф. По-късно територията става част от халифата на Омаядите.
През VIII век Абасидите построяват Багдад като нова столица на халифата (762 г.), Багдад става най-големият мултикултурен град на Средновековието с население от над 1 милион жители,Largest Cities Through History , Matt Rosenberg и е най-голямото научно средище през Ислямския златен век, водещ център за ислямския и арабския свят в продължение на 5 века – преди да бъде ограбен и разрушен от монголците на Хулагу през 1258 година.Erica Fraser. The Islamic World to 1600 , University of Calgary.
Монголски нашествия През 1257 година хан Хулагу събира огромна армия, съставяща голяма част от всички войски на монголската империя, за да завладее Багдад. Хулагу настоява пред арабските управници града да му бъде предаден доброволно, но последният абасидски халиф – Ал-Мустасим, отказва. В отговор хан Хулагу превзема града и го унищожава, избивайки между 200 000 и 1 000 000 от жителите му,Ian Frazier, Annals of history: Invaders: Destroying Baghdad, The New Yorker 25 април 2005. p.4 а Ал-Мустасим е убит чрез стъпкване от коне. Резултатите от монголското нашествие са налице – голямата библиотека на Багдад, съдържаща хиляди безценни документи, е изгорена; напоителните системи, поддържали земеделието по тези земи в развет в продължение на хилядолетия, биват унищожени. Самият Багдад никога не възвръща величието си.
В средата на XIV век чумата опустошава целия ислямски свят.The Islamic World to 1600: The Mongol Invasions (The Black Death) , The University of Calgary Най-малко 1/3 от населението на Сирия, Ирак и Иран умира. През 1401 друг монголски пълководец – Тамерлан, пленява отново града и избива 20 000 от жителите му.
Османски Ирак
В края на 14 и началото на XV век т.нар. черни туркомани налагат управлението си над днешен Ирак. През 1466 те са изгонени от белите туркомани, а през XVI век цялата територия става част от Османската империя под названието Багдадски пашалък. През целия период на османско управление (1533 – 1918) днешен Ирак е арена на борби между племена и различни османски родове. Сефевидите на два пъти успяват за кратко да отвоюват Ирак от османците, между 1508 и 1533 и 1622 и 1638.
Между 1747 и 1831 мамелюците успяват да придобият автономия от Високата порта, смазват племенните въстания, намаляват властта на еничарите, възстановяват обществения ред и провеждат програма за модернизация на обществото и войската. През 1831 османците премахват мамелюците от властта и възстановяват пълния си контрол върху Ирак.Iraq. (2007). In Encyclopædia Britannica. Посетен на 15 октомври 2007, from Encyclopædia Britannica Online . До началото на XX век населението на Ирак се свива до по-малко от 5 милиона души.Population crises and cycles in history . A review of the book Population Crises and Population cycles by Claire Russell and W.M.S. Russell.
Британска окупация и кралство Ирак
Краят на османския контрол върху Ирак идва по време на Първата световна война. Османската империя застава на страната на Централните сили, което става повод Великобритания да влезе във война с нея. По време на т.нар. Месопотамска кампания британците претърпяват тежка загуба при Обсадата на Кут (1915 – 16), но успяват да се възстановят от удара и завладяват Багдад през 1917 година. През 1918 двете страни подписват примирие.
Участието на Османската империя в Първата световна война се превръща в национална катастрофа и се стига до разделянето ѝ на няколко по-малки държави. Франция поема контрола върху Сирия и Ливан, а Великобритания – над Палестина и Ирак. Територията на Ирак е отцепена от Османската империя от французите и англичаните съгласно подписаното през 1916 тайно споразумение Сайкс-Пико, в което Франция, Великобритания и Руската империя определят сферите си на влияние в Западна Азия. На 11 ноември 1920 година получава мандат от Обществото на народите под британски контрол и наименованието „Иракска държава“. Великобритания налага монархия начело с Хашемитската династия и окончателно предопределя иракските граници, без да вземе под внимание интересите на отделните етнически и религиозни групи, като кюрдите и асирийците на север. Това довежда до шиитски и кюрдски бунтове по време на британския мандат.
Ръководството на багдадския комисар Арнолд Уилсън довежда до всенародно Иракско въстание. Това събитие, съчетано с високите разходи на Великобритания за тази територия, опитите за налагане на пълен колониален контрол и протестите на Томас Лорънс принуждават британците да сменят Уилсън с нов комисар – сър Пърси Кокс, който потушава бунта и поставя в благоприятна позиция сунитите. По време на управлението си британците подкрепят традиционната шейхова структура на сунитите пред градското националистическо движение. На сунитските шейхове се дават много права на самоуправление, но строгият военен контрол се запазва. През 1932 на Ирак е дадена независимост, но Великобритания запазва силно военно присъствие.
През 1932 г. държавата е провъзгласена за независима монархия. Първият крал – Фейсал I, управлява само една година, до 1933, след което е сменен от крал Гази I. Монархията е нестабилна и опитите за военен преврат са чести. През 1930-те Рашид Али ал-Гайлани и група приближени офицери влизат в контакт с държавите членки на Оста в опит да договорят премахване на британското влияние в Ирак. Това довежда до организиран от Ал-Гайлани преврат през 1941, последван от нападение срещу британски военни бази. След последвалата кратка Англо-иракска война властта е върната на регента на малолетния крал Фейсал II, а страната остава окупирана от британците до 1947 година. Краят на монархията настъпва на 14 юли 1958 година, когато с успешен военен преврат кралската власт е свалена.
Република Ирак
През 1958 г., след държавен преврат, Ирак престава да бъде монархия и се превръща в република. Превратът от 1958 докарва на власт генерал Абд ал-Карим Касим. Едно от първите му действия е оттеглянето от Багдадския пакт (СЕНТО) и установяване на близки отношения със СССР. Правителството му обаче е свалено – отново чрез преврат – през февруари 1963 година от Абдул Салам Ариф. Ариф умира през 1966 година и президентският пост е поет от брат му. В крайна сметка и той е свален от власт, този път от набралата сили партия Баас, която завземат властта, начело с Ахмед Хасан ал-Бакър (1968 г.). Постепенно обаче влиянието му започва да намалява за сметка на това на Саддам Хюсеин, който става държавен глава (президент) през 1979 година. Баасистите активно модернизират страната и въвеждат арабска форма на социализма, национализира голяма част от промишлеността и транспорта, забранява изповядването на радикален ислям и дава равни права на жените.