Георги Йосифов Мадолев с псевдоним Стефан е деец на Българската комунистическа партия, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.
Биография Георги Мадолев е роден на 13 март 1916 година в Белица. В 1934 година влиза в БКП. През 1937 година става член на Околийския комитет на партията.
Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. През юли 1942 година влиза в Белишката чета „Яким Цоков“, а през 1943 година става политически комисар на Партизански отряд „Никола Парапунов“.История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, стр. 29 Брат му, Никола Йосифов Мадолев (1918 - 1944), също е партизанин, загива в битка на 15 май 1944 година.ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 89 Известно време е редактор на партизанския вестник „Работническо знаме“.
След Деветосептемврийския преврат Мадолев следва политиката на БРП (к) по въпросите за културната автономия на Пиринска Македония в периода 1944-1948 година. В 1946 година пише брошурата „Към решение на Македонския въпрос“.Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 52.
Според Стоян Германов като председател на Областния комитет на Отечествения фронт
През 1945 година Мадолев става първият главен редактор на вестник „Пиринско дело“.Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 235. От 1945 до 1946 е завеждащ отдел в областния комитет на БКП. Между 1946 и 1948 е председател на Областния комитет на ОФ за Благоевград. Югославските македонисти разчитат на антибългарския македонизъм, който те съзират сред отделни амбициозни партийни функционери в областта. Така, на Мадолев се внушава, че той може да бъде първият министър в югославското правителство. След разрива между Тито и Сталин през юли 1948 година е отстранен от всичките си постове. От 1948 до 1950 е председател на Околийския народен съвет в Разлог. По време на вътрешно-партийните репресии през 1949 г. е като един от главните свидетели в скалъпения съдебен процес срещу Трайчо Костов Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно) – www.archives.bg. От 1953 до 1957 година работи в Софийския градски народен съвет, а между 1957 и 1963 е в Националния съвет на Отечествения фронт. От 1963 до 1968 е секретар на Върховния читалищен съюз. В периода 1968-1971 е председател на Републиканския съвет за лекционна пропаганда, а после до 1976 негов подпредседател. Автор на мемоарна книга озаглавена „Парапуновци“.
Бележки
Категория:Партизани от Партизански отряд „Никола Парапунов“ Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Български ренегати Категория:Български политици от Македония Категория:Български читалищни дейци Категория:Членове на БКП Категория:Родени в Белица Категория:Починали в София