Салют-7 е съветска орбитална станция престояла ниска околоземна орбита в периода април от 1982 до февруари 1991 година. Предназначена е за провеждане на научни, технологични, биологични и медицински изследвания в условията на безтегловност. Последната станция от серията „Салют“.
История Орбиталната станция „Салют-7“ е създадена за продължаване на научните изследвания в космоса, започнати на предишните станции от серията „Салют“. Станцията „Салют-7“ е модернизирана в сравнение с предшестващата я „Салют-6“ и разчетена за по-дълъг период на експлоатация (до 5 години). Предният и скачващ възел е усилен за прием на тежки спътници от серията „Космос“, увеличен е обема на вътрешното обитаемо пространство, подобрени са битовите условия за екипажа на станцията. В сравнение с предните станции са монтирани допълнителни слънчеви батерии. За излизания в открития космос, на станцията „Салют-7“ се използват усъвършенствани скафандри Орлан, които са разчетени до 6,5 часа работа в открития космос.
Устройство Станцията „Салют-7“ се състои от три цилиндрични отсека, съединени помежду си с конични преходи. Дължина – около 16 m Mаксимален диаметър – 4.15 m Обитаем обем – 90 m³ Тегло при изстрелването – 19 824 kg Ракета-носител – Протон (три степени) Орбитален наклон – 51.6° Разпереност на слънчевите батерии – 17 m Площ на слънчевите панели – 51 m² Брой слънчеви панели – 3 Електрическа наличност – 4.5 kW Снабдителни кораби – „Союз Т“, „Прогрес“, ТСК (космически кораб) Скачваща система „Игла“ или ръчно Брой скачващи възли – 2 Пилотирани мисии – 12 Непилотирани мисии – 15 Основни (дълговременни) мисии – 6 Брой главни двигатели – 2 Тяга на основния двигател – (всеки) по 300 kg (2.9 kN)
За времето на експлоатация на станцията „Салют-7“ са работили 6 основни екипажа и 5 посетителски експедиции. В състава на посетителски експедицие влизали: първите космонавти на Франция и Индия. Всичко на станцията са работили: 21 космонавта, три космонавта по два пъти и един три.
Към станцията са летели 11 пилотирани кораби „Союз Т“, 12 товарни кораба „Прогрес“ и 3 товарни кораба серия ТСК под името „Космос“.
Продължителността на най-дългите експедиции на станцията „Салют-7“: са 211 и 237 денонощия.
От станцията „Салют-7“ са осъществени 13 излизания в открития космос, с обща продължителност 48 часа 33 минути.
Особености на полета
ТСК-4 („Космос-1686“) е изстрелян на 27 септември 1985 г., скачен за станцията на 2 октомври 1985 г. С помощта на своите двигатели орбитата на станцията е качена на височина 495 км.
Модулът служил и като „камион“, доставяйки на борда и около 4322 кг материали и специално оборудване – агрегати на системите за обезпечаване на газовия състав и жизненото обезпечаване, контейнери с храна, вода, дрехи, резервни батерии, кабели, бордова документация, научна апаратура, включително подвижната ферма „Маяк“.
В резервоарите на ТСК имало 1550 кг гориво за поддържане орбитата на станцията „Салют-7“, нейната ориентация и стабилизация. Всички тези функции след скачването на „Космос-1686“ се прехвърлят на модула. Значителен принос модулът има и в системата на електрозахранване, които предава на „Салют-7“ (1.1 кВт електроенергия).
Но най-важното е научното оборудване с маса 1255 кг. Апаратурата е предназначена за провеждане на повече от 200 експеримента. Военно-приложния оптически комплекс „Пион-К“ с лазерно-електронен телескоп (разработен от КБ „Фотон“ КОМО) е предназначен за оптически наблюдения с висока резолюция, а също така за изпълнение на програмата „Октант“ в интерес на системите за контрол на космическото пространство и противоракетната отбрана. Планирани са за наблюдение на различни обекти на Земята (експеримент „Повърхност“), на повърхността на океана („Зебра“) и летящи обекти в атмосферата („Обвивка“).
За провеждане на военно-приложни изследвания на спектралните характеристики на радиационния фон на Земята в инфрачервения диапазон е предназначен масрадиоспектрометър на Фурие МРСФ-ИК. Специални ъглови отражатели, които е трябвало да се изстрелват от модула, при работа заедно с „Пион-К“ служили за отработка на методите за контрол на космическото пространство и противоракетната отбрана.
За провеждане на „граждански“ експерименти на ТКС-М имало следната научна апаратура: Радиометър „Озон“ – разработен е от Ленинградския държавен университет и КБ „Интеграл“. Предназначен е за изследване на слънчевата радиация и концентрация на озона на височина 15 – 70 км. Спектрометър „Фаза“ (разработен от ЦАФА АН ЕССР), служи за изучаване на сребристите облаци (измерване на спектралните характеристики на аерозолите в атмосферата). Апаратура „Севан“ (разработка на НИИ по физика на кондензираната материя в Ереванския държавен университет) – за измерване на ядрения състав на космическите лъчи и леките частици с висока енергия. Инсталация „Канопус“ (НИИЯФ МГУ) – за изследване на параметрите на пространството и тяхната стандартизация. Прибор „Нега“ (ИКИ АН на СССР) – за откриване на неутрони и гама-лъчи. Апаратура ИТС 7 – служи за изследване на звездите и Слънцето в инфрачервения диапазон (разработчик ФИАН СССР).
Следва да се отбележи, че в резултат на заболяване на командира на основната експедиция „Союз Т-14“ Владимир Васютин, и последвалото извънпланово предсрочно прекратяване програмата на полета както на работата със специалното оборудване, инсталирано на ТСК, така и на планираната посетителска експедиция на напълно женския екипаж, начело със Светлана Савицка.
След това в плана на медицинските изследвания на космонавтите включва анализ, наречен „проба Васютин“.
Работата с „Пион-К“ е завършена по време на следващата експедиция на Леонид Кизим-Владимир Соловьов.
Екипажи на станцията EкспедицияЕкипажДата на стартаИзлитане сДата на кацанеКацане сПродължителност (дни) Салют 7 – EO-1 Анатолий Березовой,Валентин Лебедев13 май 198209:58:05 UTCСоюз Т-510 декември 198219:02:36 UTCСоюз Т-7211.38 Салют 7 – EP-1 Владимир Джанибеков,Александър Иванченков,Жан-Лу Кретиен – Франция24 юни 198216:29:48 UTCСоюз Т-62 юли 198214:20:40 UTCСоюз Т-67.91 Салют 7 – EP-2 Леонид Попов,Александър Серебров,Светлана Савицкая19 август 198217:11:52 UTCСоюз Т-727 август 198215:04:16 UTCСоюз Т-57.91 Салют 7 – EO-2 Владимир Ляхов,Александър Александров27 юни 198309:12:00 UTCСоюз Т-923 ноември 198319:58:00 UTCСоюз Т-9149.45 Салют 7 – EO-3 Леонид Кизим,Владимир Соловьов,Олег Атков8 февруари 198412:07:26 UTCСоюз Т-102 октомври 198410:57:00 UTCСоюз Т-11236.95 Салют 7 – EP-3 Юрий Малишев,Генадий Стрекалов,Ракеш Шарма – Индия3 април 198413:08:00 UTCСоюз Т-1111 април 198410:48:48 UTCСоюз Т-107.90 Салют 7 – EP-4 Владимир Джанибеков,Светлана Савицкая,Игор Волк17 юли 198417:40:54 UTCСоюз Т-1229 юли 198412:55:30 UTCСоюз Т-1211.80 Салют 7 – EO-4-1a Виктор Савиних6 юни 198506:39:52 UTCСоюз Т-1321 ноември 198510:31:00 UTCСоюз Т-14168.16 Салют 7 – EO-4-1b Владимир Джанибеков6 юни 198506:39:52 UTCСоюз Т-1326 септември 198509:51:58 UTCСоюз Т-13112.13 Салют 7 – EP-5 Георгий Гречко17 септември 198512:38:52 UTCСоюз Т-1426 септември 198509:51:58 UTCСоюз Т-138.88 Салют 7 – EO-4-2 Владимир Васютин,Aлександър Волков17 септември 198512:38:52 UTCСоюз Т-1421 ноември 198510:31:00 UTCСоюз Т-1464.91 Салют 7 – EO-5 Леонид Кизим,Владимир Соловьов13 март 198612:33:09 UTCСоюз Т-1516 юли 198612:34:05 UTCСоюз Т-15125.0050 on S7
Космически разходки Космически корабкосмонавтиНачало – UTCКрай – UTCПродължителностБележки Салют 7 – PE-1 – EVA 1 Лебедев и Березовой 30 юли 1982, 02:39 30 юли 1982, 05:12 2 ч, 33 мин Експерименти Салют 7 – PE-2 – EVA 1 Ляхов и Александров 1 ноември 1983, 04:47 1 ноември 1983, 07:36 2 ч, 50 мин Добавяне на слънчева батерия Салют 7 – PE-2 – EVA 2 Ляхов и Aлекандров 3 ноември 1983, 03:47 3 ноември 1983, 06:62 2 ч, 55 мин Добавяне на слънчева батерия Салют 7 – PE-3 – EVA 1 Кизим и Соловьов 23 април 1984, 04:31 23 април 1984, 08:46 4 ч, 20 мин Ремонт Салют 7 – PE-3 – EVA 2 Kизим и Соловьов 26 април 1984, 02:40 26 април 1984, 07:40 4 ч, 56 мин Ремонт Салют 7 – PE-3 – EVA 3 Кизим и Соловьов 29 април 1984, 01:35 29 април 1984, 04:20 2 ч, 45 мин Ремонт Салют 7 – PE-3 – EVA 4 Kизим и Соловьов 3 май 1984, 23:15 4 май 1984, 02:00 2 ч, 45 мин Ремонт Салют 7 – PE-3 – EVA 5 Kизим и Соловьов 18 май 1984, 17:52 18 май 1984, 20:57 3 ч, 05 мин Добавяне на слънчева инсталация Салют 7 – VE-4 – EVA 1 Савицкая и Джанибеков 25 юли 1984, 14:55 25 юли 1984, 18:29 3 ч, 35 мин Първа жена в открития космос Салют 7 – PE-3 – EVA 6 Kизим и Соловьов 8 август 1984, 08:46 8 август 1984, 13:46 5 ч, 00 мин Ремонт Салют 7 – PE-4 – EVA 1 Джанибеков и Савиних 2 август 1985, 07:15 2 август 1985, 12:15 5 ч, 00 мин Увеличена площ на слънчевите панели Салют 7 – PE-6 – EVA 1 Kизим и Соловьов 28 май 1986, 05:43 28 май 1986, 09:33 3 ч, 50 мин Прибиране на образци от космоса Салют 7 – PE-6 – EVA 2 Kизим и Соловьов 31 май 1986, 04:57 31 май 1986, 09:57 5 ч, 00 мин Пробни връзки
Товарни кораби Изпълнени са общо 14 безпилотни полета към станцията (12 полета на космическия кораб „Прогрес“ и 2 от серията „Космос“. Освен снабдяване, техните двигатели са използвани за коригиране на орбитата на станцията.
Космически корабДен на скачванеДен на откачване Прогрес 13 25 май 1982 4 юни 1982 Прогрес 14 14 юли 1982 11 август 1982 Прогрес 15 20 септември 1982 14 октомври 1982 Прогрес 16 2 ноември 1982 13 декември 1982 Космос 1443 10 март 1983 14 август 1983 Прогрес 17 18 август 1983 17 септември 1983 Прогрес 18 22 октомври 1983 13 ноември 1983 Прогрес 19 23 февруари 1984 31 март 1984 Прогрес 20 17 април 1984 6 май 1984 Прогрес 21 10 май 1984 26 май 1984 Прогрес 22 30 май 1984 15 юли 1984 Прогрес 23 16 юли 1984 26 август 1984 Прогрес 24 23 юни 1985 15 юли 1985 Космос 1686 2 октомври 1985 8 февруари 1991 (заедно със станцията)
Източници
Външни препратки Орбитална станция „Салют-7“ Орбитална станция „Салют-7“ „Оптическия процесор“ ТКС
Категория:Програма Салют