Демир Димитров Борачев, с псевдоним Чичо, е български комунист, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин, военен деец, офицер, генерал-полковник.
Биография Демир Борачев е роден в с. Николаевка, Варненско, на 23 февруари 1910 г.
Като ученик е активен член на Работническия младежки съюз от 1928 г. Член на БКП от 1931 г. От 1925 до 1931 г. е ученик в Духовната семинария в София. Студент в Шуменския учителски институт (1931 – 1933) и секретар на институтската организация на Българския общ народен студентски съюз. Секретар на окръжния комитет на Добруджанския младежки съюз и на окръжния комитет на Добруджанската революционна организация. Арестуван е през май 1933 г. По процеса срещу шуменската военна конспирация е осъден на смърт по Закона за защита на държавата. Присъдата е заменена със затвор. Изтърпява я до май 1941 г. В затвора преподава История на БКП, политическа икономия и руски език.
След освобождаването му от затвора е секретар на варненския селски партиен район на БКП, а след 22 юни 1941 г. като нелегален е член на военната комисия при окръжния комитет на партията.
Участва в съпротивителното движение през Втората световна война. Партизанин от май 1942 г. в чета „Народна дума“ (командир и политкомисар) в Коджа Балкан. От 1942 г. е член на окръжния комитет на БКП и върши нелегална организационна работа, като ръководи създаването на Варненската партизанска чета (Партизански отряд „Васил Левски“ (Варна)). От създаването ѝ през юли 1943 г. до януари 1944 г. е политкомисар на Десета Варненска въстаническа оперативна зона на НОВА. От януари до 9 септември 1944 г. е командир на зоната. Два пъти задочно е осъждан на смърт.История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 47
След 9 септември 1944 г. е член на Бюрото на окръжния и областния комитети на БКП и на областния комитет на Отечествения фронт, началник на новосъздадените Народна гвардия и Народна милиция във Варненски окръг. По решение на ЦК на БКП участва в първия период на Отечествената война (1944 – 1945 г.) като помощник-командир (политкомисар) на IV Преславска пехотна дивизия. Награден е с 2 ордена „За храброст“. Отзован е от фронта и от март 1945 г. отново е на партийна и организационна работа във Варна до октомври 1945 г.
По решение на ЦК на БКП става кадрови военен деец. В периода октомври 1945 – септември 1946 г. завършва курс за старши офицери във Военното училище в София. Завършва Висшият академични курсове „Вистрел“ (октомври 1947 – декември 1948) и Висшата академия на Генералния щаб на Съветската армия „К. Е. Ворошилов“ в СССР (ноември 1951 – ноември 1953). В периода октомври 1946 – октомври 1947 командир на осми стрелкови полк. От декември 1948 до ноември 1949 г. е командир на трета стрелкова дивизия. Между ноември 1949 и ноември 1950 г. е командир на четвърта стрелкова дивизия. Командир на седма мотострелкова дивизия (ноември 1950 – ноември 1951), корпус (1953), командващ Втора армия (11 декември 1954 – 3 август 1956) в Пловдив. Заместник-началник е на Генералния щаб (ноември 1953) по организационно-мобилизационните въпросиПротокол № 416 от 9 декември 1954 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 46. По-късно завежда отдел „Административни органи“ на ЦК на БКП (1956 – 1960).Черен календар на комунизма. 17 ноември 1956 г., desebg.comПротокол № 119 от 4 май 1957 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП
Заместник и първи заместник-министър на вътрешните работи, отговарял за мобилизационната готовност и за войските на МВР (1960 – 1973).Протокол № 249 от 23 декември 1959 г. с взети решения за: ...; назначаване на Апостол Колчев и Демир Борачев за първи зам.-министър и зам.-министър на МВР.о.з. ген.-полк. Ангел Солаков, Председателят на КДС разказва…, „Тексимреклама“ АД, 1993 г.
Кандидат-член (от VII конгрес на БКП, 1958) и член (от VIII конгрес на БКП, 1962) на ЦК на БКП до 1990 г.Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 61
Военни звания: генерал-майор (1953), генерал-лейтенант (1959), генерал-полковник (1969). Той е единственият български генерал, завършил пълния курс на Софийската духовна семинария.
През октомври 1973 г. е избран за заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт. Остава на този пост 14 години (1973 – 1987). След пенсиониране работи в Българския ловно-рибарски съюз.
Избиран е за народен представител в Пето, Шесто, Седмо и Осмо народни събрания.
Образование Софийска духовна семинария – (1925 – 1931) Шуменски учителски институт (1931 – 1933) Военно училище, София, курс за старши офицери (октомври 1945 – септември 1946) Висш академичен курс „Вистрел“, СССР (октомври 1947 – декември 1948) Висша академия на Генералния щаб на Съветската армия „К. Е. Ворошилов“ в СССР (ноември 1951 – ноември 1953)
Военни звания Подполковник Полковник (септември 1946) Генерал-майор (1953) Генерал-лейтенант (19 септември 1959) Генерал-полковник (1969)
Награди Орден „За народна свобода 1941 – 1944 г.“ І степен (НРБ) Медал „За участие в антифашистката борба“ (НРБ) Орден „Червено знаме“ (НРБ) Орден „За храброст“, IV степен, 1 клас съветската военна награда Орден „Красной Звезды“(„Червена звезда“) (СССР).Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 22 съветската военна награда Орден „Красного Знамени“(„Червено знаме“) (СССР) Орден „Девети септември – 1944 г.“ ІІ степен (НРБ) звание „Герой на социалистическия труд“ (указ № 289 от 22 февруари 1980), (НРБ) четири ордена „Георги Димитров“ (1960, 1970) (НРБ) два ордена „Народна република България“ – І степен (1959, 1964) (НРБ) и много други български, съветски и на други страни ордени и медали.Протокол № 107 от 17 февруари 1970 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП със справки за наградите на ген. Благой Пенев и ген.-полк. Демир Борачев и др. 31 януари – 28 февруари 1970 г., (стр. 89).Севда Маринова, Живот в защита на отечеството. 105 години от рождението на ген. Демир Борачев , вестник „Дума“, 23.02.2015, брой: 43Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 203
Мемоари Бойци. Спомени, Партиздат, София, 1982 Пълномощници на Партията. Спомени за Отечествената война 1944 – 1945, Издателство на ОФ, София, 1985 Една изповед..., Тип-топ прес, 2015, ISBN 978-954-723-145-0
Източници
Категория:Членове на ЦК на БКП Категория:Заместник-председатели на НС на ОФ Категория:Български генерал-полковници Категория:Офицери от Държавна сигурност Категория:Партизани от Варненски партизански отряд Васил Левски Категория:Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия от България Категория:Български мемоаристи Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Родени в област Варна Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив