Соколът скитник (Falco peregrinus), по-слабо известен с наименованието торхъл, е едър и мощен сокол, срещащ се и по нашите земи. По време на лов соколът скитник е в състояние да пикира с около 320 km/h, което го прави най-бързият представител на животинския свят. Според „Нешънъл Джиографик“, най-високата измерена скорост на сокол скитник е 389 km/h.

Физически характеристики Дължина на тялото 38 – 50 cm. Размах на крилете 83 – 113 cm. Маса 580 – 1000 гр.

При този вид има възрастов и слабо изразен полов диморфизъм. Възрастните отгоре са сиво-черни (стоманеносиви) с черни препаски на опашката; подобните на бакенбарди ивици са широки и черни – при подвида „peregrinus“ те преливат в белезникавите бузи, докато при подвида „brookei“ са контрастно очертани; гърлото е бяло, гушата – кремава; останалата долна част на тялото (гърдите, коремът и оперението по краката) е ръждивокафява с многобройни черни препаски; подкрилията са бели с фини черни препасчици. Женската е по-едра от мъжкия. При младите оперението и бакенбардите са кафяви, а опашката – с кремави препаски; отдолу перата са кремави с едри тъмнокафяви петна, които образуват надлъжни ивици; най-трудно те се отличават от младите на средиземноморския сокол в светла фаза, но обикновено различията са в по-светлото тяло отдолу.

Издавани звуци През размножителния период – силно „кек-кек-кек“.

Ловуване

Соколът скитник е специализиран въздушен хищник, който ловува предимно птици. Полетът му се характеризира с бързи и мощни махове на крилете, редуващи се с кратко планиране. По време на лов обикновено кръжи на голяма височина, откъдето наблюдава потенциалната плячка. След като избере цел, започва атака, като рядко сменя избраната плячка по време на преследването.

Най-характерната ловна техника на вида е високоскоростното пикиране, известно в англоезичната литература като stoop. При тази маневра соколът прибира крилете плътно до тялото, което намалява въздушното съпротивление и му позволява да достигне изключително високи скорости. При пикиране може да развие скорост над 320 km/h, което го прави най-бързото животно на Земята. През 1999 г. е регистрирана рекордна скорост от 389 km/h при сокол в плен, освободен от лек самолет.

Атаката обикновено се извършва във въздуха. Вместо да сграбчи непосредствено плячката, соколът често нанася силен удар с краката си. Високоскоростни кинематографски изследвания показват, че в момента на контакта пръстите на краката могат да бъдат напълно изпънати. Силата на удара е достатъчна да зашемети или убие плячката още при първия сблъсък. След това соколът я улавя или я проследява до мястото, където е паднала.

Основна плячка са птици с различна големина, включително видове с маса до около 2 kg. В зависимост от местните условия и наличността на храна соколът скитник може да ловува и дребни бозайници, както и други гръбначни животни.

Биотоп Много разпространен вид, но никъде не многоброен. Балканите са редовно зимовище на този вид, въпреки че има и единични гнездови находища тук. Среща се в почти цяла Европа. Обитава проломи, дефилета и скални масиви от морското равнище до алпийски райони. При миграции и зимуване се среща и в други биотопи.

Защитен статус Соколът скитник е застрашен вид в България, включен в съответната категория в „Червената книга на република България“.

Бележки

Външни препратки

European Peregrine Falcon Working Group Falco peregrinus в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN) Peregrine Falcon в BirdLife International Falco peregrinus в Animal Diversity Web

Категория:Соколи