Отношенията между Руската федерация и Република Индия имат дълга история, която датира още от времето на Студената война. Дипломатическите отношения между двете са създадени на 13 април 1947 г. Към момента Индия има посолство в Москва, както и две консулства – в Санкт Петербург и Владивосток. От своя страна Русия има посолство в Ню Делхи и четири консулства – в Ченай, Хидербад, Калкута и Мумбай. Между двете няма гранични, териториални и други трудноразрешими проблеми. Русия е заинтересована Индия да продължи да бъде единна и неделима държава, а на Индия също е нужна единна и силна Русия.

1950 – 1960 Добрите и силни отношения между двете страни започват почти веднага след сключването на дипломатическите връзки. През 1950-те топлите отношения с Индия представляват един от най-успешните опити на Съветския съюз да сключи тесни връзки със страните от така наречения Трети свят. Макар че през Студената война Индия е част от движението на „Необвръзаните“, заедно с Египет и Югославия, много често тя се оказва про-съветски настроена. През 1955 г. се случва и първата двустранна визита – индийският министър-председател Джавахарлал Неру посещава Москва, а през същата година Хрушчов отива в Делхи. Вследствие на тези визити става ясно, че СССР подкрепя индийската страна в назрелия по това време конфликт с Пакистан за областта Кашмир. Топлите отношения между двете по това време обаче не остават без последствия – допринасят за обострянето на вече охладнелите връзки между Китай и Съветския съюз. По време на териториалния военен спор между Индия и Китай през 1959 г. Съюзът запазва своя неутралитет. Въпреки това обаче Съветите отпускат голяма военна помощ към Индия през цялото управление на Хрушчов. Така по време на войната, а и през 60-те години на 20 век, се оказва, че Индия е получила много повече съветска военна помощ, отколкото Китай. Този факт също допринася за разлома в съветско-китайските отношения. Цялата военно-технологична политика на Съюза към Индия е показателна и съвсем различна от тази спрямо Китай. СССР отказва да произвежда заедно с Китай изтребителите МИГ-21, но през 1962 г. се съгласява да извършва копродукция с Индия.

1960 – 1990 Следващият важен момент в отношенията между Индия и СССР настъпва през 1965 г., когато Съюзът играе важна роля на миротворен посредник в конфликта между Индия и Пакистан. Тогава Алексей Косигин, в ролята си на министър-председател на Съветския съюз, се среща с двете страни и работи за прекратяване на военните действия в Кашмир. През 1971 г. в Пакистан се появява нов проблем – Източен Пакистан иска да се отцепи от Западен Пакистан. Индия подкрепя това разделение, но се страхува, че Китай може да застане на страната на Западен Пакистан. По повода тя изявява желание да подпише Договор за приятелство и сътрудничество със Съветския съюз. Той става факт през същата 1971 г. В нейния край през месец декември, Индия се включва в конфликта в Пакистан, като тези нейни действия подпомагат създаването на новата държава Бангладеш.

През 1970-те години в Индия на власт идва дясно правителство, начело с дясната партия Джаната. Действията на това правителство целят затопляне на индийските военни и икономически връзки със западните страни, но това не оказва лошо влияние върху връзките на страната със СССР. За да не загуби Индия като свой партньор, Съюзът ѝ предоставя различни военни и икономически помощи. През 1976 и 1980 г. партията Индийски национален конгрес, начело на която е Индира Ганди, отново идва на власт и Индира Ганди е избрана и двата пъти за министър-председател на Индия, а отношенията със СССР отново се затоплят, като Индира Ганди прави три официални посещения в Москва и е радушно посрещната от съветския лидер Леонид Брежнев, с когото води разговори за бъдещото стратегическо партньорство между двете държави. През 1979 г. Индия с премиер Индира Ганди подкрепя навлизането на съветските войски в Афганистан и изпраща военни части на индийската армия през февруари 1980 г. като военна помощ за СССР във войната с муджахидините в Афганистан.

1980-те години са динамичен период за индийската вътрешна политика. През 1984 г. сикхите извършват успешно нападение над министър-председателя Индира Ганди и тя е убита. Въпреки тези вътрешни катаклизми, съветско-индийските отношения запазват своя положителен характер. Индира Ганди е наследена от Раджив Ганди на постовете председател на Индийския национален конгрес и министър-председател на Индия. С цел да демонстрира желанието си топлите връзки между двете страни да се запазят и да продължат, той реализира първото си посещение като държавен глава точно в Москва. Тогава се подписват две дългосрочни икономически споразумения между страните. Съветската страна отговаря по същия начин – когато Горбачов идва на власт, също избира Ню Делхи за дестинация на първата си официална задгранична визита.

Това се случва през 1986 г. Тогава Горбачов призовава Ганди заедно да работят за изграждането на Азиатска система за колективна сигурност, но призивите му остават без отговор. Любопитното в случая е, че и Брежнев е отправял към Индия същото предложение, но то има частичен успех – индийски войски са пратени на помощ на съветските в Афганистан през 1980 г. Смята се, че целта на едно такова споразумение е Съветите да използват близките си отношения с Индия, с цел да се сдържа Китай. Макар и отношенията с китайската страна да се затоплят през 1980-те, Индия остава приоритетна в съветската външна политика и става пример за новата политика на Горбачов, свързана с Третия свят. През 1987 Раджив Ганди отново посещава СССР и води разговор с Горбачов на който двамата се споразумяват страните да водят съвместна съюзна външна политика, но към политическата програма на перестройката в СССР, Раджив Ганди се отнася негативно и с неодобрение. Ганди дори кани румънския генерален секретар на ЦК на РКП и президент на СР Румъния Николае Чаушеску и българския първи партиен и държавен ръководител Тодор Живков, които са с влошени отношения с Горбачов на посещение в Ню Делхи, като румънският лидер посещава Индия през април 1988 г., а български партийни и правителствени делегации, начело с министър-председателя Георги Атанасов и други партийни и държавни ръководители, посещават Индия през юни 1988 и през септември и ноември същата година. Въпреки че не споделя вътрешната политика на перестройка в СССР, Ганди смята СССР за основен политически и военен партньор във външната политика и това е засвидетелствано и при посещението на Горбачов в Индия през ноември 1988 г. Въпреки това в годините след разпадането на социалистическата общност в Източна Европа през ноември – декември 1989 г., Индия и Ганди не водят активен диалог със СССР на Горбачов през 1990 – 1991 г., което съвпада с изострянето на вътрешната обстановка в Индия и убийството на Раджив Ганди от индийски сикхи през 1991 г., точно когато се разпада и СССР. Съпругата на Раджив Ганди, Соня Ганди поема лидерския пост в Индийския национален конгрес и е няколко пъти министър-председател на Индия.

След разпада на СССР през 1991 г., отношенията между Русия и Индия са актуализирани, договорени и подписани наново чрез близо над 200 двустранни споразумения. Основен документ за руско-индийските отношения е Договорът за приятелство и сътрудничество между Руската федерация и Република Индия, подписан на 28 януари 1993 година.

Съвременни отношения В наши дни двете страни продължават да си сътрудничат тясно по въпросите, които касаят общите им национални интереси. Двете членуват в ООН, БРИКС, Г20, както и в Шанхайската организация за сътрудничество, където Индия има статут на наблюдател, но е поканена от Русия да стане пълноправен член. Също така Русия силно подкрепя идеята Индия да получи постоянно място в Съвета за Сигурност на ООН. Русия настоява Индия да се присъедини към Групата на ядрените доставчици (NSG), както и към АПЕК. Федерацията иска да се присъедини към Южноазиатската асоциация за регионално сътрудничество, където Индия е със статут на една от основателките.

IRIGC Друг интересен факт от отношенията на двете към момента е, че Русия е една от двете страни в света (другата е Япония), която има механизъм за срещи на правителствено равнище, на които да се обсъждат отбранителните стратегии на страните. Индо-руската правителствена комисия (IRIGC) е един от най-големите междуправителствени механизми, които Индия е имала някога, с която и да е било държава. Почти всеки един департамент от индийското правителство участва в него. Всъщност това е главният орган, който изработва и обсъжда политиките между двете страни. Понякога се нарича Индо-руски правителствен комитет. Той е разделен на два департамента. Първият департамент се занимава с търговията, икономиката, научното, технологичното и културното сътрудничество. Този департамент има двама председатели – руският заместник министър-председател и индийският министър на външните работи. Вторият департамент на този комитет се занимава с военно-техническото сътрудничество и се председателства от военните министри на двете страни. Двата департамента на IRIGC провеждат годишни срещи. Освен IRIGC има и други органи, които обсъждат и формулират икономическото сътрудничество между двете държави, като Индо-руския форум за търговия и инвестиции, Индо-руското бизнес консулство, Организацията за индо-руска търговия, Индо-руската търговска камара и Комитетът за насърчаване на инвестициите и технологиите.

Военни и отбранителни отношения Военните и отбранителни отношения между двете страни имат своята историческа обосновка. В миналото Съветският съюз е бил важен доставчик на оръжия за Индия. След разпадането му Русия наследява тази роля. Сътрудничеството не се ограничава само до взаимоотношенията купувач – продавач, а включва и съвместни изследвания и разработки, както и различни обучения. Съвместни военноморски обучения се провеждат през април 2007 г. в Японско море, а съвместни въздушни учения са проведени през септември 2007 г. в Русия. Военно учение между руски и индийски военни единици е проведено в Утараханд през октомври 2010 г. За 2011 г. има насрочени две съвместни военни изпитания, които Русия отлага. Едното обучение е насрочено за април 2011 г. Тогава флотилия от пет военни кораба от Източния флот на индийските военноморски сили пристига за съвместни военноморски учения във Владивосток, но се налага да се върнат обратно, защото учението не се провежда. Второто обучение е съвместно между наземните армии и е насрочено за юни 2011 г., но също не се провежда. Причината, посочена от руската страна е, че индийското Министерство на отбраната не е информирало Москва в нужния предварителен срок.

Русия и Индия имат междуправителствена военно-техническа комисия за сътрудничество. Нейни председатели са министрите на отбраната на двете страни. Чрез нея те разработват вече споменатите съвместни обучения, а също така и подписват различни споразумения за търговия на оръжия, условията за доставките и производството им. Всъщност първият договор, регулиращ търговията на оръжие между двете е подписан през 1988 г. Това е довело до продажбата на множество на отбранителна техника в Индия, а също е повлияло на развитието на отношенията между страните, които са прескочили чисто търговките отношения тип „купувач-продавач“. Вследствие на това споразумение се появяват и две програми, част от които са проектите за формиране на индо-руските съвместни предприятия за разработване и производство на пето поколение бойни самолети (FGFA) и многоцелеви транспортни самолети (MTA). Споразумението е подписано с идеята да се разширява на 10 години.

Съвместни проекти