Мурфатларският скален манастир се намира край гр. Мурфатлар, окръг Кюстенджа, Румъния, на 10 километра западно от Кюстенджа.

Съществува от средата на IX до края на X век – епохата на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър. Постепенно запустява след пораженията от времето, когато опустошилият България киевски княз Светослав I нахлува оттам с войската си през 968 г.Г. Атанасов. Още за датировката и монашеската организация в скалната обител до Мурфатлар (Басараби). – Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и архелогията, 1, 2010, 467 – 485.

Настоящо състояние Преди десетилетия започва да се изгражда тежка бетонова сграда, която покрива паметника и следва да го превърне в музей, но след изпълнението на част от грубите бетонови строителни работи и стени обектът е изоставен на произвола, с рушащи се платна на временната дървена конструкция, добавена към бетонната, преграден и недостъпен за посещение.

Към 2026 год: Обектът е заграден и затворен за посещения.

История Обектът е открит случайно при строителни работи по канала Дунав - Черно море на 11 юни 1957 г. и е проучен през 1957 – 1960 г. I. Barnea, V. Bilciurescu. Şantierul arheologic Basarabi (reg. Constanţa), Materiale şi cercetări arheologice, Bucureşti, 6, 1959, 541 – 566.И. Барня. Предварительные сведения о каменныйх памятниках Бесарби. – Dacia, VI, 1962;

Монасите са ползвали като начало на устройването на своите килии, църкви и гробни камери изоставени галерии на кариера за креда – мек варовик, от който е граден Българският средновековен каменен вал, намиращ се в непосредствена близост, представляващ система от три укрепителни линии с крепости между двете, само на няколкостотин метра в отсрещната Мурфатларска гора (резерват Фънанита). Височината е с красноречивото име „Курт кула баир“. Относителната хронология на манастира и вала все още не е напълно уточнена, но не е изключено да е предхождал вала, който датира от границата между IX и X век. Огромният брой рисунки и надписи, както и голямото количество средновековна българска керамика показват, че манастирът по време на своето съществуване е бил голям поклоннически център в българската държаваГ. Атанасов. Още за датировката и монашеската организация в скалната обител до Мурфатлар (Басараби). – Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и архелогията, 1, 2010, 467 – 485.. Той вероятно е унищожен от русо-варягите при нашествието на езическия киевски княз Светослав I и запустява в настъпилото тогава смутно време.

След повторното падане на Източна България под византийска власт след 1003 г. манастирът напълно запустява. Постепенно килиите и параклисите започнат да се рушат и комплексът е затрупан от земната маса за над 1000 години.

Архитектура Комплексът се състои от шест църкви, три крипти с килии, две килии без крипти и четири свързващи ги комуникационни галерии. Църквите са еднотипни – едноапсидни, еднокорабни, сводести параклиси с обширни притвори. Характерна особеност са окръглените им олтари, в които зад плътните олтарни прегради са разположени олтарните маси. В това отношение те имат паралели сред скалните манастири в средновековна България и донякъде схождат към кападокийските скални обителиГ. Атанасов. Още за датировката и монашеската организация в скалната обител до Мурфатлар (Басараби). – Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и архелогията, 1, 2010, 467 – 485..

Графити Най-забележителни в комплекса са многобройните врязани в мекия камък надписи на старобългарски, използващи глаголица, кирилица или гръцки букви, които са употребявани в българската държава до въвеждате на глаголицата. Освен тях присъстват и такива на прабългарски език, те използват главно прабългарската руническа писменост. Нейното дешифриране не е окончателно и все още е обект на академични спорове. Стените изпъстрят и кръстове, наивно, линеарно и схематично изобразени коне и конници, светии, свастики, звезди, кораб, змей и плетеници, дори релефен лъв като тези, познати ни от Плиска, Преслав, Мадара, Стара Загора и миниатюрите на църковните книги.Popkonstantinov, Kazimir 1986: Die Inschriften des Felsklosters Murfatlar. Die Slawischen Sprachen 10, 1986, 77 – 106. Румънските изследователи не афишират това българско културно наследство и търсят зад неговия произход несъществуващи по това време местни власи, а го приписват дори на варягите, дошли от далечния север, и прочее.

Галерия

Източници

Външни препратки Ранносредновековният български манастир при Мурфатлер на Уикимапия A complete monograph, including photos, layouts, detailed descriptions, explanatory texts, and a video, of the entire Basarabi Complex. Basarabi – The Cave Churches Complex General Overview of the Inscriptions from Murfatlar (in English) Съчетанията от графична рисунка и рунообразен надпис в Равна и Мурфатлар. – Културните текстове на миналото, Рашо Рашев, Кн. III. София, 2005, с. 140 – 148. За четенето на един рунически надпис от Мурфатлар – Северна Добруджа, Иван Т. Иванов М. Минкова, Национален исторически институт с музей при БAН, София 2009. с. 297 – 299.

Категория:Средновековна българска архитектура Категория:Археологически обекти в Румъния Категория:Скални църкви и манастири Категория:Български манастири Категория:История на Добруджа Категория:Окръг Кюстенджа Категория:Пещери в Румъния Категория:Основани в Европа през 9 век