След прехода на България към демокрация и пазарна икономика Българската академия на науките (БАН) продължава да бъде държавна организация, директно подчинена на Министерството на образованието, младежта и науката, но получава значителна автономия.
В началото на 90-те В духа на желанието за демократизация, обхванало страната веднага след прехода, са приети временни правила за избиране на ръководни органи на институтите и лабораториите, въз основа на които за пръв път Общите събрания на учените в научните звена на БАН провеждат избори за директори, ръководни органи и научни съвети. През 1991 г. Народното събрание приема Закон за БАН и през 1992 г. въз основа на него се приема нов Устав на БАН. Замисълът е академията да стане напълно демократична и автономна институция, чието управление и структура се основават на принципа на изборността. Самите академични звена също получават висока степен на самостоятелност. Сформирано е ново Общо събрание на БАН, състоящо се от 200 хабилитирани учени, избрани от Общите събрания на всички научни звена.
По-късно обаче се прави отстъпление в посока на засилване на правомощията на Управителния съвет. Според изменения в Устава Управителният съвет (УС), начело с Председателя на БАН, получава правото да определя и назначава директорите на научните институти, без да се съобразява със съответните научни колективи. Така се създава йерархична, вертикална структура с прекалено големи правомощия на централното ѝ ръководство..
Преструктуриране Необходимостта от промени и в научната политика се осъзнава ясно вътре в самата Академия и затова след приемането на Устава Общото събрание на БАН обсъжда и приема „Научни приоритети и структура на научните направления (Концепция за преструктуриране на БАН)1993 г.“, както и „Правила за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН за преструктуриране на БАН и преустройството на нейните самостоятелни научни звена“.
През 1996 – 2008 г. През този период БАН функционира като йерархична структура с големи правомощия на централното ѝ ръководство и особено на нейния председател.. В продължение на три последователни мандата това е акад. Юхновски. През 2008 той се кандидатира отново и е избран за четвърти пътПреизбраха акад. Иван Юхновски за председател на БАН, в. „Дневник“, 11 февруари 2008, но това дава тласък на остри критики към БАН заради напредналата му възраст и непубличността на избора Изборът на председател на БАН – политизация вместо наука, actualno.com, 8 февруари 2008. Например, на кръгла маса за обсъждане на цялостна научна стратегия (2008 – 2018) социологът Андрей Райчев нарича институцията „закостеняла структура“ и „сталинисти“.На обсъждане на Националната стратегия за развитие на научните изследвания (2008 – 2018) „Класа“: Академиците: Не сме сталинисти, vesti.bg, 12 декември 2008
Друг кандидат за председател на БАН през февруари 2008 е Никола Съботинов, но той се оттегля от надпреварата. След като Юхновски подава оставка на 18 юни 2008 Никола Съботинов е избран за председател на БАН след изборна надпревара с акад. Борислав Боянов.Акад. Никола Съботинов оглави БАН , в. Стандарт, 18 юни 2008
Финансиране и ефективност Въпреки демократизацията и опитите за преструктуриране, въпросът с финансирането на научната дейност остава открит. По историческа традиция БАН се финансира от държавния бюджет, но субсидията непрекъснато намалява, като през 1990 – 1995 г. е регистрирано такова шоково намаление на финансовите средства за наука, което не е отбелязано в нито един отрасъл или дейност в икономиката на БългарияНауката в България в началото на ХХІ век, София 2009, изд. „проф. Марин Дринов“ ISBN 978-954-322-382-4, с. 38.
За последните няколко години държавната субсидия се увеличава, а броят на учените намалява:
+ Бюджет и брой учени Годишни отчети на БАН 2006 2007 2008 2009 2011 2013 2015 2017 2019Закон за държавния бюджет (в млн. лв.) 65 78 85 84 60 71 75 79 100Собствени приходи и трансфери (в млн. лв.) 31 36 55 66 40 50 55 53 100Брой учени 3719 3719 3638 3574 2723
Това поражда въпроси относно ефективното изразходване на получените средства. Оценяването на ефективността на научната дейност е и един от основните проблеми на дейността на БАН, защото по исторически причини години наред се е извършвало от самите научни звена. Те се „самооценяват“ според броя на научните трудове, патентите, изпълнените проекти и обучените специалисти, но това не дава поглед върху дейността на институцията като цяло и съществуват мнения, че държавните пари се харчат неефективноДлъжни ли сме да издържаме БАН?, Институт за пазарна икономика.
Противоположната гледна точка е, че финансирането на науката от страна на държавата не само е необходимо, но е крайно недостатъчно. През периода 2000 – 2007 г. силно намалените финансови средства в БАН служат главно за покриване на разходите за работни заплати. В последните години относителният дял на работните заплати и осигурителните вноски е около 80% от общия размер на бюджетната субсидия (например през 2008 г. той е 78%).БАН Годишен отчет 2008 г., с. 144.. Заедно с другите текущи разходи това е около 94% от субсидията, като за капиталови разходи и за същинска научна дейност остават по-малко от 6%. За допълване се ползват различни източници като фонд „Научни изследвания“, договори с министерства и ведомства, с български и чуждестранни фирми и организации, продажба на продукция и услуги, дарения и участие в международни проекти от Рамковите програми на ЕС. Например през 2009 г. БАН генерира общо 66 млн. лв. собствени приходи, което представлява 43,78% от общите.Годишен отчет на БАН за 2009, София, bas.bg
С оглед получаване на външна, обективна оценка на научната дейност на БАН, през 2009 г. ръководството ѝ кани екип от 40 учени от 17 страни от ЕС, представители на Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA – „All European Academies“), които извършват първото детайлно международно научно оценяване на отделните звена. Резултатите от оценката подреждат общо 71-те звена на БАН по няколко критерия в три групи. (Виж Външна оценка на БАН) Въз основа на направените изводи се предприемат конкретни стъпки към обединяване на някои звена и общо намаляване на броя на институтите.
2009 – 2011 г. Най-остро дискусията за съдбата на БАН се разгаря по време на първото правителство, излъчено от Политическа партия ГЕРБ. Предлага се орязване на средствата за наука в бюджета за 2010 г. във връзка с настъпилата финансова криза и дори разформироване на БАН. Основна роля от страна на правителството играят министърът на финансите Симеон Дянков и министъра на образованието и науката Сергей Игнатов.
На 13 ноември 2009 г., на 65-годишнината от създаването на Съюза на учените в България президентът Георги Първанов се застъпва за по-високо финансиране на науката като анти-кризисна мярка, която ще издърпа България по-напред след кризата „ние можем да излезем от кризата, ще имаме много по-добри шансове, ако заложим сега на приоритети, които ще ни позволят да дръпнем напред след кризисния период“ Слово на президента Георги Първанов по повод 65-а годишнина на Съюза на учените в България, Сайт на Президентството, 13 ноември 2009. В отговор министърът на финансите Симеон Дянков заявява, че не дава повече пари за учените в БАН, които нарича „феодални старци“ (вероятно искайки да каже „синодални старци“), визирайки възрастта им и нереформираните структури на БАН. Това дава силен тласък на дебатите за необходимите реформи в БАН. Академията отговаря още същия ден на критичните изказвания на Дянков с протестна декларация.Първанов иска повече пари за наука, Дянков не дава за „феодалните старци“ в БАН
Според някои анализи, крайно недостатъчният бюджет на БАН, както и на другите организации от сферата на висшето образование и науката, е главната причина за „изтичане на мозъци“ от страната.Шопов, В. Влиянието на Европейското научно пространство върху проблема „Изтичане на мозъци“ в балканските страни, сп. Наука, бр.1, 2007
Реформи и протести През 2010 г. служителите на БАН протестират неколкократно с изявления, шествия и мълчаливо палене на свещи в отговор на съкращенията на бюджета на академията„БАН протестира с изявления, шествие и песни“ Дневник, 19 май 2010.
Всеобщо е мнението, че е необходима „проевропейска реформа в БАН“, но към февруари 2011 г. тя все още не е факт.
След няколко последователни проекта за изменение на Закона за БАН, предложени от различни вносители, но недостигнали до обсъждане от Народното събрание, в началото на март 2010 се изготвя законопроект, по който е постигнат консенсус интервю с Никола Съботинов, в-к „Класа“, 2 март 2011 и на 30 март е приет на второ четенеПриеха на второ четене новия закон за БАН. В него има три нови момента: учредяване на надзорен орган към БАН – Съвет на настоятелите, с четиригодишен мандат; академията се поставя на пряк отчет пред парламента и съгласуване със Стратегията за научни изследвания, която се обсъжда (март 2011).
Източници
Категория:Българска академия на науките