Ку̀ла е град, разположен в Северозападна България, административен център на община Кула, област Видин. Градът е трети по големина в областта след Видин и Белоградчик. Намира се в голяма близост със Стара планина и е приблизително на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която се намира контролно-пропускателният пункт Връшка чука.

По данни на НСИ в града живеят .

История Исторически сведения сочат, че по местата, където по-късно е разположен градът, от праисторическо време се приютяват и заселват хора.

По времето на Римската империя градът се нарича Кастра Мартис. В центъра на съвременния град, в непосредствена близост до останките от тази крепост, е разположен музей, в който са били съхранявани оръдия на труда, битови предмети от късноримската епоха, намерени край крепостта, както и умален модел (макет) на самата крепост. Към днешна дата (20 януари 2014 г.) музеят не работи. Основната и по-ценна част от музейната експозиция е била открадната, а всичко останало е занесено във Видинския музей и не е експонирано, а заключено и скрито в чували.

По време на османското владичество градът е център на нахия с името Адлиѐ (буквално „съдилище“). В края на XVIII и началото на XIX век тук се установяват преселници от Тетевенско, като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори. В 1858 година дебърски майстори построяват храма „Св. св. Петър и Павел“. Стенописите са от 1902 година – дело на Данаил Несторов, дар според надписа при изображението на Свети Николай от семейство Дичови. През 1879 г. Феликс Каниц свидетелства за сръбската окупация на селището през Сръбско-турската война (1876), за смесеното население, включващо татари и черкези и за новите пощенски връзки с Видин.Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.

С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър Батенберг от 26 юни 1880 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 5 юли с. г.) е образувана Адлийска (Кулска) околия, част от Видинското окръжие. В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Демократическата партия. През 1919 г. с решение на Общинския съвет 19 август е обявен за Ден на града. От 1920-те всяко лято през август се провежда Кулският панаир.

По времето на колективизацията в града е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин. През 1950 – 1951 година 8 семейства (31 души) от града са принудително изселени от комунистическия режим.

В по-ново време изборите за кмет на града са се печелили от представители на различни политически сили: 1995 – Ваньо Иванов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 53% срещу Цанко Нинков (Коалиция СДС, Народен съюз). 1999 – Пеко Пеков (ОДС – СДС, БЗНС, Народен съюз) печели на втори тур с 52% срещу Марко Петров (БСП). 2003 – Марко Петров (БСП) печели на първи тур с 51% срещу Пеко Пеков (СДС). 2007 – Марко Петров (БСП) печели на първи тур с 62% срещу Пеко Пеков (Коалиция „Възраждане“). 2011 – Владимир Владимиров (ГЕРБ) печели на втори тур с 56% срещу Андрей Андреев (БСП). Население и култура

Показатели Численост на населението според преброяванията през годините:

Етническият състав на населението на град Кула през 2011 г. включва 3010 българи и 74 цигани. Голяма част от трудоспособните му жители работят в завод „Кула ринг“ – предприятие за преработка на каучук и пластмаси, произвеждащо гумени транспортни ленти и профили. Религия Градът е център на Кулска духовна околия към Видинска епархия на Българската православна църква. В Кула има само храмове към БПЦ - църквата в центъра и гробищният храм. Основната църква е „Свети апостоли Петър и Павел“. Строежът на храма започва през 1859 година, като сградата е завършена през 1864 г.. Храмът е осветен на 29 юни 1865 година - празникът на светите апостоли Петър и Павел. Иконостасът е изработен през 1863-1864 година, а храмът – изографисан през 1902-1909 година. В навечерието на 150-тата годишнина на църквата, тя е ремонтирана, като чинът на обновление е извършен от митрополит Дометиан Видински на Петровден през 2014 година. През 2015 година Общинският съвет на Кула обявява епископ Поликарп Белоградчишки, викарий на митрополит Дометиан, за почетен гражданин на града заради заслугите му за възраждане на духовния живот, докато е архиерейски наместник на Кулската духовна околия. През 2021 година е построен вторият храм в Кула - „Възкресение Лазарово“, който се намира в гробищния парк в града. Храмът е осветен от митрополит Даниил Видински. Известни личности Родени в Кула Стоян Брънчев (1860 – 1940), лесовъд, академик Найден Войнов (1895 – 1982), шахматист Александър Поплилов (1916 – 2001), художник Йордан Вълчев (1924 – 1998), писател Димитър Попов (1927 – 2015), министър-председател на 78-ото правителство, юрист и политик Михаил Миков (р. 1960), председател на XLII народно събрание, политик

Други Панайот Хитов, околийски началник в Кула (1881 – 1885)ХИТОВ, Панайот Иванов – в saedinenieto.bg

Вижте също

Въстание на Константин и Фружин Река Тополовец Кулска мангалица Битка при Велики Извор (1876 г.) Велко Семков Ободрити Румъния между световните войни БЗНС (казионен)

Бележки

Външни препратки Радио и телевизия в Кула