Димитър Христов Точков с псевдоним Капернаума е български учен, икономист, масон,България 20 век. Алманах, Труд, София, 1999, стр. 467. деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и общественик.
Биография
Роден на 5 януари (17 януари нов стил) 1874 година в град Охрид, тогава в Османската империя, в заможното семейство семейството на търговеца на кожи Христо Димитри Точков и Ефросина (Евверосина) Стружанчева. Има пет сестри: Каролина, омъжена за Александър Пармаков; Екатерина, омъжена за Перикъл Карчев; Аспасия, омъжена за Димко Хаджиев; Виктория, омъжена за Аристотел Филипчев (по-малък брат на Георги Филипчев); Олга, омъжена за Кирил Пърличев; и брат Иван (Йонче).ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 117.
Баща му Христо и чичо му Климент създават успешна търговска кожухарска кантора със седалища в Цариград, Пловдив, Лайпциг. В Княжество България дружеството извършва търговска дейност под наименованието „Братя Д. Точкови“.
Образование Начално образование придобива в родния си град. След това учи във френския мъжки колеж „Свети Августин“ в Пловдив (1887 – 1890). Продължава обучението си в столицата Цариград в английския пансионен и дневен мъжки колеж в Пера в 1891 година, но още същата година се мести във френския колеж „Света Пулхерия“, където учи в 1891 – 1892 година. В периода 1892 – 1894 година учи и завършва обществената търговска гимназия в град Лайпциг, Германия.
През 1897 година Точков завършва магистратура по държавни науки в Лайпцигския университет. През 1897 – 1898 година Точков се обучава по финансови науки и публична администрация като докторант във Философския факултет на Хайделбергския университет. През 1900 година защитава докторска дисертация на тема „Студии върху търговията с кожарски стоки и специално върху кожухарството в Охрид (Македония)“ (Studien über Rauchwarenhandel u. Kürschnerei, insb. in Ochrida (Macedonien).
Владее освен родния си български език, турски, френски, английски и немски език.
Професионална дейност Точков се връща в България и прави кариера във финансовите среди. Работи като контрольор по държавните дългове в Министерство на финансите на Княжество България (1901 - 1905), директор на „Кредитна банка – БАД“ (1905 - 1925), директор „Българската лотарийна банка – БАД“ (1909 - 1923), директор на първото българско гражданско въздухоплавателно дружество „Бунавад“ (1927).
Обществена дейност
Точков е подпредседател на Охридската благотворителна дружба в София. След Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Точков е касиер на Комисията на Охридската колония на живеещите в град София охридчани, стружани и ресенци при Благодетелното дружество за помагане на пострадали в Македония и Одринско.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Служи в 10-а прилепска дружина и щаба на 3-та бригада.
Влиза във ВМОРО и през 1915 година заедно с Петър Кушев влиза в Задграничното представителство на ВМОРО, които заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов и Иван Георгов същата година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.41,51,59. През Първата световна война е пълномощник на ВМОРО в Берлин и действа за намесата на България на страната на Централните сили. След намесата на страната заедно с Кръстьо Станчев в 1917 година води преговори с германските доставчици за снабдяването на 11 дивизия.Александров, Тодор. Дневник и кореспонденция от Първата световна война, Издателство „Знание“, Стара Загора, стр. 67 - 70.
Първи касиер е на Софийския клон на българското туристическо дружество „Алеко Константинов“ за първата година от съществуването му (20 юли 1899 – 30 юли 1900 г.).
На 14 юни 1924 година Точков е делегат-учредител от състава на Македоно-одринското опълчение на Общата федерация на ветераните и родолюбивите организации в България.
През 1940 година Точков финансира с трикратни вноски Македонската кооперативна банка на обща стойност 11 100 лева.
Семейство През 1900 година Точков сключва брак в град Лайпциг с Дорис Елза Маргарете Щайн (1877 – 1935). В София им се раждат три деца: Павел (1901 – 1930); Елисавета (1903 – 1986), омъжена за инженер-химика от университета в Бърно Петър Иванов, с когото има дъщеря Маргарита Иванова, син Петко Иванов и дъщеря Елена Заекова; и Цецилия (1906 – 1988), омъжена за Никола Станишев, син на инженер Христо Станишев, с когото има син Христо и дъщеря Милка Станишева-Шварц.
Признание За участието си в Балканските войни Точков е награден със знака на военния орден „За храброст“ ІV степен и Сребърен кръст „Свети Александър“. Носител е на орден „Железен кръст“ ІІ степен на черно-бяла лента на германския император Вилхелм ІІ (1914).
Вижте също Иван Точко
Бележки
Категория:Български икономисти Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български масони Категория:Дейци на ВМРО Категория:Родени в Охрид Категория:Българи в Берлин Категория:Български общественици от Македония Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Починали в София Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Носители на орден „Св. Александър“ VI степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Хайделбергски университет Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Дейци на Македонските братства