Piaggio P.108 (Пиаджо П.108) е италиански тежък четиримоторен бомбардировач от периода на Втората световна война.

Създаден в края на 1930-те години, това е един изключително модерен самолет за времето си, съпоставим в много отношения с легендарната „летяща крепост“ B-17 Flying Fortress. В него са въплътени много напредничави инженерни решения, но въпреки това самолетът притежава и някои сериозни недостатъци, благодарение на които отношението към него, както по време на активната му служба, така и в световната авиационна история, е нееднозначно.

Създаване Фирмата Piaggio Aero има известен опит в разработката на четиримоторни бомбардировачи. На базата на разработения през 1937 г. четиримоторен P.50, отхвърлен заради лошата си аеродинамика, е разработен Р.50/II, който обаче също не е одобрен от военните. Под ръководството на главния конструктор Джовани Казираги, имащ известен опит от работата си в САЩ в периода 1927 – 1936 г., веднага е разработен нов проект – Piaggio P.108. Новата машина е в две версии – тежък бомбардировач P.108B (Bombardiere) и пътнически самолет P.108C (Civile).

През 1939 г. Regia Aeronautica (RA, Кралските ВВС на Италия) обявява конкурс за създаването на тежък бомбардировач, с който да бъде въоръжена една авиогрупа, чиято основна задача се предвижда да бъде бомбардировки на отдалечените военноморски бази на евентуалния противник в Средиземноморието. Изискванията са високи за времето си: максимална скорост 500 km/h, далечина на полета 4000 km с 2000 kg бомбов товар и отбранително въоръжение от поне шест картечници с голям калибър. В конкурса участват Cant Z.1014, Caproni Ca.204 и Ca.211, Ambrozio 404 и Piaggio P.112. Piaggio P.112 е вариант на P.108B с двигателите Piaggio Р. ХХII, които обаче още са в процес на разработка. За победител в конкурса е избран Cant Z.1014, но тъй като и неговите двигатели не са готови, сделката се проваля. Стига се дотам, че се обмисля лицензното производство на току-що появилият се американски B-17 Flying Fortress, но високата цена и главно зависимостта от друга държава, водят до отказ от това намерениеP.108 Bombardiere. Единствената алтернатива пред RA е Piaggio P.108B, който сравнително бързо може да бъде подготвен за серийно производство. След известни колебания от страна на военните, тъй като самолетът не покрива изцяло изискванията им, все пак е взето решение за приемането му на въоръжение и внедряването му в серийно производство.

Прототипът с двигатели Р. ХII (1350 hp) прави първия си полет на 24 ноември 1939 г. и в него се проявява основния недостатък на машината – самолетът е тежък в управлението. Въпреки това, бомбардировачът е изключително модерен за времето си. Той разполага с 8 х 12.7-mm картечници Breda-SAFAT, като две от тях, разположени върху гондолите на външните двигатели са дистанционно управляеми, което е абсолютна новост – подобно инженерно решение се появява едва четири години по-късно на американския B-29 Superfortress, за да стане обичайно при следвоенните самолети.

Изпитанията на бомбардировача продължават до средата на 1941 г., когато полита четвъртият прототип с новите двигатели Р.ХХII (1480 hp), които се монтират на всички следващи машини.

Варианти P.108B Bombardiere – Основен вариант на самолета; тежък четиримоторен бомбардировач, произвеждан в две серии P.108B-I и P.108B-II. Предвижда се производството и на серии III и IV, но капитулацията на Италия през 1943 г. преустановява работата по тях. Произведени 24 машини с прототипите.

P.108A Artigliere – Вариант за борба с кораби. Въпреки че са направени успешни изпитания за използването на P.108B като торпедоносец, въоръжен с две-три торпеда, за борба с надводни съдове е избран вариантът със 102-mm оръдие L/40 в носовата част, получил обозначението P.108A (Artigliere; Артилерийски). Оръдието е монтирано с лек наклон надолу по посоката на полета и има боен запас от 50 снаряда. Това води до увеличаване на масата на самолета с 2000 kg, но след усилване на конструкцията машината е сметната за сполучлива и е взето решение за серийно производство. Въпреки това е построен само един самолет.

P.108C Civile – Вариант като авиолайнер с 32 комфортни места за пътници. Леко е увеличен размахът на крилото. Построени пет самолета, четири от които доработени до стандарта на P.108T.

P.108T Trasporto – Вариант като военно-транспортен самолет на базата на P.108C. Намалено е отбранителното въоръжение (4 х 12.7-mm картечници). Вътрешният обем е увеличен (над 77 м3), като в самолета могат да се поберат два изтребителя Macchi C.200. P.108T може да превозва до 60 войнициBignozzi 1987, p. 48. или 12 – 13 t товариSgarlato. Произведени 11 или 12 машини.

P.133 (P.108bis) – Модернизация на P.108B; конструкцията е олекотена, скоростта е увеличена, увеличено е и бомбовото натоварване (до 4800 kg) и е усилено отбранителното въоръжение (6 х 20-mm оръдия MG 151/20 3 x 12.7-mm картечници Breda-SAFAT). Предвидено е производството на 24 машини, но до капитулацията на Италия е построен само един прототип.

Оперативна история

Италия Предвижда се с бомбардировачите P.108B да бъдат въоръжени 274-та и 275-а ескадрили, които да сформират една авиогрупа. 274-та Squadriglia Bombardamento a Grande Raggio (Бомбардировъчна ескадрила за далечно действие) е сформирана на 1 юни 1941 г. с база в Пиза и получава първите си самолети през юли същата годинаДженев 2005, стр. 29.. Неин командир е капитан Бруно Мусолини, по-малкият син на италианския диктатор Бенито Мусолини, който преди това преминава обучение по използването на многомоторни самолети в KG 40 на Луфтвафе, въоръжена с Fw 200 Condor.

На 7 август 1941 г. бомбардировач Piaggio P.108B с командир Бруно Мусолини, след повреда в хидравликата и последвала пилотска грешка, се разбива край Пиза. В катастрофата загиват трима души, сред които е и Мусолини. Тази катастрофа довежда до намаляване на производството и модернизиране на оборудването, част от което е заменено с немско. Всички тези проблеми довеждат до това, че 274-та ескадрила, наречена междувременно „Бруно Мусолини“, остава единствената в Regia Aeronautica, въоръжена с тези самолети.

През юни 1942 г. три Piaggio P.108B (от пет, с които разполага 274-та ескадрила към момента) изпълняват първата бойна задача, състояща се в търсене на британски конвои в Средиземно море. На 28 юни от новата си база в Дечимоману, Сардиния, петте самолета излитат за нощна бомбардировка на английската военноморска база в Гибралтар. Един се връща поради повреда в двигателите, другите четири достигат и бомбардират Гибралтар, но по обратния път три от тях (поради неопитност на екипажите, довела до привършване на горивото) кацат в Испания, при което два от самолетите са разбити.

През 1942 г. 274-та ескадрила извършва още няколко полета, при които са нанесени незначителни щети, както и мисии по разузнаване над Средиземно море и бомбардировки на съюзническите части, десантирали на африканския бряг в хода на операция Факел. Мисиите над Африка продължават и през 1943 г., когато са свалени и първите P.108B от британски изтребители; по-късно през същата година бомбардировачите P.108B се сражават срещу съюзниците и в хода на операция Хъски.

От юни 1941 г. до септември 1943 г. самолетите P.108B на италианска служба изпълняват 29 бойни мисии, при които са загубени 13 машини – пет свалени от изтребители и осем – поради повреди и грешки в пилотажаДженев 2005, стр. 32..

Германия След капитулацията на Италия през 1943 г., в немски ръце попадат общо 15 машини P.108 – 8 P.108B, 6 P.108С и единствения P.108А. Малко по-късно към тях са добавени още 5 P.108Т от заводите в Северна Италия, намиращи се под немски контрол. В Луфтвафе, предвид италианския опит, P.108 са използвани изключително като транспортни самолети и никога като бомбардировачи. Летят над Средиземноморието, Норвегия, Румъния и СССР.

Бележки

Литература Bignozzi, Giorgio. "The Italian 'Fortress' (part 1)". Air International Vol. 31 No. 6, December 1986. pp. 298–305, (part 2)". Air International, Vol. 32 No. 1, януари 1987. pp. 29–31, pp. 47–49 Sgarlato, Nico. P.108, la Fortezza della Regia. (in Italian) Great Planes monographes, N.27, March 2007. Parma, Italy: West-ward edizioni Дженев, Дженьо. Piaggio P.108B. „Фашистката“ „летяща крепост“. КРИЛЕ Ретросалон. 51/2005, стр. 27-32

Външни препратки P.108 Bombardiere Comando Supremo P.108

Категория:Италиански военни самолети Категория:Италиански самолети от Втората световна война