История на Австралия е термин, който се отнася до историята на областта и народа на днешния Австралийския съюз и предходните местни и колониални общества, населявали едноименния континент.
За аборигените, населяващи Австралия, се смята, че са пристигнали за първи път на континента с лодки от Индонезийския архипелаг, преди 40 – 60 хил. години. Те създават едни от най-дълго съществуващите художествени, музикални и духовни традиции, известни на Земята.
Първата безспорна експедиция на европейци до Австралия е на холандския навигатор Вилем Янсзон през 1606 г. Експедициите на европейските изследователи следват периодично, и през 1770 г. Джеймс Кук картографира източното крайбрежие на Австралия за Великобритания, като се завръща с описания и разкази, благоприятстващи бъдещата колонизация в Ботани Бей (сега в Сидни), Нов Южен Уелс. Първият флот на британските кораби пристига в Сидни през януари 1788 г. за да основе наказателна колония (каторга). По-късно през 19 век, на континента са създадени други колонии от Великобритания, и европейските изследователи навлизат дълбоко във вътрешността на континента. Донесените болести от европейците и конфликтите с британските колонисти значително намаляват местното население, през целия период на колонизацията.
Златната треска в Австралия и бурното развитие на селското стопанство спомагат за установяването в средата на 19 век на автономна парламентарна демокрация в шестте британски колонии. През 1901 г. колониите гласуват с референдум за обединение във федерация, което е появата на съвременната държава Австралия. Федерацията воюва на страната на Великобритания по време на двете световни войни и е дългогодишен съюзник на САЩ, когато е застрашена от Япония по време на Втората световна война.
Търговията с Азия се увеличава и след войната страната развива мултикултурна имиграционна програма, като пристигат повече от 6,5 милиона имигранти от всички континенти. Населението се увеличава близо три пъти през последните шест десетилетия, до около 21 милиона души през 2010 г. – с хора, произхождащи от близо 200 страни, които поддържат 14-а по големина икономика в света.
Аборигените преди контактите с европейците За предците на коренното австралийско население се смята, че са пристигнали в Австралия в периода преди 40 до 60 хил. години, но има вероятност това да е станало още преди 70 хил. години. Hiscock, Peter. Archaeology of Ancient Australia. Routledge. London. ISBN 0-415-33811-5Mulvaney, John; Kamminga, Johan. Prehistory of Australia. Allen and Unwin. Sydney. ISBN 1-86448-950-2 Те развиват общества на ловци-събирачи, използват технологии от каменната епоха и установяват трайни религиозни и артистични традиции. По време на първия контакт с европейците, за населението се смята, че е най-малко 350 000,L. Smith. The Aboriginal Population of Australia. Australian National University Press. Canberra.Blainey, Geoffrey. Triumph of the Nomads: A history of Ancient Australia. Sun Books. ISBN 0-7251-0240-3. стр. 92. Авторът цитира изследване от 1930-те години на антрополога A. Р. Радклиф-Браун. В бележката под линия, той изчислява, че от 28 000 пр.н.е. повече от 300 милиона аборигени са обитавали Австралия, а населението през 1788 г. е 300 000 души.докато последните археологически находки показват, че устойчивият брой на населението по това време би могъл да е 750 000 души.1301.0 – Year Book Australia, 2002 Australian Bureau of Statistics 25 January 2002also see other historians including Noel Butlin (1983) Our Original Aggression George Allen and Unwin, Sydney. ISBN 0-86861-223-5 Хората най-вероятно са пристигнали по море, по време на ледниковия период, когато Нова Гвинея и Тасмания са съединени с континента. Разстоянието до Австралия все пак е изисквало и пътуване по море, което прави тези хора едни от първите мореплаватели в света.Laidlaw, Ron. Aboriginal Society before European settlement. Tim Gurry (ed)(1984) The European Occupation.. Heinemann Educational Australia. Richmond. стр.40. ISBN 0-85859-250-9
Най-голяма гъстота местното население достига в южните и източните райони на Австралия, и най-вече в долината на река Мъри. Аборигените живеят и използват ресурсите на континента, като на определени периоди прекратяват лова и събирачеството, за да се даде възможност на животинските популации и ресурсите да се възстановяват. Аборигените са сред най-старите, най-постоянните и най-изолираните общества на Земята, до появата на първите европейци. Пристигането на първите хора в Австралия въпреки това се отразява значително, и може би, заедно с промените в климата, допринася най-много за изчезването на австралийската мегафауна.www.abc.net.au Внасянето на кучето динго от аборигените преди около 3000 – 4000 години, заедно с лова, може да е допринесло за изчезването на видове като тасманийския вълк, тасманийския дявол и тасманийската кокошка от континенталната част на Австралия.animals.nationalgeographic.comShort, J. E. Kinnearb; Robleyc, Alan. Surplus killing by introduced predators in Australia—evidence for ineffective anti-predator adaptations in native prey species?, ScienceDirect.
Най-ранните човешки останки открити до момента, са тези, намерени в езерото Мънго, сухо езеро в югозападната част на Нов Южен Уелс.New ages for human occupation and climatic change at Lake Mungo, Australia. „Nature“. бр. 421. №6925. 2003 г. стр. 837 – 40 Останките, открити в Мънго, разкриват една от най-старите кремации в света, което е ранно доказателство за религиозни ритуали сред хората на континента.Bowler, J.M. Pleistocene salinities and climatic change: Evidence from lakes and lunettes in southeastern Australia. In: Mulvaney, D.J. and Golson, J., Aboriginal Man and Environment in Australia. Canberra: Australian National University Press. 1971 г. стр. 47 – 65. Според митологията на аборигените и анимистичните представи на потомците на тези ранни австралийци, Сънуването е свещената епоха, през която е извършено Сътворението на света. По време на Сънуването са създадени законите и структурите на обществото, както и церемониите, провеждани с цел осигуряване на връзката между живота и земята. Това е религиозно схващане, каоето е било и продължава да бъде важна черта на австралийското аборигенско изкуство.
За аборигенското изкуство се смята, че е най-старата традиция на изкуството в света.The Indigenous Collection . The Ian Potter Centre: NGV Australia. National Gallery of Victoria. Доказателствата за това могат да бъдат проследени най-малко 30 000 години назад и могат да бъдат открити в цяла Австралия (най-вече в Улуру и Националния парк „Какаду“ в Северната територия).Нац. парк „Какаду“Улуру По отношение на възрастта и изобилието на находките, пещерното изкуство в Австралия е сравнимо с това на пещерите Ласко и Алтамира в Европа.Indigenous art Australian Culture and Recreation Portal. Australia GovernmentThe-spread-of-people-to-Australia
Въпреки значителната културна приемственост, животът за аборигените не протича без съществени промени. Преди около 10 – 12 000 години, Тасмания е изолирана от сушата на континента, и някои технологии, развити сред аборигените в Австралия, не достигат до тасманийците (например слагането на дръжки на каменните сечива и употребата на бумеранга).Clark, Julia. „Aboriginal People of Tasmania“, стр.3 в Aboriginal Australia. Aboriginal and Torres Strait Islander Commission. 1992 г. ISBN 0-644-24277-9 Аборигените от Югоизточна Австралия понасят повече от дузина вулканични изригвания (включително това на планината Гамбие, преди 1400 години).Broome, Richard. Arriving. 1984 г. стр. 6
До 1788 г., в Австралия има около 250 отделни народи, много от които са в съюз помежду си, а всеки народ има по няколко клана – от 5 – 6 до 30 или 40. Всеки народ има свой собствен език, като малко народи говорят общ език, и по този начин съществуват повече от 250 езика, около 200 от които вече са изчезнали.
Европейски експедиции и колонизация Ранни европейски изследователи
Според някои автори, първите европейци са стъпили в Австралия през 16 век. Кенет Макинтайър и други твърдят, че португалците тайно са открили Австралия през 1520-те години. McIntyre, K. G. The Secret Discovery of Australia, Portuguese ventures 200 years before Cook. Souvenir Press. Menindie. 1977 г. ISBN 0-285-62303-6 Наличието на земя, носеща името „Jave la Grande“ на картите от Диеп, често се цитира като доказателство към тази теория. Въпреки това, трябва да се има предвид, че тези карти отразяват незавършения вид на географските познания по това време, както фактическите, така и теоретичнитеRobert J. King, „The Jagiellonian Globe, a Key to the Puzzle of Jave la Grande“, The Globe: Journal of the Australian Map Circle, no.62, 2009, pp.1 – 50. – спорно е дали Jave la Grande не е хипотетично понятие, което отразява представите на космографията от 16 век. Въпреки че теориите за посещения от европейци преди началото на 17 век продължават да привличат интерес и са популярни в Австралия и на други места, те обикновено се считат за спорни и без съществени доказателства в тяхна подкрепа.
За първото безспорно стъпване на европеец в Австралия се смята експедицията на холандеца Вилем Янсзон през 1606 г.J.P.Sigmond, L.H.Zuiderbaan. Dutch Discoveries of Australia.Rigby Ltd. Australia. 1979 г. стр. 19 – 30. ISBN 0-7270-0800-5 През същата година, испанеца Луис Ваес де Торес преминава през протока с Папуа-Нова Гвинея, наречен по-късно на негово име, и е възможно да е видял северните брегове на континента. Откритията на Янсзон насърчават други мореплаватели, сред които холандеца Абел Тасман, за по-нататъшно картографиране и изследване на района.
През 1616 г., холандския мореплавател Дирк Хартог се отдалечава твърде далеч при плаването си по открития от Хендерик Брауер маршрут от нос Добра надежда до Батавия (днес Джакарта в Индонезия). Достигайки до западния бряг на континента, той стъпва на сушата на нос Инскрипшън на 25 октомври 1616 г. Хартог е първия европеец, за когото е документирано, че е достигнал бреговете на Западна Австралия.
Макар че Абел Тасман е най-известен с експедицията си от 1642 г., с която той става първият европеец, достигнал островите Земя Ван Димен (по-късно Тасмания), Нова Зеландия, и Фиджи, той също така значително допринася за картографирането на Австралия. С три кораба („Лимен“, „Зеемеув“ и тендера „Брак“), при второто си пътешествие през 1644 г., Тасман следва южния бряг на Нова Гвинея от запад. Той не преминава през Торесовия проток, но продължава своето пътешествие по крайбрежието на Австралия и картографира северния ѝ бряг, изследвайки земята и хората, живеещи там.Dictionary of Australian Biography. Abel Tasman. Dictionary of Australian Biography. Abel Tasman
До 50-те години на 17 век, в резултат на холандските открития, по-голямата част от австралийския бряг е картографирана достатъчно надеждно според тогавашните навигационни стандарти, и това става достъпно за всички в картата на света, инкрустирана през 1655 г. на пода на Burgerzaal в сградата на новото кметство на Амстердам. Въпреки че са правени многобройни предложения за колонизация, най-вече от Пиер Пюри – от 1717 до 1744 г., официално не е извършен нито един опитPurry, John Peter. A Method for Determining the Best Climate of the Earth. London. 1744 г. – местното австралийско население представлява по-малък интерес и не може да търгува с европейците като народите на Индия, Източните Индии, Китай или Япония. Холандската източноиндийска компания заключава, че „няма какво да се прави там“. Тя изоставя схемата на Пюри за колонизация с коментара, че „в нея няма изгледи за полза или приходи за компанията, а по-скоро сигурни и тежки разходи.“.