Георги Маниак (; ) (неизв. – 1043) е изтъкнат от хрониките византийски пълководец от XI век бил първоначално на служба в арменските земи (Малка Армения). Прославил се с победите си над арабите и отвоюването за империята на Едеса от Арабския халифат. Етническият му произход не е изяснен, като по въпроса съществуват различни мнения – българин от поселените след завладяването на Първата българска държава аристократи във византийските арменски земи, арменец или др. По автобиографични данни, рожденото име на Маниак е Григор MANIACE, Giorgio, а в скандинавските саги се споменава като Гиргир.
Експедиция в Сицилия В 1038 година византийски флот под командването на Маниак отплува към Сицилия, като по пътя спира в Салерно. В експедицията участват и апулийски лангобарди, варяги начело с бъдещия норвежки крал Харалд и наемници нормани, водени от Вилхелм Желязната Ръка, тогава на служба при княза на Салерно Гвемар IV. За хода на военната кампания се знае малко: в 1038 г. е превзета Месина, в 1040 г. – Сиракуза. По този начин през 1038 – 1040 години източното крайбрежие на Сицилия с преобладавщо гръцко население се връща под властта на Византия. От хронистите е известно само за сражението при Тройна, в което Маниак разбива войските на сиракузкия емир Абдула. Самият Абдула е убит от норманския благородник Вилхелм Желязната Ръка, чиято слава започва именно с този подвиг.
Източници
Норвич Джон. Нормандцы в Сицилии. Второе нормандское завоевание. 1016 – 1130 / Перевод с английского Л. А. Игоревского. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2005. – 367 с. – 5000 экз. – ISBN 5-9524-1751-5
Вижте също Островска битка
Категория:Византийски военачалници Категория:История на Сицилия Категория:История на Италия