„Хавамал“ или „Речите на Високия“ е представена като отделна поема в Поетичната Еда. Тя представлява компилация от различни поеми с тема съветите на Один за живот и оцеляване. Единственият наличен източник за Хавамал се съдържа в Codex Regius от 13 век и се смята за извлечен от източник от около 800 г., който съответно идва от по-ранна устна традиция. В поемата има няколко раздела.
Първият, Gestaþáttr, или предназначен за госта предписва редица правила на поведение и отношения между пътника-гост и хората, които го приемат. Едно от предписанията гласи:
Всички входове, преди да влезеш вътре, ти трябва да погледнеш, ти трябва да провериш; защото никога не знаеш къде се крият враговете, напред в залатаLarrington, Carolyne. (Trans.) (1999) The Poetic Edda, page 14. Oxford World's Classics ISBN 0-19-283946-2
Може би най-известната част е 77: Deyr fé, deyja frændr, deyr sjálfr et sama; ek veit einn, at aldri deyr: dómr of dauðan hvern.Добитъкът умира, роднините също И собственото его трябва да умре; Знам едно нещо, което не умира никога: славата на всеки един мъртъв.Larrington, Carolyne. (Trans.) (1999) The Poetic Edda, page 77. Oxford World's Classics ISBN 0-19-283946-2 Следващата основна част от Хавамал е Loddfáfnismál и обръща внимание на моралния и етичния кодекс на поведение.
Rúnatal или Óðins Rune Song е частта, в която Один разказва за достигането до руните и до тайното знание като започва със собствената си саможертва в името на познанието: Veit ec at ec hecc vindga meiði a netr allar nío, geiri vndaþr oc gefinn Oðni, sialfr sialfom mer, a þeim meiþi, er mangi veit, hvers hann af rótom renn.Знам, че висях на дърво сред ветровете девет дълги нощи, пронизан с копие, посветено на Один, сам за себе си, на онова дърво, за което никой не знае откъде израстват корените му.Larrington, Carolyne. (Trans.) (1999) The Poetic Edda, page 34. Oxford World's Classics ISBN 0-19-283946-2 В глава 139 продължава с думите: Við hleifi mic seldo ne viþ hornigi, nysta ec niþr, nam ec vp rvnar, opandi nam, fell ec aptr þaðan.Не ми дадоха хляб, нито рог с питие, надолу се взирах; и руните взех, крещейки ги взех, после паднах обратно оттам. Последната част, Ljóðatal, поставя въпроса за предаване на знанието и пътя на посвещението като мистерия. Тук се съдържа ключ към магическото значение на руните и тяхното действие. Вижда се, че цифрите имат особено значение (151 глава): Знам шестата, ако някой иска да ме нарани с корените на изпълненото с жизнен сок дърво: и онзи, който призовава зло върху мен, него поглъща зло, а не мен.Larrington, Carolyne. (Trans.) (1999) The Poetic Edda, page 36. Oxford World's Classics ISBN 0-19-283946-2
Подобен случай на изпращане на корен от дърво с издълбани върху него руни е безспорно документиран в нордическата литература. Това е смъртта на Гретир Силния в сагата Grettis Saga.
Източници
Категория:Исландска литература Категория:Средновековна литература Категория:Скандинавска митология